"Донбас трябва да бъде превзет до 31 март".

Това нареждане е получил генерал Валерий Герасимов, когато на 11 януари 2023 г. бе назначен от Путин за началник на руските войски в Украйна, обявиха специалистите от Института за изследване на войната.

Две седмици по-късно стартира голяма руска офанзива в поне пет направления - Бахмут, Авдеевка, Угледар, Маринка и ключовата линия Креминна-Сватове. 

На 2 април Москва изглежда по-далеч от постигането на целта си, отколкото в началото на годината. Може би най-шокираща е катастрофата край Угледар - ключов град в южната част на Донецк, през който руснаците очакваха да пробият и да завземат обширни украински земи. Вместо това там бе регистриран най-големият брой жертви на елитни руски части.

Един Бахмут победа не прави

Ситуацията около Бахмут и Авдеевка остава критична за украинските защитници. Но дори превземането на градовете няма да компенсира солидните руски загуби в личен състав и оборудване.

Според Института за изследване на войната руската армия се е отказала от първоначалната си мисия да обгражда Бахмут и вместо това организира нападения през централните улици на града.

Военният анализатор Майкъл Кофман предполага, че така руснаците целят да заемат по-добри отбранителни позиции, когато украинското контранастъпление започне.

Това може да се случи по-скоро от очакваното - според руски военни блогъри Украйна ще стартира атаката между Великден (16 април) и руския Ден на победата (9 май).

Да бе мирно седяла... на щикове*

Колко хубаво за Москва щеше да е сега, ако не бе похабила хиляди затворници, запасняци и редовни войници в безплодната офанзива, ако вместо това си бе "седяла на щиковете" през първата половина на 2023 г.! Впрочем, според Кофман именно това е бил планът на предишния началник на руските сили в Украйна генерал Сергей Суровикин, когото Герасимов замени на 11 януари.

Суровикин стабилизира руските отбранителни линии в края на 2022 г. и наблюдава организираното изтегляне на войските от Херсон. Той възнамерявал да "попие" украинската контраофанзива и на свой ред (евентуално след нова вълна на мобилизация) да атакува в края на лятото или началото на есента.

Дали тогава Русия щеше да превземе Донбас? Едва ли. Но със сигурност щеше да има по-добър шанс за успех, възползвайки се от загубите, умората и потенциално понижения боен дух сред украинските бойци.

Но Путин избърза и се провали. Така де - Герасимов се провали. И може би е ред на нов генерал да си опита късмета. Донбас няма да се превземе сам, я.

Рашисти на седмицата

Сега е време да наградим прославилите се през изминалите седем дни "Рашисти на седмицата".

"Бронзов медал" връчваме на синолога Николай Вавилов заради следната прогноза относно бъдещата динамика в отношенията между Москва и Пекин.

"Ако трябва да бъда честен, не смятам за голямо постижение факта, че имаме много китайски стоки в страната ни. Това е неизбежно. Когато си сътрудничим с Китай, не бива да си сменяме чорапите. Тоест, ние имаме идеята да се развиваме суверенно, като временно разчитаме на Китай - за 15, 20, 30 години. Както когато Сталин построи с помощта на американски инженери ВЕЦ "Днепрогес" и т.н. Да ги използваме временно, да се възстановим, да стъпим на краката си, да продължим да се развиваме самостоятелно.

Сигурен съм, че ще изпреварим Китай след време, не непременно сега. Може би след 5, може би след 30 години. Но какво се случва сега? Много хора твърдят, че ставаме зависими от Китай. Нищо подобно не се случва. По-рано бяхме напълно зависими от Запада, всичките ни енергийни ресурси отиваха там. Бяхме изплашени от факта, че не можем просто да доставяме другаде". 

Сега обаче Русия напълно била поела по пътя на "диверсификацията" и Китай щял да бъде само една от "различните държави", които ще купуват руски енергийни суровини, твърди Вавилов. Специалистът така и не уточнява кои ще са другите "различни държави".

"Ние се превръщаме в Евразия. Ние ставаме суверенни. Ние сме независими. Най-важното е, че Китай се обижда от факта, че е зависим от нас. С помощта на Китай ние ще станем независими. Това е най-важното".

Тази седмица ще "осребрим" телевизионния водещ Григорий Азарьонак заради следната премерена оценка на възможностите на беларуската армия.

"Какво става, врагове? Ревете ли? Беларус е ядрена държава. Правителството разполага със способности, в случай на атака срещу територията му, да отвърне с тактическо ядрено оръжие. Варшава ще се разтопи, Вилнюс ще потъне! Ще наблюдаваме матовия залез и издигането на чумна гъба над полския клозет! Това ще се случи, не идвайте, господа, или ще ви изтребим! Вие ни принудихте, не се оплаквайте сега, предупреждавахме ви!" 

Сергей Карнаухов е носителят на "златния медал". В началото на седмицата той отразяваше от студиото си тържествено слово на Александър Лукашенко, в което диктаторът, подобно на Азарьонак, заплашваше Запада с обещаното от Путин ядрено оръжие. Въпреки сериозния предмет на речта, водещият отдели няколко секудни да заснеме в особено близък кадър една от зрителките на събитието. Без да осъзнава, че личният му iPad е свързан с живото излъчване. Така цяла Русия научи с коя глава Карнаухов мисли, докато в ушите му звучи боботещият глас на Лукашенко.

Сам по себе си този инцидент не би могъл да класира Карнаухов за нашите престижни награди. И може би щеше да е по-добре, ако водещият просто си бе замълчал и подминал последвалите шеги и закачки в социалните мрежи. Но журналистът предприе опит да обясни поведението си, който не се нуждае от коментар:

"Водещият на "Соловьов Live" Сергей Карнаухов обясни пред "Газета.ру", че е направил скрийншот на момиче с голямо деколте по време на реч на Лукашенко "под влиянието на мисли за ядрения апокалипсис".

---

"Може да вършиш всичко с щикове, освен да седиш на тях" - сентенция, приписвана на френския външен министър и дипломат Шарл Морис дьо Талейран. Така той намеква на Наполеон, че контролът на войските му е лъжовен и че може да го загуби, ако не ги използва по предназначение - да атакува. В по-ново време "да седиш на щиковете си" означава и да поддържаш позициите си на бойното поле без да извършваш нападателни маневри.