Батальон, съставен предимно от бесарабски българи, се сражава срещу руските агресори в Украйна.

Това сподели пред Клуб Z в Брюксел украинската журналистка, фолкористка и етнографка Тетяна Станева. Самата тя е бесарабска българка.

„Българският“ батальон е базиран в Болград. Повечето хора в него са от околните села, които са с изцяло българско население. В бойното подразделения служат също гагаузи и хора от близки населени места.

На 24 март бюрото на партия „Да, България“ в Брюксел ще организира благотворително събитие, на което ще бъдат набирани средства за този батальон, съобщи организаторката на проявата, живеещата в Белгия българска писателка и журналистка Силвия Атипова. Тя се похвали, че белгийският й работодател дал 500 евро за „българското“ подразделение.

Няма разделение сред бесарабските българи

Няма разделение сред бесарабските българи по отношение на Русия и агресията срещу Украйна, категорична бе Тетяна Станева. Клуб Z разговаря с нея в българското посолство в Брюксел, където бе прожектиран нейният филм „Място на силата“. Творбата е посветена на родното й българско село Чушмелий в Бесарабия, създадено още през 1812 г. от преселници от Шумен.

Трима жители на Чушмелий, всичките етнически българи, са загинали до този момент на фронта. И те по думите на Станева са най-доброто доказателство за настроенията на сънародниците ни в Украйна.

Самото село обаче не е пострадало.

„Слава Богу, ние сме на юг, точно на границата с Молдова и Румъния. Това е много добре, защото можахме да поканим и приемем много бежанци. Съвсем близо сме до Рени и Джурджулещ. (Рени е в Украйна и е последното дунавско пристанище, а Джурджулещ е в Молдова, близо до Дунав – б.р.) Нямаме стратегическо значение, а и фронтът е далече от нас“, разказва Тетяна Станева.

И може би затова бомби в Чушмелий не са падали. Но местните жители усещат последиците от войната. Няма човек в Украйна, който да не е пострадал – някой си е загубил бизнеса, друг работата.

Имало е опасения, че към Чушмелий могат да тръгнат руски войски от Приднестровието и от Змийския остров, който беше завзет от руснаците и край който украинците потопиха бойния кораб „Москва“.

„Но аз казвам, че по-леко е да изтърпиш артилерията, отколкото руския ботуш. Ако си някакъв друг освен руснак на окупираните територии, ако си българин, е страшно. Дори нямаме информация за българите в Таврия и Крим, откъснати сме от тях“, споделя фолклористката.

И русофилите не могли да повярват, че ще ги нападнат

Все пак е имало известно разделение сред хората в Бесарабия, призна тя. Но всичко е приключило на 24 февруари 2022 г., с руското нахлуване в Украйна.

„Войната започна още през 2014 г. Но тогава имаше само една линия на фронта – в Донбас. Тя беше далече от нас. Хората бяха в началото разделени. Причина бе, че руските медии предаваха без проблеми. Ние сме все пак демократична и толерантна държава. А тези медии 8 години наред сееха лъжа и пропаганда. Много хора у нас таяха обич към Русия. Но на 24 февруари 2022 г. те не можаха да повярват, че това, което се случва, е реално, че Русия може да нападне. Баща ми обичаше руската музика и култура, все пак бе израснал в съветско време. След анексията на Крим остана русофил и много се карахме с него. На 24 февруари обаче бомбите убиха и последната русофилия, включително у българите. Приехме у нас бежанци, дойдоха и мои приятелски семейства. Както седим с тях на масата, очите на татко се напълниха със сълзи и той каза: „Не вярвах, че Русия ще направи това с нас.“ Представям си колко тежко му беше да го признае“, разказва Тетяна Станева.

Тя е чувала за случаи, при които руските окупатори насила мобилизират етнически българи от Таврия. Според нея би било ужасно те да се срещнат на бойното поле със свои сънародници, бранещи Украйна.

Киев използва българи за селскостопанска дейност във войната

Но няма насилствена мобилизация на етнически българи в Украйна, въпреки че на нея подлежат всички мъже в страната, независимо от произхода си.

Много от бесарабските българи получават т.нар. брониране. Това означава отлагане от военна служба, но срещу изпълнение на определени задължения. Понеже много българи в Украйна се занимават със селско стопанство, те биват използвани по време на войната именно там. Разбира се, има и доброволци, заминали да се бият на фронта. Такъв е случаят с тримата загинали жители на село Чушмелий.

Български в Украйна се учи едва от 1991 г.

Райна Манджукова. Снимка Клуб Z

Не е вярно също, че украинските власти забраняват на българите да изучават родния си език, заяви пред Клуб Z Райна Манджукова – изпълнителен директор на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ). Тя също е бесарабска българка и се е преселила у нас през 1989 г.

Манджукова е завършила гимназия в родната си Украйна през 1987 г. и тогава български език там не се е изучавал. Това е станало възможно едва след независимостта на страната.

От ДАБЧ смятат, че в момента в Украйна има над 500 000 българи, каза Манджукова. Тя обаче предупреди, че данните може да не са точни. И допълни, че Агенцията работи предимно с термина „самооценка на общността“. Иначе според последното официално преброяване в Украйна от 2011 г. българите там са 204 000.