Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

6 август 2022 година

В Харкив вият сирените - въздушна тревога. Започва вечерта.

Забавно е, че Хектор от първите секунди на сирената тича в банята. По-изпълняващ наредбите украинец трудно ще намериш.

А Кирюха веднага млъква. Въобще, тази птица бърбори като диша. Човката ѝ не се затваря. Особено обожава да хвали себе си.

"Кирочка е хубавица, добро момиче, златно птиче…“

И така – часове наред.

Но с началото на въздушната тревога притихва и мълчи през цялото време докато трае обстрелът. И най-интересното е, че  когато папагалът пак започва да бърбори – това е точно краят на бомбардировките. Можем да слагаме чайника и да пием чай.

При това тя започва да говори десетина минути преди официалния отбой на тревогата. Какъв е този механизъм – не е ясно, но важното е, че работи.

Щом Кира отново започва да разказва каква шеметна птичка е тя, Хектор излиза от банята, дълбоко въздиша и ляга на постелката си.

Хектор и Кира. Снимки Фейсбук

Докато пишех тези редове, Кирюха взе да бърбори, а Хектор излезе от банята.

Харкив, вече можем да пием чай. Моите животни нито веднъж досега не са сгрешили.

9 август 2022 година

Тази сутрин срещнах във входа нашата чистачка и портиерка. Миеше пода на партера.

Смутих се – мислех, че тя отдавна е заминала. Засрамих се – аз вече от един месец съм в Харкив, а нито веднъж не съм плащала за чистенето във входа.

– Ой, Михайловна, казвам. – А вие се трудите?

– Здравей, миличка, усмихва се Михайловна (бащиното име на жената – бел. прев.), – Да, идвам от време на време, че иначе как ще я карате тук без мен?

Спретната такава женичка, миниатюрна – някъде към 65-годишна.

– А какво става с вашата заплата? – питам. – Че ние тук сега останахме най-много десетина апартамента.

– 12, – строго уточнява Михайлова и добавя: – Че каква ти сега заплата, нали е война…

Оказва се, че тя „просто така“ няколко пъти седмично минава през нашия вход – мие асансьорите, полива цветята по площадките - „да има живот“.

Преглъщам буцата в гърлото.

Протягам и 100 гривни (примерно 5 лева – бел. прев.): "Простете, че толкова малко, е, може би ще се почерпите със сладолед поне“. И се чувствам страшно глупаво.

Михайловна не иска да ги вземе, противи се. Пъхвам банкнотата в джобчето ѝ.

Връщам се от мама, а тя – представете си! – измила пода пред входната ми врата.

Питам: Че защо трябваше, за бога!

А тя:

– Нищо, миличка, не ми е трудно, а на теб ще ти е приятно – чистичко, сякаш няма никаква война, сякаш пак е мир.

Не се сдържах, разплаках се.

И знаете ли какво? Тази страна никой няма да я победи.

Чувате ли, изчадия адови? Серящи и плюскащи на едно и също място, крадящи дамските гащи и стрелящи по старците!

Можете да ни окупирате, да всявате страх и ужас, можете да хвърляте бомби върху спящия град, но…

Но не е възможно да ни победите.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко