Президентът Румен Радев "спеши" днес депутатите като обяви свикване на новото Народно събрание още тази сряда, а не както се очакваше в първата сряда след Великден. Само по себе си това не би трябвало да е изненада. По няколко причини: Радев вече даде заявка, че римейк от 48-ото НС едва ли ще има и няма да бави процедурите, за да даде време на формациите да преговарят за обречен на провал кабинет. Непрекъснато търпи критики, че е вкопчен във властта, която се увеличава с всеки назначен от него служебен кабинет. Парламентът в действителност трябва да приеме пакет от закони, със или без да има възможност за редовен кабинет и така Радев го принуди да даде сигнал - да намали 10-дневната си по правилник Великденска ваканция, за да се захване за работа.

Кои са неотложните задачи и първите тестове за евентуално бъдещо разбирателство - докато Радев провежда консултациите с партиите и коалициите по съставянето на правителството и връчването на мандатите (ако се стигне до повече от първия)?

Първи тест: В сряда 49-ото НС ще трябва да определи своето ръководство. В 48-ото това продължи три дни - заради взаимно бламиране за председателския пост. В крайна сметка избран бе доайенът на този парламент - Вежди Рашидов (ГЕРБ).

По неписано правило председателят винаги е от най-голямата парламентарна група - в случая тази на партията на Бойко Борисов, а останалите предлагат заместници. Тогава обаче от "Продължаваме промяната" (ПП) решиха, че ще издигнат своя номинация за поста - тази на бившия председател Никола Минчев (свален в 47-ото НС от ГЕРБ, ДПС, от доскорошния коалиционен партньор "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане"), социалистите - Кристиан Вигенин, а Движението - Йордан Цонев. В хода на първата за миналия парламент криза, от редиците на "Демократична България" (ДБ) дойде предложението за председатели на ротация. Но до решение все не се стигаше. Така формално лидерът на БСП Корнелия Нинова направи предложение да се издигне Вежди Рашидов, което бе подкрепено от ГЕРБ, БСП, ДПС, "Български възход". "Възраждане" се въздържа, а ПП и ДБ гласуваха с "против". Изборът на Рашидов роди и първата ситуационна коалиция в 48-ото НС - "Коалицията "Вежди Рашидов".

Ще се повтори ли епизодът с трудния избор на председател и сега? По информация на Клуб Z ГЕРБ ще издигне своя номинация, няма да прави реверанси към останалите сили, въпреки опитите на Борисов да изглежда като лидер, протегнал не една, а две ръце за разговори за съставяне на кабинет. Като вероятно име се спряга това на юриста Росен Желязков, който бе заместник в предходния парламент, както и отново на Рашидов. Вторият на практика рядко водеше заседания, оставяше това на заместниците си. От председателя обаче зависи разпределението на законопроектите и на заместниците, които ще водят в определените моменти. Разределението на заместниците именно се оказа решаващо в миналия парламент за сроковете за (не)приемането на механизма за разследване на главния прокурор.

ПП и ДБ, които се очертава да са една парламентарна група в това НС, ще се събират тепърва, за да вземат решение ще издигнат ли своя номинация този път или не. Засега преобладавали настроенията такава кандидатура да не се издига, като по този начин се подчертае "дежавю" изборът на кандидата на ГЕРБ - с гласовете на ДПС и БСП (а защо не и на ИТН, която в този парламент "замества" отпадналата "Български възход"), показва проучване на Клуб Z. От обединението обаче са категорични - няма да дадат своите 64 гласа за номинацията на партията на Борисов.

Засега от БСП не казват какво ще направят, като очакването е отново да подкрепят - за да заработи парламентът - какъвто бе аргументът на Нинова да предложи Рашидов. Предполага се, че ако издигнат кандидатура, тя ще е на опитния парламентарист Вигенин.

Подкрепа за кандидата на ГЕРБ се очаква от Движението, а "Възраждане" по традиция не подкрепя никого освен себе си, като се очаква пак да издигне Петър Петров.

Втори тест: Бюджетът. За разлика от предходния път, този път служебното министерство на финансите ще внесе проект. Държавата "я кара" на удължаване на последния приет бюджет, или 1/12 от разходите. Финансовата министърка Росица Велкова вече лансира орязване на някои "преференции" като по-ниският ДДС за определени стоки и услуги, както и въвеждане на данък "свръхпечалба".

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обяви "против" още по време на предизборната кампания, а след вота постави условие: партията му ще подкрепи бюджет за годината само и единствено, ако има редовно правителство, което да го изпълнява. Останалото, прогнозира Борисов, ще е надпревара по популизъм преди евентуални шести предсрочни избори.

От ПП и ДБ и преди, и сега настояват да се гледа бюджет, като дават гаранции, че ще искат той да е с 3 на сто дефицит. Левицата също настоява за приемане на годишна финансова рамка. От "Възраждане" заявиха тези дни, че дефицитът трябва да надвиши 3 на сто, тъй като партията така и така е против еврото, а дефицитът е част от критериите за приемане.

Трети тест: НПК и изобщо - законите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), еврозоната, Шенген. Миналият парламент остави доста недовършена работа по ПВУ, в това число измененията в НПК, предложени от два екипа на правосъдното министерство - на Надежда Йорданова и на наледника ѝ - служебният министър Крум Зарков. Това стана заради упорството на ГЕРБ и ДПС, колебливостта на БСП и услуживостта на "Възраждане" и чрез поредица от процедурни хватки. Така времето за механизма за ефективно разследване на главния прокурор не стигна.

Във фризера бяха пратени и проектите за реформа в антикорупционната комисия.

А неофициално и НПК, и КПКОНПИ се свързват с доверието на колебаещите се за България в Шенген, след като членството ни пак бе отложено.

Този път заявката на Бойко Борисов е, че формацията му ще подкрепи НПК - във вида, в който е внесен от правосъдния служебен министър Крум Зарков. Зарков внесе отново и този проект, и антикорупционния.

Висящи остават и законите: срещу домашното насилие, провалени и с помощта на БСП заради "джендърите", които ѝ се привидяха в него; за прането на пари, спорният проект за "Зелената карта" и др.

Четвърти тест: Помощта за Украйна. Макар миналият парламент да бе пределно ясен, че България ще изпраща и ще продължи да изпраща военна помощ за Украйна, Радев и кабинетът му обявиха, че след еднократната помощ сме изчерпали ресурсите си и Киев няма да получи повече нищо от нас. Затова и има очакване новото НС да ревизира решението си, така че да задължи президентската власт да го изпълнява.

Пети тест: Изборният кодекс. Макар на постоянните му изменения и то винаги в "12 без 5" да не се гледа с добро око и да е предвестник на нови избори, провеждането на последния вот - смесеното гласуване, десетките хиляди грешки, нашарените протоколи, разминаванията при сумирането, неадекватното видеонаблюдение, елиминирането на машинния протокол и мн. др. - доведоха до призиви за пореден ремонт на изборните правила. Ескпертите са категорични, че въпреки хаоса резултатите са каквито са и няма размествания нито в парламентарните сили, нито в мандатите им. Очакването за този парламент обаче е формациите да проведат задълбочена дискусия за това как трябва да гласуваме - преди местните избори тази есен, в които имаме да правим няколко избора - за "голям" кмет, за общински съвет, за кмет на кметство, за районни кметове.

Дискусия да, но изменения в ИК надали - защото всеки глас на местния вот може да се окаже решаващ, т.е. не е в изгода на т.нар. Хартиена коалиция да пипа правилата, които сама заложи в 48-то НС.

Шести тест: Военните разходи. Става въпрос за инвестиционната програма на армията за милиарди левове, като в един от последните си дни 48-ият парламент отхвърли внесената такава от служебния кабинет. Аргументът: няма да подписва "празен чек". В плана на Радевото Министерство на отбраната липсваше приоритезиране, съпътстващи разходи, източници на средствата и мн. др. Така НС върна програмата на МО, като му даде три месеца за преработка. 

Седми тест: Съставянето на редовно правителство. Последен, но не и по важност. Ако кабинет не се състави и този път или поне правителство не се вижда на хоризонта, че да заслужи протакане от страна на дъжавния глава и мандатоносителите (каквато опция има в конституциията), то очакването е, че новите предсрочни избори ще са във втората половина на юли, т.е. новият парламент да бъде разпуснат през май. 

Засега се очертава или кабинет на ГЕРБ, подкрепен от ДПС, БСП и евентуално ИТН - заради отказа на ПП-ДБ. Или кабинет с трети мандат (който не е на "Възраждане"), подкрепен от същите формации. Енигма се очертава евентуалният втори мандат на ПП-ДБ, като не е ясно защо Борисов би го подкрепил, както и готови ли са от новата коалиция да работят със ситуационни мнозинства с всички останали, ако ще предлагат правителство на малцинството.

Анализатори говорят и за всякакви форми на "експертни" правителства с кратък хоризонт. Лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев до момента нееднократно са отричали подобен род кабинети с настояването, че трябва да са политически. Същото смята и лидерката на БСП Корнелия Нинова. Експертен кабинет не се отхвърля от ДБ. "Възраждане" пък иска нови избори с концепцията, че ще увеличава подкрепата си и за пореден път обяви, че няма да подкрепя друг освен собствен Министерски съвет. Движението дава подкрепа за ГЕРБ. ИТН само казва (засега), че ще работи за стабилен парламент и правителство - без да е ясно какво точно означава това.