Тринайсетият етаж е образ клише – тежко експлоатиран и доста оглозган от употреба, но и все така предизвикващ и задаващ нови възможности. Клише с потенциал е и образът на крайния комплекс-тип огромна спалня, в големия град – панели, сивота, мизерия, усещане за кал, безрадостност,  обратното на блясък…

Тези две клишета, събрани в новия проект на фоторепортера на Клуб Z Веселин Боришев, в които фотографиите му са доразвити, доосмислени от текстовете на Стефан Иванов, са изживени, стават обяснение в самота и така се издигнат до нещо различно и въздействащо.

Книгата, издавана с подкрепата на Национален фонд „Култура“,  е с фотоси на Боришев от „таванския му период“, време, в което самият той отчита, че е бил много сдухан.

Гледа мъглата през прозореца и я снима, после излиза и снима капчука, казва. „А защо го правя – не знам, нямам предварителна идея, имам много натрупан материал, без претенции, концепцията и структурата идват после, имам претенции единствено към себе си. Най-големият ми учител във фотографията са Франк Запа и неговите концептуални албуми“, обяснява той мотивацията си в (за) „Етаж 13“.

Изданието е с две равностойни първи корици (последна няма) – етаж 13 отдолу и  етаж 13 отгоре като чернобелите фотоси сменят позициите си по страниците – понякога с „главата“, понякога с „краката“ нагоре.

Двата прочита са равностойни.  Книгата прави демонстрация как горе всъщност е долу, но оставя отворен въпросът дали обратното също е валидно – долу става горе, или си остава долу?

Ето и един въпрос от текст към една от снимките в книгата:

„Познавате ли нормални хора, а харесвате ли ги?“

Имате ли отговор? Въпросът е съвсем принципен, защото на фотосите няма хора, светът на тях е тъжно-апокалиптичен.

В свободното си от съзерцаване и снимане на капчуци време (минало) и тяхното концептуализиране, Боришев като дългогодишен политически фоторепортер има внушителен опит в снимането (по-рядко съзерцаването) на политици, герои на своето време. Понякога ги и концептуализира като в „О, спомняте ли си, госпожо“ или в още горещата „Бай Хой“, където неговите фотографии са съчетани с карикатурите на Христо Комарницки.