Китай е против решението на Русия да разположи ядрени оръжия в Беларус.

Това обяви в изявление говорителката на китайското външно министерство Мао Нинг. Пекин призова за "дипломатически усилия за мирно разрешаване на ситуацията".

"В настоящата ситуация всички страни трябва да си сътрудничат, за да деескалират ситуацията", каза Мао.

Тя припомни, че в началото на 2022 г. "петте ядрени държави публикуваха съвместно изявление за предотвратяване на ядрена война".

В общата декларация след срещата на китайския президент Си Цзинпин и руския му колега Владимир Путин в Москва се четеше следното изречение.

"Всички държави с ядрено оръжие трябва да се въздържат от разполагане на ядрени оръжия извън техните територии и трябва да изтеглят тези, които са разположени извън техните територии".

Говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби обяви в интервю за "Си Би Ес Нюз", Америка не вижда никакви знаци Русия да разполага с ядрени оръжия в Беларус.

"Не забелязваме никакви индикации, че той (Путин) е спазил обещанието си или е придвижил ядрено оръжие. Дори не сме забелязали индикации, че въобще ще използва ядрено оръжие в Украйна. Съгласни сме, че не бива да се води ядрена война. Ядрена война не може да бъде спечелена". 

Кърби заяви, че на този етап няма нищо, което да накара САЩ "да променят (позицията си) относно стратегическото възпиране".

Президентът на Русия Владимир Путин заяви в събота, че страната му ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус. Така той отправи предупреждение към НАТО заради военната му подкрепа за Украйна и изостри противопоставянето със Запада, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Путин оприличи плановете с разполагането на американски оръжия в Европа и заяви, че Русия няма да ги предава под контрола на Беларус.

"Тук също няма нищо необичайно: първо, Съединените щати правят това от десетилетия. Те отдавна разполагат своите тактически ядрени оръжия на територията на съюзническите си държави", заяви Путин в ефира на държавната телевизия.

"Решихме да направим същото - без да нарушаваме задълженията си, подчертавам, без да нарушаваме международните си задължения за неразпространение на ядрените оръжия."

Напрежението във връзка с войната в Украйна нарасна след доставките на западни оръжия за Киев и след като Москва промени реториката си по отношение на военната си операция от "демилитаризация" на съседката си към борба с "колективния Запад" там.

Някои твърдолинейни руски политици и коментатори отдавна спекулират с ядрени удари, като твърдят, че Русия има право да се защити с ядрени оръжия, ако бъде притисната в ъгъла.

"Тактическите" ядрени оръжия са тези, които се използват за конкретни постижения на бойното поле, а не тези, които имат способността да унищожават градове. Не е ясно колко такива оръжия има Русия, като се има предвид, че това е област, която е забулена в тайна още от Студената война. Тактическите ядрени оръжия са с по-малка мощност от "стратегическите", но ефектът им все още е смъртоносен и непредсказуем, отбеляза Франс прес.

Експерти казват, че разполагането на ядрени оръжия в Беларус е значимо събитие, тъй като досега Русия се гордееше, че за разлика от Съединените щати не разполага ядрени оръжия извън границите си. САЩ съхраняват ядрени оръжия в бази в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. 

Вчера Украйна призова за извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, за да се противопостави на "ядрения шантаж" на Русия.

Европейският съюз заплаши Минск с нови санкции, ако разполагането се осъществи, докато САЩ заявиха, че нямат "никакви индикации", че Москва възнамерява да използва ядрени оръжия в Украйна.

"Украйна очаква ефективни действия за противодействие на ядрения шантаж на Кремъл от страна на Обединеното кралство, Китай, САЩ и Франция" като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, се казва в изявление на украинското външно министерство.

"Настояваме за тази цел незабавно да бъде свикано извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН", добави то, като също така призова Г-7 и ЕС да окажат натиск върху Беларус, като го заплашат със "значителни последици", ако приеме руски ядрени оръжия на своя територия.

Германия беше първата западна държава, която реагира на съобщението на Владимир Путин, като осъди този "нов опит за ядрено сплашване" от страна на Москва.

"Няма да позволим на тези заплахи да ни отклонят от курса ни", заяви за АФП служител на германското външно министерство при условие за анонимност.

НАТО разкритикува "опасната и безотговорна ядрена реторика", като заяви, че "следи ситуацията отблизо". А ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел осъди "безотговорната ескалация и заплахата за европейската сигурност" и предупреди, че ЕС е "готов" да приеме нови санкции срещу Минск.

По-рано вчера секретарят на украинския Съвет за сигурност Олексий Данилов заяви, че "Кремъл е взел Беларус за ядрен заложник" и че руското намерение представлява "стъпка към вътрешна дестабилизация на страната", която от 1994 г. се ръководи от Александър Лукашенко.

Москва може да търси компенсации за "Северен поток"

Москва може да поиска обезщетение за щетите, причинени от експлозиите на газопроводите "Северен поток" 1 и 2, съобщи РИА Новости, цитирана от Ройтерс.

Тръбопроводите, които свързват Русия и Германия и минават по дъното на Балтийско море, бяха засегнати от необясними към момента експлозии миналия септември, като Москва определи тези действия като акт на "международен тероризъм".

"Не изключваме на по-късен етап да бъде повдигнат въпросът за обезщетението в резултат на експлозията на газопроводите "Северен поток", каза в интервю за руската медия ръководителят на отдела по икономическо сътрудничество в руското външно министерство Дмитрий Биричевски.

Той добави, че западните страни се противопоставят на подготвената от Русия проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за независимо международно разследване на взривовете на "Северен поток".

"Въпреки това възнамеряваме да продължим да настояваме за всеобхватно и прозрачно международно разследване със задължителното участие на руски представители", каза Биричевски.