Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

31 юли 2022 година

Kharkiv is...

Харкив – това е всяка нощ да лягаш в леглото си и да не знаеш дали ще доживееш до сутринта.

Звучи патетично, но това е абсолютно реалната, дори делничната история на града.

Всяка нощ. Всяка… Срещу Харкив и Харкивската област от Белгород изстрелват огромни смъртоносни ракети С-300. През последните дни летят едновременно по 8 броя, примерно в 4 сутринта.

Помните ли едно ужасяващо пубертетско движение „Синият кит“ или „Събуди ме в 4.20“, където децата ги плашеха и докарваха до самоубийство. Както тогава писаха психолозите, времето не било подбрано случайно. Тогава минава някаква важна фаза от съня. Ако събудиш човек в четири и нещо сутринта, той цял ден е объркан, уморен, безсилен и лишен от енергия.

А когато го събуждаш със супермощни взривове?

Те разтърсват тялото ти с такава ужасяваща вибрация, че няма как да не се събудиш. Дори ако си взел приспивателно или си изпил доста алкохол. Винаги се появява усещането, че взривът е някъде съвсем наблизо. Децата в съседните апартаменти се разплакват, кучетата и котките беснеят, моята птица започва яростно да хлопа с крилете си.

Градът се събужда. От ужас.

Най-тежки са първите секунди след взрива. Боря се с дивото желание за сън и необходимостта да стана и да изляза поне в коридора, по-далеч от стъклата.

Вече и дума не става за скривалищата в Харкив. Въздушната тревога се задейства по 5-7 пъти на денонощието. Трябва или да живееш в мазето (което на петия месец от войната все още е непригодно за живеене) или да излизаш в коридора и да се молиш.

Поне в това проклето сутрешно време, когато обстрелът е 100-процентов.

Познавам няколко души, които сега си навиват часовника на 3.45, за да се будят от познатата мелодия, а не от гърмежите на взривовете.

Има няколко Telegram-канала, поддържани от хората, които наблюдават летящите ракети от прозорците на техните блокове.

Ако решиш да станеш предварително, можеш заедно с тях да отброяваш. Това ще изглежда така: „Внимание, Харкив, първата е излетяла! (Секунда.) Втората лети! (Секунда.) Третата!.. Осмата лети!“

Лично на мен това не ми повишава оптимизмът. Аз подскачам след първия взрив, кучето бяга в банята и аз, още сънена, се влача след него.

Когато и осемте взрива отгърмят, първият въпрос, който ти идва на ум, е: „Какво е улучило?“

И започваш да шариш из мрежата. В телефона ти са десетки Telegram-канали – на твоя двор, на улицата, кварталните, градските, областните, официалните и неофициалните.

Разбираемо е, че мястото не се съобщава веднага, но според някакви намеци, откъси, пушеци (ако се виждат от твоя прозорец), ти приблизително се ориентираш  къде е.

Това е важно, защото тъкмо сега там може да бъде твой приятел, роднина, близък човек. И тогава трябва да звъниш, да пишеш, да чакаш отговор, да се мяташ в колата и да бързаш да спасяваш.

Официална информация за разрушенията и жертвите на нощните обстрели дават не по-рано от 10 сутринта.

Започва денят. През деня също нещо гърми, гори и се взривява. Постоянно се включва сирената. Но не системно, а по различно време и в различни квартали на града. През деня можеш да се успокояваш с думите: „това са нашите“ или, както казват военните, „това са „изходящите“.

Денят минава традиционно – работата, доброволчеството, проблемите. Сложни въпроси, важни срещи, тревожни разговори.

Настъпва вечерта. Ти лягаш в леглото си и не знаеш ще доживееш ли до сутринта. Коя от тях лети към твоя блок? Първата? Петата? Осмата?

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко