Кметицата на София Йорданка Фандъкова ще поиска Паметникът на Съветската армия (познат и като МОЧА) и скулптурните фигури от Княжеската градина да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство или на друг подходящ за целта държавен терен извън центъра на столицата. 

Това решение бе взето днес в комисия на Столичния общински съвет - и се очаква тази седмица решението да бъде взето и на официалното заседание. Обсъжда се в редица комисии, днес първо в тази по образование и култура, където бе подкрепено от ДБ и ГЕРБ-СДС, "Патриоти за София" се въздържаха, а БСП напуснаха заседанието.

Според проекторешението областният управител на София трябва да предприеме всички необходими действия, за да се изпълни преместването, а главният архитект Здравко Здравков да организира провеждането на конкурс за проект за изменение на действащия план за регулация и застрояване и проект на подробен паркоустройствен план на Княжеската градина. 

Докато преместването стане факт, ще бъде поставена информационна табела в района на МОЧА, на която да бъде указано, че монументът "Паметник на Съветската армия" символизира чужда сила, обявила война на България и окупирала страната. Срокът за поставянето ѝ е месец от приемането на решението от СОС. Текстът ще бъде и на английски език. 

Тъй като монументът е държавна собственост, но теренът, на който е поставен, е общинска, би трябвало държавата да се съобрази с искането на Столичната община. Вносителите подчертават и че той няма статут на културна ценност, не е войнишки паметник и няма никакви допълнителни законови защити. Предвижда се и конкурс за нов проект след премахването на монумента и скулптурните композиции.

"Престъпение към младите е да се изопачава историята и да се изкарва окупатора спасител", смята Марта Георгиева от ДБ.

Тя подчерта че монументът е опасен и като конструкция, и за националната ни сигурност - вече е имало искания руското посолство да получи терена в замяна на поддръжка. Но поддръжка в момента няма и конструкцията е опасна и за гражданите на града, подчерта тя.

Арх. Борислав Игнатов от ДБ подчерта, че от години е изследвал монумента и според него няма начин той да бъде реинтегриран в градската среда на съвременна София. И отбеляза, че преди построяването му Княжеската градина е била детски парк, премахнат за да бъде сложен пропаганден монумент.

Изненадващо първият глас против дойде не от БСП, а от "Патриотите" в СОС, по-точно Димитър Антов от ВМРО. Той изказа сложна хипотеза - че паметникът бил сервилен към Русия, но трябва да се запази именно заради това.

"45 години моите родители никой не ги биеше по главата да гласуват точно за комунизма, и въпреки това приемаха, че е нормално за тях. Това е паметник на позора."

Той се възмути и че вносителите водели идеологическа политика.

Очаквано след това острието на БСП Калоян Паргов защити паметника. Той отбеляза, че решението на СОС нямало правна стойност:

"Той не е общинска собственост и аз не виждам освен символичната стойност какво ние решаваме", отбеляза той. "Премахването на паметника нещо ще реши ли? Ще спре ли войната в Украйна? Да сравняваме византийското владичество, византийското робство, османскотоо робство с този период... г-н Игнатов, бъдете си архитект, олеквате."

Според него от Освобождението насам българите страдаме от "сателитен синдром" - да залитаме по Хитлер, после "с Русия", а сега - със сегашните ни партньори.

Накрая изказа и най-странната теза:

"Паметникът има защита. Той не е нито български, нито съветски, а европейски - с разбирането, че тази армия има принос в убийството на най-човеконенавистния режим, "кафявата чума" (фашизма, б.р.)."

Според него това бил паметник от Втората световна война, а за защитата на такива има резолюция на ООН. Но, както е отбелязано и в мотивите, още при построяването на паметника неговите пропагандни цели са ясни - "да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение" е написано в протокол на Столичната общинска управа от 1947 г.

"Завършвам с един въпрос - защо 9-ти май, Деня на победата, става ден на Европа? Какво са имали предвид преди 70 години тези хора?"

Всъщност, 9-ти май е Ден на Европа заради 9 май 1950 г., когато френският външен министър Робер Шуман чете декларация, с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана. Тя по-късно се превръща в Европейския съюз. На Запад денят на победата срещу нацистка Германия се празнува на 8-ми май.

Грети Стефанова от ДБ не пропусна да отбележи, че тезите на Паргов ще се харесат на Кремъл:

"Ако го преведете на руски, ще мине по Първи канал, и Митрофанова ще го похвали", отбеляза тя.

И не спести сравнения между комунистическия режим и фашизма. 

"Аз не съм ви обвинил, че сте фашисти - а мога да го направя", каза в отговор Паргов. "Трябва да има норма на благоприличие, което при вас често липсва, г-жо Стефанова, емоцията при вас като жена надделява."

След тази реплика общинските съветници на левицата напуснаха заседанието.