Френският президент Еманюел Макрон защити агресивно в сряда решението си да наложи увеличаване на възрастта за пенсиониране, посрещнато с протести и два вота на недоверие във Франция, предаде Би Би Си.

„Тази реформа не е лукс, не е удоволствие, тя е необходимост“, каза той.

Протестиращите бяха разярени, че правителството използва конституционен текст, позволяващ му да прокара реформата без гласуване в долната камара на парламента, в която то няма мнозинство. Горната камара по-рано го прие.

В четвъртък Франция очаква девета серия стачки и национални протести. Шест нощи страната преживя демонстрации, завършили със стотици арести в различни градове.

Улиците са покрити с неприбирани от седмици битови отпадъци, които протестиращите палят. Тринадесет на сто от бензиностанциите изпитват недостиг на гориво поради блокади на петролните рафинерии.

Протестите хвърлят сянка върху предстоящото посещение на крал Чарлз III във Франция. Депутатът от Зелените Сандрин Русо призова посещението да бъде отменено:

„Приоритетът наистина ли е да приемем Чарлз III във Версай? Нещо се случва във френското общество... приоритетът е да отидем и да говорим с обществото, което се надига“.

Под натиск да намали напрежението, Макрон направи първата си публична изява относно ескалиращия спор за пенсиите в интервю, излъчено по два от основните френски телевизионни канала в сряда по обяд.

Той каза, че протестиращите имат право да излязат на улицата и че техният гняв е бил взет под внимание, но не е приемливо, когато прибягват до насилие, без да спазват никакви правила.

„Мислите ли, че ми е приятно да прокарам тази реформа? Не“, каза той.

Той добани, че би приел да загуби популярност, но не и да се откаже от реформата. Той се намира във втория си и последен по конституция петгодишен мандат и няма да се кандидатира повече за поста.

Френската пенсионна система се основава на принципа на солидарността, т.е. работещите плащат пенсиите на пенсионерите. Макрон посочи, че когато той е започнал работа, френските пенсионери са били 10 милиона, а сега са 17 милиона. Т.е. застаряването на нацията води до дефицит, който пенсионната система не може да понесе.

„Колкото повече чакаме, толкова повече [дефицитът] ще се влошава“, каза президентът.

Той каза, че е време да се възроди диалогът със синдикатите и с всички политически сили, които са готови да го направят. Макрон очерта списък с приоритети за остатъка от своето президентство: реформиране на имиграционните закони, изграждане на 200 нови казарми за жандармерията, училища, здравеопазване и околна среда.

Решението на Макрон да използва член 49.3 от конституцията, за да наложи повишаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години и да удължи срока за внасяне на пенсионни вноски, се смята за най-големия политически риск поет от него, откакто се изправи срещу протестите на т.нар. "жълти жилетки" през първия мандат на своето президентство.

Но тогава той имаше здраво мнозинство в парламента, а сега ръководи правителство на малцинството и пенсионната реформа е крайно непопулярна.

Профсъюзните лидери заедно с крайнодясната партия "Национален сбор" и крайнолявата "Непокорна Франция" се обединиха в гнева си срещу решението на министър-председателката Елизабет Борн да прокара законодателството. В интервюто си Макрон каза:  

„Тя има моето доверие да ръководи този правителствен екип.“

Преди появата си по телевизията той каза на представители на своята партия "Ренесанс" в Елисейския дворец, че няма да има промяна в курса и изключи възможността за промени в правителството, разпускане на парламента или друг драматичен ход.