Министрите на финансите на страните от Европейския съюз са близо до споразумение за общите принципи на реформа на бюджетните правила на Евросъюза, за да ги приведат в съответствие с икономическите реалности след пандемията, но в документ се посочва, че все още не са договорени важни детайли, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. 

Проект на заключителна декларация от днешната среща на финансовите министри на 27-те страни от ЕС показва, че те подкрепят голяма част от предложението на Европейската комисия, представено през ноември миналата година, но прилагането му на практика все още е изправено пред редица предизвикателства.

Предложението на ЕК предвижда да не се променя правилото, което предвижда бюджетният дефицит на всяка от страните от ЕС да не надвишава 3 процента от брутния й вътрешен продукт (БВП), а публичният й дълг да е под 60 процента от БВП.

Правителствата на страните, които са с по-висок дълг ще имат възможност да договарят с Комисията индивидуални планове за намаляването му. Те са свързани с провеждането на реформи и извършване на инвестиции, при което се допуска отклоняване от универсалното правило, което предвижда дълга на дадена страна да бъде намаляван годишно с по 1/20-та от горницата над 60 процента от брутния й вътрешен продукт.

Тъй като публичните дългове на много държави от ЕС значително надхвърля лимита, определен в бюджетните правила, те ще разполагат с период от 4 до 7 години, за да ги намалят. За целта ще бъдат изготвени индивидуални планове за редуциране на дълговете на отделните страни, които ще бъде договорени с Комисията въз основа на изготвени от нея анализи за "устойчивостта на дълга".

Правителството на дадена страна може да договори по-дълъг период за намаляване на дълга й, ако обещае, че ще проведе реформи и ще извърши инвестиции, които стимулират икономическия растеж и устойчивост, укрепват публичните финанси или са насочени към стратегическите приоритети на ЕС, като екологичния и цифровия преход или укрепване на отбранителните способности.

Финансовите министри на страните от ЕС са единодушни относно тези предложения, но има редица въпроси, по които те не са постигнали съгласие, отбелязва Ройтерс.

Основният спорен въпрос е свързан с методологията, въз основа на която Европейската комисия ще анализира устойчивостта на дълговете на отделните страни. На базата на тези анализи ще бъдат сключвани споразумения с отделните държави за намаляване на публичния им дълг, ако той надхвърля 60 процента от брутния им вътрешен продукт. Тези споразумения може да включват ограничения за правителствата на страните да вземат нови заеми и да харчат бюджетни средства над определени лимити.

Друг спорен въпрос е - трябва ли да бъдат въведени конкретни числови критерии за намаляване на дълга на всяка от  страните, които да са общи за всички държави.

Сред другите въпроси, по които не е постигнато споразумение са – какви да бъдат изискванията спрямо страните, които нямат сериозни проблеми с управлението на публичния си дълг, кога правителство на дадена държава може да получи повече време, за да приложи мерки за намаляване на дълга й и как да се прилагат планове, договорени с ЕК.