Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

16 август 2022 година

Днес заспах на волана. Не задълго – само за няколко секунди. Събуди ме взривът, на кръстовището. Спаси ме, колкото и да е парадоксално.

При нас, в квартал Салтовка, втори ден е мазало. Простете, но не знам термина, който по-точно би отразявал усещанията ми.

Само за вчерашния ден – седем ранени и един загинал. „Долетяло“ е в съседния микрорайон.

Девететажен блок, магазин, гаражи…

Особено жалко е за детската площадка. Тя беше прекрасна, най-голямата в квартала. В мирно време майките специално пътуваха дотук с трамвай, за да се поразходят с дечурлигата си. Слава на Бога, в момента на взрива е била празна.

Вече втора нощ не мога да заспя за повече от петнайсетина минути. „И шибано, шибано...“, както се изразява един от местните Telegram-канали.

Сирената вие едва ли не всеки час, нещо постоянно се взривява съвсем наблизо, нещо някъде гори.

И в този ад аз през целия ден снова от мама към татко и обратно. С лекарства, бульони и пелени.

Зверски съм уморена. На взривовете не реагирам – нахуй. Нямам сили дори да се страхувам, наистина.

Вчера дълго отключвах входната врата с ключа от колата – стоях пред нея и натисках копчето. Смешно, така е. После, не знам защо, изнесох кофата за боклук на балкона. А преди малко протягам на папагала морков и казвам: „Кирюша, хайде да вечеряш – царевичката е вкусна“.

Тя внимателно ме погледна от своята пръчица в клетката, проточи шия, присви си лявото око и каза: „Кокошка сива!“

Така я наричам аз, когато тя „не вдява“.

Вчера ни подпукаха в 23.00, после в един през нощта, после в три и половина.

В четири звъни татко:

– Аня, свърши ми водичката.

Казвам, татко, сега е комендантският час, ще ме застрелят по пътя, ще потърпиш ли?

– Разбира се, ще търпя, отговаря татко.

В пет пак се обажда:

– Аня, комендантският час свърши ли?

– Не! Той е до шест сутринта!

В пет и половина татко за всеки случай проверява дали не съм сбъркала с времето.

Влизам при него в шест часа и три минути, а той ми протяга празната си чашка: „Просто всичко съм изпил, честна дума“.

Моето птиче. Е, как да му се сърдиш? Той просто всичко е изпил.

А в осем аз вече трябва да съм при мама в болницата – да й занеса закуска.

Днес оставих на татко двулитровото шише вода за през нощта. Може би ще мога да поспя…

P.S. По дяволите, пак  взрив, много мощен – само преди една секунда. Втори, трети... Салтовка.

Сори, отивам в коридора. Да успокоявам добермана.
 

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко