Приятели, не знам как сте вие, но аз пак я закъсах финансово. Сметки за тока, за парното, наближават абитуриентските балове, на Нова година малко се поразпуснахме и си направихме шопска салата и ето... Сметката ми пак е празна като предизборно обещание. Затова реших да се поразмърдам и да си намеря още една работа. Ще се кандидатирам за парламента. Мандат не ми трябва, целта е да взема 1% от гласовете ви и да грабна субсидията. А с нея ехееее.... даже може и газовият бойлер пак да пусна и да се изкъпя.

Тези от вас, които ме четат по-отдавна, знаят, че аз не за първи път се увличам от политиката. Почти всяка предизборна кампания се опитвам да преборя мафията с моята партия „Кооператив за устойчиво развитие“ (К.У.Р.). Обаче някак си не успявам да напипам живототрептящите теми на българското гражданство и все си оставам с един К.У.Р. под бариерата.

Затова този път мисля да се обединя с някои стари мои авери, с които едно време се опитвахме да правим заедно бизнес. Те по принцип също не са политици, а са обикновени хора от народа, спортисти - каратистчета, борба малко, тук-таме някой джудист. Не са точно шахматисти, така е, а и имаха едно време и малко проблеми с полицията, ма па то па кой е нямал. Айде не ми се правете, поне една глоба за грешно паркиране сте получавали в тоя живот. Какво придиряте тогава на другите? Ма не било същото глоба за паркиране като атентат с гранатомет. То па все едно моите всичките са ги гърмели с гранатомет – само колегата от каратето четири пъти, ма жив си е, де... Та да не издребняваме.

Поканих ги на разговор оня ден да им предложа сътрудничество. Знаете как стават тия работи – черни костюми, тъмни очила, полиция ескортира бодигардовете, а бодигардовете ескортират тях... Влизаме във Виенската сладкарница и почваме... Направило ми е впечатление, че всеки път като се видят с тях на кафенце и сладкарницата празна. Къде бягат тия хора от нея, що така внезапно се разтичват, още не ми е ясно, но... софиянци, луда работа. Ще каже човек, че са ги гърмели нонстоп по заведенията, така бягат. Това просто не е вярно, а и беше отдавна. Бойко оправи тия неща, ама сега нещо бега по тъча и вика, че повече нямало да е премиер. То и затова момчетата веднага се съгласиха да работим заедно, че иначе тоя бизнес на кого остава? Вие знаете ли колко трудно се прави бизнес в България? Ако не знаете, питайте Велико Желев. Тоя човек душата си даде за българските магистрали, а те искат освен душата му, да видят и асфалта. Нямало било достатъчно. Ще каже човек, че кал газят. Колкото е могъл да сложи Велико, сложил е, с останалите пари си е купил човекът машини и оборудване. Явно не е имал, когато е кандидатствал за поръчката. Вие с голи ръце ли искате да полага асфалта? Аз така планирам да участвам в световно по яхтинг, но понеже нямам яхта, ще помоля държавата, ако обича, да ми купи. То иначе с яхта всеки може да участва... Затова напълно го разбирам човека, че планира да изнесе бизнеса в чужбина. В Дубай са се утепали да търсят специалисти по полагане на асфалт. Там с отворени обятия го чакат.

Аз, ако спечеля, ще се боря на тия хора в Дубай да им отворят поне една предизобрна секция, че лека-полека си стават един МИР народ. МИР Дубай. Може даже да ги привлека за коалиция. От Ковачки избирателите, от Черепа парите, от Велико работата. Не, всъщност по-добре Велико работа да не пипа, че сме му видели пътищата, де. Образно казано, щото то половината ги няма.

С такава коалиция ще вземем не само България, ами и трите си морета ще върнем обратно. Само да знаех кои са, пращам момчетата на тия, дето са ни ги вземали и ще им чупим коленцата. Ще върнат и моретата, и проливите, че и планините може да ни върнат, щото аз и ски карам зимата.

А на тия три морета вие знаете ли колко заведения може да застраховаме?  Макар че аз нямам нищо общо със застраховките, де, нито па моите момчета. Едно време имахме такъв бизнес малко, ама после дойдоха еврофондовете и те се преориентираха.

Така че, първа точка в предизобраната ни платформа, ще е:

Да си върнем трите морета!

А втора точка ще е:

Да си върнем сигурността!

Щото сигурност без застраховки няма.

Също така ще поискаме да си върнем и други работи. Например младостта. Що само пенсиите да си искат обратно комунизма, когато са били млади? Ние па що да не си поискаме 90-те, когато бехме силни? Хубави времена бяха, ходиш си където искаш, стреляш си, когато искаш, взимаш си каквото искаш... А сега всички нещо се изджендъриха. Много сложно стана – трябва ти главен прокурор да си наемеш, трябва ти поне едно РПУ да ти работи, свои хора във всички партии трябва да инсталираш... И всичко това, само за да работиш! Капитализмът ни разказа играта, приятели. Черепа стана влогър от зор. Пише, снима от тоя Дубай, изгърби се от работа, горкият! Ми то, ако тия новите пак дойдат на власт, те и Пеевски може да пратят някъде от 9 до 5. Вие това представяте ли си го? Влизате в пощата да си вземете пенсията и там на гишето Делянчо. Пише, брише, остри моливи и чака на една заплата. Не може такава жестокост, не може. А и аз при мисълта, че пенсиите ще му минават през ръчичките, получавам леко изтръпване в лявата половина. Сърцето ми направо спира. Но айде, Делян е млад още, може да поработи за малко пенсионен стаж, ама Бойко какво ще прави? Зайци ли ще гледа? Еми ние нали сме европейска държава и сме подписали разни конвенции за защита на животните, няма как да му ги оставим. Затова, приятели, дайте да не си разтурваме къщичката. Щом досега така сме я карали, какво му е лошото и занапред така да си я караме. Не се занимавайте с глупости, пуснете по една бюлетина, хартиена!!!, и ни оставете нас да работим. К.У.Р. за един по-спокоен и богат живот, К.У.Р. за европейска и атлантическа ориентация, К.У.Р. за всички ви!