Кой определя кога зам.-председател на Народното събрание да води заседание и защо това е важно? Защо председателят на Централната избирателна комисия бе извикан извънредно на изслушване - при все, че ЦИК я нямаше, докато се връщаше хартията и машината бе превърната в принтер? Каква е целта на "реформата" на ГЕРБ, облечена в законопроект на "Възраждане" - за независимост на следствието? И какви са рисковете пред отварянето на конституцията?

Никола Минчев, вече бивш зам.-председател на 48-ото Народно събрание, разказва пред "Отворен парламент" как измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвеждаше ефективно разследване на главния прокурор, не се случиха:

Г-н Минчев, измененията в НПК за въвеждане на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор вече са в историята, поне за 48-ото Народно събрание. Имаше ли обаче моменти, в които мислехте, че проектът може да мине?

Не е имало моменти, в които да смятам, че ще се стигне до окончателно приемане – заради липсата на политическа воля в пленарната зала. Смятах, че проектът ще тръгне, защото в условията на почти предизборна кампания всички политически сили щяха да използват първото четене като възможност да се представят като защитници, а в случая на ГЕРБ – и като лидери на съдебната реформа. Което се и случи.

Не беше ли по-смислено да се разгледат внесените по-рано проекти, първият от които още на 19 октомври, вместо да се чака този на Министерския съвет и после, ако се налага, да се правят корекции?

Можеше да се подходи така, особено ако се има предвид, че законопроектът, който внесе Министерският съвет е на практика надграждане на проекта, който внесе „Демократична България“ в първия ден на 48-ия парламент, защото имаше приемственост в Министерството на правосъдието. Щеше да има много време и за обсъждане, и за дълъг срок между двете четения. През това време и Министерството на правосъдието също щеше да се включи активно с препоръки, които сигурен съм, щяха да бъдат припознати от народни представители и съответно внесени като поправки. 

След като няма воля в залата, каква щеше да е гаранцията, че при такъв вариант НПК нямаше "да замръзне“ между двете четения, както се случи с проекта за реформа в антикорупционната комисия?

Действително дори в хипотезата, която разгледахме, проектът за НПК можеше да завърши безславно, както този за КПКОНПИ, но все пак щеше да има някакъв шанс, или поне да вкара в обяснителен режим онези, които шикалкавят по него.

Ако този внесен на 19 октомври м.г. законопроект беше подложен на обществено обсъждане до средата на ноември и беше приет на първо четене в края на същия месец, щеше да има три седмици за предложения между двете четения, за да бъде окончателно гласуван през януари. Три месеца са напълно достатъчни, за да бъде разгледан дори един такъв тежък закон.

Не подпомогнахте ли и вие от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ забавянето на НПК – и с отсъствията си, когато липсата на кворум отложи гласуването с ден, и заради пак отсъствия, когато е било предложено съкращаване на срока за разглеждане между двете четения от 7 на 3 дни? Това даде повод и на противниците на проекта да обявят тези отсъствия за знакови – ПП и ДБ саботират собствената си реформа?

Не мога да се съглася, че е знаково, че са отсъствали един или двама народни представители. По-знаковото е кои парламентарни групи изобщо подкрепят реформата. В крайна сметка „за“ бяха ПП, ДБ и няколко колеги от „Български възход“, както и „Възраждане“, защото тя има свой проект, а против – ГЕРБ, ДПС и БСП.

Не са един или двама, а 13 само от вашата парламентарна група в последното гласуване.

Вижте, когато ГЕРБ, БСП и ДПС са против, а те имаха абсолютно мнозинство в пленарната зала със 128 гласа, няма вариант при който нещо друго да се случи. Останалото са парламентарни хватки за хвърляне на петно по ПП и ДБ.

Разгледахме варианта с обсъждането на най-рано внесените проекти, но правосъдният министър Крум Зарков изрази и друга позиция – че неговият е бил затрупан от останалите пет, което утежнява законодателния процес. В добавка, се появи и „реформа“ чрез Закона за съдебната власт, искана от ГЕРБ и внесена от „Възраждане“, на която вие депутатите като да отделихте много внимание.

Да видим какъв е общият знаменател между законопроектите. Това, което се случи в правна комисия, е да се обединят шест законопроекта за изменения в НПК с формалния мотив, че всички те касаят Кодекса. Но с различните предложения се изменяха различни институти и нямаше никакъв проблем внесените през ноември текстове, които не касаят механизма за главния прокурор, да бъдат отделени и да се гледат по друго време, вместо председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) да чака проекта на Министерския съвет. Така щеше да остане най-същественото – механизмът – със само двата законопроекта по него. В този смисъл министър Зарков е прав.

Що се отнася до изневиделица появилите се „реформи“ на „Възраждане“ в ЗСВ, които ще правят следствието независимо, за да разследвало то главния прокурор – това, според мен, трябваше да постели в следващия парламент за нещо като контра на предложения с НПК работещ механизъм за контрол. 

Малко хора разбраха какво се случи на заседанието във вторник, когато при закрити врата е било съобщено за общия доклад по НПК и е било отхвърлено искането за съкратения 3-дневен срок. Защо беше важно това искане, като бе ясно, че време няма - заради заявката на президента, че последният работен ден на 48-ото НС ще е четвъртък, 2 февруари?

За да стане ясно за всички, нека първо да кажем как протича законодателният път. Когато на първо гласуване имаме приети повече от един законопроекти, уреждащи една материя, съответната комисия, в случая правна, изготвя въз основа на всички тях един общ доклад. Когато докладът е готов, председателстващият заседанието го съобщава в пленарната зала и оттогава започва да тече срокът за предложенията между първо и второ четене. Това е моментът, в който може да се направи процедура за скъсяване или удължаване на срока, който по принцип е 7 дни.

Във вторник имахме извънредно заседание с четири точки открита част и четири – закрита. Преди него, рано сутринта, правната комисия се събра и прие общия доклад. Но в откритата част на заседанието не беше направено съобщение, че той е готов, въпреки че подканяхме председателя. Съобщението дойде по средата на закритата част, нарочно – за да може максимално малко хора да разберат за това.

Тук има още един аспект – защо във вторник, изобщо през цялата последна седмица, аз и г-н Атанас Атанасов (ДБ), като заместник-председатели на парламента, бяхме извадени от разпределението да водим заседания. А разпределението се прави от председателя по негово усмотрение – в случая – Вежди Рашидов (ГЕРБ). Нямаше ни в заповедта на председателя, за да не може когато аз или Атанасов водим, в някакъв момент, не дай си Боже в откритата част, да изчетем доклада за НПК, за да разберат всички народни представители за това, да се съберат в залата и да гласуват срока. Вместо това Йордан Цонев прецени момента, когато много колеги имаха и други ангажименти във и извън сградата и изчете съобщението в закритата част. 

Което не обяснява защо се иска скъсяване на срока за нещо, което видимо не може да се гласува и при скъсен срок.

Защото при тридневен срок, който започва да тече от вторник, това означаваше той да изтече в петък. Което дава възможност следващият вторник да се събере комисията по правни въпроси, да разгледа на второ четене постъпилите предложения и да изготви доклад за окончателното гласуване в зала в четвъртък. Ако имаше воля в парламентарните групи, нямаше никакъв проблем да има една седмица удължаване на работата на Народното събрание до 10 февруари, вместо заявеното от президента - до 3 февруари. И то при положение, че от „Дондуков“ 2 идваха сигнали как парламентът трябва да се заеме с важните закони, в т.ч. с НПК, и че министър Зарков на няколко пъти направи публични изявления: невъзможни неща няма и механизмът може да бъде приет. 

Ако имаше воля, убеден съм, щеше да е достатъчно основание президентът да забави разпускането на Народното събрание със седмица, като изборите пак да са на 2 април, защото според конституция избори за ново НС се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Тук искам да добавя още един щрих. Малко преди тези събития беше поискано изслушване на председателя на Централната избирателна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова – вкарано в програмата по доста извънреден ред. Парламентарните групи, които го поискаха – ГЕРБ, ДПС и БСП, не зададоха нито един въпрос на Нейкова. Защо тогава беше поискано то? Защото покрай неразбориите с машинните разписки, които бяха приравнени от тези три партии на бюлетини, започнаха да се прокрадват мнения, че ЦИК може да не се справи с организацията и не 2 април да е датата за изборите, а 23 април. Т. е. животът на парламента да се удължи, което би дало възможност за приемане на НПК. Така че това изслушване беше направено с една единствена цел – да се разсеят съмненията, че ЦИК няма да се справи за 2 април. Естествено, че председателят на ЦИК ще каже, че ще се справи. Тя като председател на органа, който организира изборите, е задължена да излъчва спокойствие.

Съдейки по това, че Крум Зарков отново е министър на правосъдието в следващия парламент вероятно ще бъде внесен същият НПК. Но, ГЕРБ и ДПС все по-често говорят за отваряне на конституцията, ще „лидират“ правосъдната реформа чрез нея. Възможност или опасност е това?

Факт е, че повечето политически сили дават знак, че са узрели за промени в конституцията, но съдейки по тези, които се групират около това, може да се окаже голяма опасност. Конституцията не се отваря често и всяка нейна ревизия трябва да е внимателна. В частта съдебна власт са наложителни промени, но истинският риск се крие в това, че народните представители, които биха подкрепили реално орязване на неограничената власт на главния прокурор, може да се окажат в малцинство и отварянето на конституцията да стане удобен повод за още едно бетониране на статуквото. Защото добре си спомняме  последната ревизия на конституцията – това, което тръгна като надежда, завърши като половинчата реформа. 

В крайна сметка една правосъдна реформа, която завършва с оставката на правосъдния министър, който я е инициирал, показва две неща – достойно поведение на министъра и че реформата далеч не се е случила по желания начин.