Легендарната госпожица Марпъл се завръща с дванайсет нови мистерии за разрешаване!

Дванадесет популярни авторки обединяват сили в новия сборник с логото на издателство "Ера" - "Марпъл". Те изправят симпатичната възрастна дама пред сложни, хитри и неочаквани загадки. Новите приключения я отвеждат в Манхатън, Хонконг, Лондон, Оксфорд, на италианската Ривиера, както и в симпатични малки градчета и селца, в които обаче коварни престъпници се надяват злодеянията им да останат неразкрити. Но няма престъпник, който да надхитри Марпъл.

Госпожица Джейн Марпъл е най-добрият детектив аматьор в литературата! Първото ѝ появяване е в разказа "Клуб "Вторник вечер" (вкл. в сборника "Четиримата заподозрени"). Агата Кристи се връща към тази вълнуваща героиня с намерението, както самата тя се изразява, "да даде глас на старите моми". Така се появява "Убийство в дома на свещеника". Следват още 12 романа и 20 разказа, в които наглед безобидната дама разкрива заплетени мистерии. Последният роман с участието на Марпъл - "Стаена смърт", е издаден посмъртно през 1976-а – годината на смъртта на Кристи.

В сборника "Марпъл" вземат участие Вал Макдърмид, Луси Фоли, Лий Бардуго, Алиса Коул, Натали Хейнс, Наоми Алдерман, Джейн Куок, Дреда Сей Мичъл, Карън М. Макменъс, Кейт Мос, Ели Грифитс и Рут Уеър. Всяка от тях посочва Агата Кристи като вдъхновение и с ентусиазъм се впуска в това необичайно, но много вълнуващо начинание. 

Представяме ви откъс:

Второто убийство в дома на свещеника

Вал Макдърмид


Едно убийство в дома на свещеника е злощастно събитие; второ убийство вече навежда подозрително на мисълта за немарливост или дори нещо по-лошо. Протестите ми, че мъртвата прислужница в кухнята не е нашата прислужница, се оказаха безсмислени. Злощастният факт, че в миналото беше заемала тази длъжност, беше достатъчен, за да стане повод жителите на Сейнт Мери Мийд да развържат езиците си по-бързо, отколкото глутница хрътки, уловили миризмата на лисица, махат с опашки.

Отгоре на всичко жена ми не успя да прикрие радостта ни от напускането на Мери. Милата Гризелда има много хубави качества, но дискретността, която подхожда на съпругата на един свещеник, не е сред тях. Честно казано обаче, всеки, вечерял някога у нас, можеше да свидетелства за буквално дяволското естество на готварските умения на Мери.

Веднъж тя сложи да вари тенджера с яйца на печката и скоро ги забрави. Водата в тенджерата извря, яйцата избухнаха, а къщата се изпълни със злокобна воня на сяра.

– Предполагам, че така миришат покрайнините на ада – отбеляза съседката ни, госпожица Марпъл, и ми намигна, когато по-късно дойде на обяд. Бяха необходими три слоя боя, за да се възстанови таванът в кухнята.

Затова не се натъжихме, когато, след като жена ми съобщи, че чака дете, Мери заяви, че ни напуска, защото изобщо не можела да търпи деца и по-конкретно бебета. Госпожица Марпъл, която има достоен за възхищение опит в обучението на млади жени за прислужници, ни се притече на помощ. Флора притежава всички качества, които липсваха на Мери. На нея може да се разчита, способна е и е отдадена на грижите за сина ни Дейвид. Справя се добре с приготвянето на простички ястия и още по-добре с печивата. Освен това Гризелда твърди, че има лице като полицейски ботуш, което според нея ще откаже тайни обожатели като Бил Арчър, който ухажваше Мери до смъртта си само преди седмица.

Според госпожа Хартнел, най-сърдечната от старите моми в селото, Арчър бил подривникът, който изхвръква от своя собствен взрив1. Не беше тайна, че беше бракониер – но в села като Сейнт Мери Мийд има малко тайни благодарение, както Гризелда се изразява, на „стадото стари котки“, които разпространяват новините по-бързо от Би Би Си, макар и понякога с по-малка точност.

Но да не се отклонявам. Арчър беше сготвил яхния с един от фазаните на полковник Бентри, подсилена с диви гъби. Въпреки че беше опитен гъбар, някак успя да сложи достатъчно отровни гъби, за да имат фатален ефект. Минаващ наблизо работник забелязал тревожния лай на Джак Ръсел териера на Арчър. Надникнал през кухненския прозорец и видял, че Арчър лежи на пода насред парчета от счупени чинии и строшена бирена бутилка.

Въпреки добре известната склонност на Арчър да посяга на чужда земеделска продукция, местната полиция не пренебрегна смъртта му. Инспектор Слак – който изобщо не е небрежен, както името му подсказва – пристигна от Мъч Бенъм с обичайната си важност. През по-голямата част от деня раздаваше заповеди, а после заключи къщата и запечата вратата.

– Голяма полза, няма що. Всеки идиот би могъл да се вмъкне в съборетината на Арчър само за минути – отбеляза племенникът ми Денис, чийто едногодишен стаж в полицията го направи експерт по всички криминални въпроси.

Но изглеждаше, че дори инспектор Слак не можа да намери основания да заподозре, че е извършено престъпление. А тази сутрин госпожица Марпъл ме спря, докато минавах покрай долния край на градината ѝ.

– Чухте ли кога ще е погребението на Арчър? – попита тя.

– Страхувам се, че семейството му не може да организира нищо, докато полицията не освободи тялото.

– Не сте ли чули? Съдебният лекар е заключил, че смъртта му е настъпила поради естествени причини. Вчера сутринта разпечатаха вратата на къщата му. Мисля, че

Мери вече беше ходила там. Беше свободният ѝ следобед. – Разбира се, от госпожица Марпъл можеше да се очаква да е запозната с графика на всеки прислужник в селото.

Но дори госпожица Марпъл не можеше да предположи, че ще вляза в кухнята си след разговора ни и ще намеря същата тази Мери, просната на плочите на пода, с глава в локва от кръв и с чугунен тиган за омлет, захвърлен до нея. Макар да се боях, че е мъртва, коленичих до нея и потърсих пулс на китката ѝ. Не само не усетих потрепване, а и кожата ѝ беше хладна на допир.

Изправих се и тръгнах към телефона в коридора. За голямо разочарование на госпожа Прайс Ридли, госпожица Хартнел и госпожица Уедърби тук в Сейнт Мери Мийд нямаме селски полицай. (И по-добре, казва Денис, който бездруго е постоянна мишена на оплакванията им.) Затова се принудих да се обадя в Мъч Бенъм, където главният разследващ е инспектор Слак. Надявах се, че може да е излязъл във връзка с някакво разследване, но още щом казах „труп“, ме свързаха след поредица от щраквания и бръмчене със самия него.

– Господин Клемънт? – тросна се той. – Какви са тези приказки за труп в кухнята ви?

Обясних какво съм открил. Последва продължително мълчание, след което Слак изсумтя в другия край на линията.

– Щях да предположа, че едно убийство в дома е достатъчно за един свещеник. – Направи пауза. Нямах представа какво очаква да кажа, затова продължих да мълча.

Накрая той въздъхна. – Не пипайте нищо. Идваме след малко. – Трясъкът от затръшнатата слушалка отекна неприятно в главата ми.

Слак удържа на думата си и пристигна с Денис и още един униформен полицай. Изгониха ме от кухнята и отидох в кабинета си, където Слак скоро се присъедини към мен.

– Полицай Хърст ми каза, че мъртвата работела тук – започна той без никакво предисловие.

Преди да успея да отговоря, се чу потропване по френските прозорци към градината. Там стоеше госпожица Марпъл с работните си ръкавици в едната ръка и градинарска ножица в другата.