Делото срещу Александър Бранеков - бивш футболист, участвал в събитията от т. нар. "кървава сряда" през 2020 г. се връща в на Софийския градски съд. Това гласи решение на Върховния касационен съд.

Става въпрос за т. нар. "кървава сряда" от 2020 г. - 2 септември. Тогава десетки хиляди граждани се събират на протест, обявен като "Велико народно въстание" от организаторите на т. нар. Отровно трио - Велислав Минеков, Арман Бабикян и Николай Хаджигенов. Тогава от близо 2 месеца - от 9 юли, вече текат масови недоволства, основно в т. нар. Триъгълник на властта срещу управляващите от ГЕРБ и главния прокурор Иван Гешев.

Същият ден бе белязан с откровени провокации на агитки, вклинени между протестиращите, както и със сцени на насилие от страна на полицията. Това става след първите полицейски издевателства над протестиращи - от 10 юли зад колоните на МС (те обаче станаха известни чак след смяната на властта и свикването на специална парламентарна комисия за това, б.р.).

Естествено, хвърлянето на павета бе използвано от "здравите сили" - в ГЕРБ, прокуратрата и прилежащите им медии за да дискредитират и дехуманизират допълнително образа на протестиращите. А главният прокурор към тази дата вече бе написал прословутия си туит, че...

"Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платени агитки на Черепа и други олигарси. "

(По едно съвпадение - въпреки че главният прокурор твърди, че не влияе, след това прокуратрата уж обвини неколцина униформени, но до днес няма нито един изправен на съд МВР-служител за полицейско насилие, включителон вечерта на 10 юли и на 2 септември, б.р.). 

Но да се върнем на "подвизите" на Бранеков. На първа инстанция - Софийския районен съд той получава наказание „обществено порицание“ и „пробация“ с мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 г. и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 г.

Признат е за виновен за хулиганство, затова че на 2 септември... 

"... извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хвърлил паве към полицейския кордон по време на протестите на 02.09.2020 г. на площад „Независимост“ между сградите на Министерския съвет и на бившия Партиен дом."

На втора инстанция съдия Вера Чочкова от СГС обаче го оправдава напълно.

Сега върховните съдии посочват, че на практика СГС е оправдал ексфутболиста без мотиви, което е достатъчно за да се отмени оправдателната присъда.

И освен това:

"За да оправдае подсъдимия, СГС е приел, че липсват безспорни доказателства, че приложените и изследвани по делото видеозаписи отразяват събития, състояли се именно на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, че именно подсъдимият е лицето, обективирано на тези видеозаписи, които биха могли и да са подбрани кадри, както и че подсъдимият хвърля предмет, неустановен категорично по вид."

Казано просто - камерите не са били датирани, не е ясно това ли е извършителят и не се вижда паве ли хвърля.

Посочва се обаче, че самите експерти, които са обследвали видеата, заявяват, че в съпровождащо писмо към оптичния носител изрично е посочено, че той се състои от видеозаписи от камери за видеонаблюдение, находящи се в района пред площад „Народно събрание – 2“ за времето от 11.45 ч. до 12.15 ч. на дата 02.09.2020 г.

Освен това, освен полицаите и бащата на Бранеков, а и самият обвиняем казват, че е бил там в този ден и час.

А по повод другите факти - за времето и за предмета, който хвърля, съдът подходил избирателно, селективно или фокусирайки се само върху част от фактите. Имало спор и дали ръката, която държи павето (дори да е паве) е на подсъдимия.

Ето какво казва ВКС за павето:

"Отделен е въпросът, че неяснотата в теглото на съответния обект не може априори да игнорира вида му при наличие на други характерни белези – например цвят, обем и форма. В заключението на експертизата вещите лица, изследвайки обективно представения им видеозапис, включително разположението на полицейския кордон и всички действия на подсъдимия, са категорични, че държаният от него обект е паве/павета."

Затова ВКС връща казуса на втората инстанция СГС, за да бъде разгледат отначало, но от друг състав.

Ето и оригинала на прессъобщението на ВКС:

ВКС връща на СГС за ново разглеждане делото срещу бившия футболист Александър Б. за хулиганство – хвърлено паве към полицейски кордон по време на протести

С Решение № 79/23.02.2023 г. по наказателно дело № 109/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата по в.н.о.х.д. № 4256/2022 г. на Софийския градски съд (СГС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.

Делото пред ВКС е образувано по касационен протест. С присъда по н.о.х.д. № 4696/2021 г. на Софийския районен съд Александър Б. е признат за виновен в това, че извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хвърлил паве към полицейския кордон по време на протестите на 02.09.2020 г. на площад „Независимост“ между сградите на Министерския съвет и на бившия Партиен дом (хулиганство). Наложени са му наказанията „обществено порицание“ и „пробация“ с мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 г. и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 г. Оправдан е по обвинението деянието да се отличава с изключителна дързост. С присъдата на СГС е отменена първоинстанционната, като подсъдимият е оправдан изцяло.

Съдебният състав на ВКС приема протеста за основателен поради допуснати пропуски в оценъчната дейност от страна на СГС, представляващи по своята същност липса на мотиви, което определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, водещо до отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила.

За да оправдае подсъдимия, СГС е приел, че липсват безспорни доказателства, че приложените и изследвани по делото видеозаписи отразяват събития, състояли се именно на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, че именно подсъдимият е лицето, обективирано на тези видеозаписи, които биха могли и да са подбрани кадри, както и че подсъдимият хвърля предмет, неустановен категорично по вид. В основата на своите изводи за липса на доказателствена обезпеченост на обвинението СГС е поставил единствено заключението на назначената от първия съд повторна експертиза. Самите експерти сочат, че в изследваните от тях записи не се наблюдават индикации за камера, дата и час. Обектът на тяхното изследване е диск, съдържащ два файла, който е предоставен от МВР-СДВР. В съпровождащото оптичния носител писмо изрично е посочено, че той се състои от видеозаписи от камери за видеонаблюдение, находящи се в района пред площад „Народно събрание – 2“ за времето от 11.45 ч. до 12.15 ч. на дата 02.09.2020 г. Тричленният състав на ВКС подчертава, че тази информация в писмото, изготвено от длъжностно лице при изпълнение на функциите му (чиято истинност не е опровергана), допълнително се подкрепя от показанията на полицейски служители, на бащата на подсъдимия, както и от обясненията на самия подсъдим.

От тях напълно непротиворечиво се установява, че изследваните записи касаят именно описаните в обвинителния акт факти, свързани с време и място на твърдяното деяние, както и че подсъдимият се е намирал на площад „Независимост“ именно на 02.09.2020 г. по обяд, наблюдаван до оттеглянето му към метростанция „Сердика“, когато е бил и задържан. Според върховните съдии, за да приеме, че не се установява безспорно време и местоизвършване на деянието, контролираният съд е подходил избирателно, фокусирайки се върху констатацията на вещите лица за липса в записите на дата и час, но не е разгледал останалите доказателствени източници, изобилстващи от еднопосочна информация в тази насока. С този свой своеобразен отказ съдът се е лишил от възможност пълноценно да мотивира своя краен акт.

Селективен е подходът на съда и по отношение обективираното в експертизата, на която единствено е отделено внимание, а и по некоректен начин е представена в мотивите позицията на експертите относно визията на изследвания от тях субект и неговите действия. В своето заключение вещите лица са категорични, че в изображенията на заснетото лице и в снимки по предоставен доброволно от подсъдимия сравнителен материал е заснето едно и също лице. Според върховните съдии, ако наличното в този доказателствен способ бе разгледано от съда в контекста на съдържимото в показанията на полицейските служители – свидетели по делото, които са възприели изпратено им изображение на лице, хвърлящо паве по полицейски кордон като част от възприет от тях и видеоклип, както и издирването и непрестанното му наблюдение до задържането му – улеснено от разпознаваемостта му – ярка на цвят горна част на облеклото и висок ръст, той не би декларирал, че е налице съмнение относно идентификация на самоличността му.

Напълно обяснимата невъзможност на вещите лица да се ангажират с позиция относно теглото на предмета, изхождаща от ролята им на специалисти, изследващи видеозапис, а не налична у тях вещ, е фаворизирана от контролирания съд, без да се обърне внимание на кадрите с общ план от процесното събитие и настилката, на която се намират протестиращите и подсъдимият. Отделен е въпросът, че неяснотата в теглото на съответния обект не може априори да игнорира вида му при наличие на други характерни белези – например цвят, обем и форма. В заключението на експертизата вещите лица, изследвайки обективно представения им видеозапис, включително разположението на полицейския кордон и всички действия на подсъдимия, са категорични, че държаният от него обект е паве/павета. Според върховните съдии превратността в тълкуването от съдебния състав на иначе недвусмислената позиция на вещите лица, че ръката, държаща този предмет, е именно на подсъдимия и всички налични на записа кадри сочат на негов замах, респективно създаване на движение по хвърляне на предмета, води и до порок в правно-аналитичната дейност на второстепенния съд.