Изтекъл стратегически документ на Кремъл, прегледан от "Яхуу Нюз", излага подробен план за това как Русия възнамерява да поеме пълен контрол над съседна Беларус до края на 2030 г. Документът очертава в детайли пълзящото анексиране с политически, икономически и военни средства на независимата, но нелиберална европейска нация от Русия, която почти една година води тотална война срещу Украйна.

"Целите на Русия по отношение на Беларус са същите като в Украйна", обяснява пред "Яхуу Нюз" Майкъл Карпентър, посланик на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

"Само че в Беларус се разчита на принуда, а не на война. Крайната цел остава пълно присъединяване."

Според документа, издаден през есента на 2021 г., Москва иска да сформира т.нар. Съюзна държава на Русия и Беларус не по-късно от 2030 г. Всичко, свързано със сливането на двете страни, е разгледано - включително "хармонизирането" на беларуските закони с тези на Руската федерация; "координирането на външната и отбранителната политика"; "търговско-икономическото сътрудничество... с приоритизиране" на руските интереси; "осигуряването на преобладаващо влияние на Руската федерация в обществено-политическата, търговско-икономическата, научно-образователната и културно-информационната сфера" и други.

На практика това би премахнало останките от суверенитета на Беларус. То би поставило беларусите на милостта на Кремъл. И би представлявало заплаха за сигурността на европейските съседи на Беларус, три от които - Латвия, Литва и Полша, са членове на НАТО и Европейския съюз.

"Съюзната държава" е заплаха за беларуския народ и беларуската държавност", каза Светлана Тихановска, беларуската опозиционна лидерка, която живее в изгнание в Литва, след като участва в последните президентски избори през 2020 г.

"Това не е съюз на равни. Това е пътна карта за поглъщането на Беларус от Русия. Нашата цел е да върнем Беларус на пътя на демокрацията, но това ще бъде невъзможно, ако сме в "Съюзна държава" с Русия."

Кремъл не е отговорил на искането на "Яхуу Нюз" за коментар.

Авторството на стратегическия документ, според запознат западен служител, принадлежи на Президентската дирекция за трансгранично сътрудничество - подразделение на администрацията на Путин, което беше създадено преди пет години. Действителната задача на безобидно наречената дирекция е да упражнява контрол над съседни държави, които Русия вижда като част от своята сфера на влияние: Естония, Латвия, Литва, Беларус, Украйна и Молдова.

Дирекцията се ръководи от Алексей Филатов, който е пряко подчинен на Дмитрий Козак, зам.-началник на администрацията на президента. Екипът на Филатов беше натоварен със задачата да изготви нови стратегии, които да описват целите на Русия във всичките шест страни, разчитайки на ресурсите и приноса на множество държавни институции.

Според офицер от западното разузнаване, запознат пряко със стратегическия документ, вътрешното, външното и военното разузнаване на Русия — съответно ФСБ, СВР, ГРУ — в допълнение към Генералния щаб на въоръжените сили, всички активно са допринесли за планирането на "Съюзната държава". Полученият документ бил представен на Козак през есента на 2021 г., каза същият източник пред "Яхуу Нюз".

Беларус някога бе част от Съветския съюз. Но докато Украйна и балтийските държави се обърнаха към Европа и установиха демокрация по западен модел, Беларус е управлявана в продължение на три десетилетия от руски съюзник в лицето на президента Александър Лукашенко, често определян като "последния диктатор на Европа".

Концепцията за "Съюзна държава" беше представена за пръв път в средата на 90-те години под формата на договор, предназначен да интегрира политически, икономически и културно Русия и Беларус. През 1999 г. беше създадена федерация по модела на бившия Съветски съюз с нейни собствени управленски институции, включително съвет на министрите, парламент и висш съд. Но проектът се провали и не беше обсъждан повторно до 2018 г..

"Съюзната държава" е наследство от собствените амбиции на Беларус, когато слабата Русия на Елцин беше в криза и Лукашенко, който е на власт от 1994 г., се опита да изтръгне колкото се може повече от Русия", обясни Антон Бендаржевски, беларуски експерт по външна политика и политика на сигурност, базиран в Унгария.

"След като Путин дойде на власт, надеждите на Лукашенко бяха попарени и съюзният договор остана на рафта близо две десетилетия. Беше изтупан от прахта от Путин малко след анексирането на Крим."

Носят се слухове, че Беларус директно ще се присъедини към войната на Путин срещу Украйна, след като преди година позволи нейната територия да послужи като площадка за нахлуващата руска армия и продължаващите атаки на руски ракети и дронове срещу Украйна. Това ще свърже още повече съдбата на Лукашенко с Москва и ще отвори режима му за още по-голяма изолация и санкции от Запада.

Изтеклият документ очертава как военното присъствие на Русия в Беларус ще се разшири, за да включи система за съвместно командване. Подобно развитие би било посрещано с безпокойство от членовете на НАТО по западната граница на Беларус.

"Ако мощни руски сили за ПВО бъдат за постоянно разположени в Беларус, това ще промени отбранителните изчисления на Полша, защото руско-беларуските сили ще могат да прихващат полски ракети от беларуска територия", обясни Андраш Рач, старши научен сътрудник в Германския съвет за външни отношения.

"Въпросът от страна на Вишеградската четворка (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) е дали боеспособни войски ще бъдат за постоянно разположени в Беларус. Там вече има руски военни обекти, но не и руски военни бази."

Анна Мария Динер, анализатор в Полския институт за международни отношения - базиран във Варшава мозъчен тръст, твърди, че стратегическата цел на Русия е да поддържа постоянно руско военно присъствие в Беларус.

"Това на практика гарантира реализирането на оставащите стратегически цели по поемане на политически и икономически контрол над страната. Тази ситуация гарантира на Русия повишаване на стабилността на сигурността, тоест - на първо място, известно прикритие от страните от НАТО, докато провежда военната операция в Украйна", каза тя.

Стратегическият документ за Беларус е разделен на две части. Първият изброява целите на Русия в краткосрочен (2022), средносрочен (2025) и дългосрочен план (2030). Те са категоризирани в три сектора: политически, военен и отбранителен; хуманитарен; търговия и икономика. Втората част на документа идентифицира рисковете, свързани с целите.

Например, документът се застъпва за "формирането на проруски нагласи в политическите и военните елити и населението" до 2022 г., като в същото време "да се ограничи влиянието на "националистически" и прозападни сили в Беларус". Той също така предвижда завършването на конституционната реформа в Беларус. 

През февруари 2022 г. Лукашенко проведе референдум и изменени Конституцията на Беларус. Сред предложените промени беше премахването на обявения неутралитет на Беларус от нейната Конституция - една от няколкото разпоредби, които бяха окачествени като отстъпка в полза на Путин. Референдумът бе успешен.

Стратегическият документ гласи, че до 2025 г. трябва да има "устойчиви проруски групи на влияние в беларуската политика, военния сектор и бизнеса". Той също така се застъпва за разширяването на руското военно присъствие в Беларус и въвеждането на опростена процедура за издаване на руски паспорти на беларуски граждани.

Западен военен офицер, който не беше упълномощен да говори официално, каза пред "Яхуу Нюз", че "паспортизацията" е един от ключовите методи, които Русия използва, за да завземе тихомълком суверенна територия.

"Те го използваха в Абхазия, както и в Южна Осетия и Източна Украйна", посочва офицерът. "Те раздават руски паспорти на местните хора, за да разширят интересите си в регионите. Когато е необходимо, могат да използват правата на своите сънародници като оправдание за намеса със сила."

Политическата върхушка на Беларус в крайна сметка ще попадне под господството на "проруските групи на влияние", се посочва в документа. Но Русия не е задоволена да има само политически и военен контрол над Беларус.

Друг несъмнен аспект на бавното завладяване на държавата за Русия е въвеждането на единна парична валута. Въпреки че документът не посочва изрично, че това ще бъде руската рубла, изводът е очевиден, като се има предвид хегемонната роля на Русия в двустранните отношения.

Всъщност общият контекст на стратегията не оставя много място за тълкуване - Москва се стреми да погълне пазара на Минск. По-голямата част от беларуския износ винаги е отивал за Русия, но с въвеждането на западните санкции срещу правителството на Лукашенко партньорството с "големия брат" стана още по-решаващо. 

Енергийната интеграция е друга цел за предстоящата "Съюзна държава". Документът предполага, че "Островец 1", единственият ядрен реактор на Беларус, който е финансиран от Русия, трябва да бъде включен в схема за споделяне на електроенергия между двете страни. 

Значителна част от стратегията на Русия за Беларус се фокусира върху това, което документът нарича "хуманитарна сфера", евфемизъм за контролиране на гражданското общество в страната. Една обявена дългосрочна цел е удвояването на броя на беларуските студенти, които учат в руските университети, или "откриване на нови центрове за наука и култура" в беларуските градове Могильов, Гродно и Витебск. Тези центрове ще бъдат клонове на Россотрудничество, руска културна организация, която технически работи под егидата на руското външно министерство. Россотрудничество обаче е прословута клирингова къща за руското разузнаване, която би подпомагнала вербуването на беларуси в органите за сигурност.

Документът за "Съюзната държава" призовава да се създаде мрежа от приятелски настроени към Москва неправителствени организации с финансова и правна подкрепа от Русия. Това също би създало нови главоболия на НАТО и ЕС.

"Кремъл отдавна използва мръсни пари, банки, компании, неправителствени организации и адвокатски кантори, за да подкрепя злонамерени и подривни дейности на Запад", припомни Джон Сифър, бивш служител на ЦРУ. 

До 2030 г., както се посочва в стратегическия документ, Русия трябва да има "контрол върху информационното пространство" и да създаде "единно културно пространство" и "общ подход към тълкуването на историята" в Беларус.

Един ключов резултат в тази област е преобладаването на руския език над беларуския – това вече е налице. Руският е записан в Конституцията на Беларус като един от двата официални езика. Според преброяване от 2019 г. повече от 60% от беларусите посочват беларуския като свой роден език, но повече от 70% твърдят, че говорят и руски у дома.