Брутална буря бушува на няколкостотин километра от домовете ни. Войната в Украйна е най-голямото предизвикателство пред Европа за последните 75-80 години.

Но всички ние можем да спим спокойно. Защо ли? Защото над нас бди мосю Макрон. Той ще ни спаси!     

Ако не ми вярвате, питайте него. Или прочетете интервюто му пред "Политико", взето на връщане от тридневна визита в Пекин.

Ето трите основни послания на френския президент:

  1. Европа не бива да се меси в Тайванския въпрос.
  2. Европа трябва да бъде "стратегическа автономна".
  3. Европа трябва да се еманципира от САЩ.

Навремето Кисинджър се чудеше на чий телефон да звъни, ако му се говори с ЕС. Вече няма съмнения - Макрон е нашия "мосю". Той е Небето и Земята. Капитанът на кораба "Европа", навигиращ го през бурните вълни на епохата ни към пристана "Стратегическа автономия".

Нека оставим сарказма настрана. С думите си Макрон помага само на една държава. И това не е Франция.

Пешката от Париж

Фон дер Лайен и Макрон отпътуваха за Пекин с надеждата да убедят Китай да осъди или поне смъмри руската агресия в Украйна и да обещае или поне намекне, че няма по силов начин да реши Тайванския въпрос.

От последвалото интервю на френския президент пред "Политико" стана ясно, че общият европейски фронт е бил разбит. А Макрон се е превърнал в китайска пешка на Голямата шахматна дъска.

Нека проследим позицията на френския лидер по Тайванския въпрос до логическия ѝ извод. Според Макрон:

  • Европа не бива да заема страна между Китай и Тайван;
  • Следователно – Европа трябва да поддържа "неутралитет" в конфликта между агресора и жертвата;
  • Следователно – Европа трябва да заеме позиция, идентична на китайската във войната в Украйна.

Сделката между Макрон и Си е проста: обещание на КНР да не подпомага кървавата кампания на Русия в замяна на европейско мълчание по Тайванския въпрос.

Ето ви прекрасния нов многополюсен свят, който Си Цзинпин и Владимир Путин приветстваха на откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин в началото на февруари 2022 г. – седмици преди старта на руската инвазия в Украйна.  

Земята е разделена на сфери на влияние. Китай разполага с един противник по-малко в мисията по превръщането на Югоизточна Азия в дворно пространство. А по-късно и в плацдарм за глобално разгръщане.

Европа на дребни "мосю-та"

Макрон е преценил, че при понижено влияние на САЩ, Франция ще се превърне в силов център на Стария континент. Но не си е направил сметката. Европа не е федерация. Всяка страна преследва национални (наред с общоевропейските) външнополитически цели, които не се вписват непременно в стратегическата визия на Париж.

Макрон би трябвало да разбира това по-добре от всеки. През септември 2021 г. Австралия заби „нож в гърба“ на Франция, като се отказа от двустранна сделка за подводници на стойност 40 млрд. долара. Канбера предпочете да си партнира със САЩ и Великобритания. Така бе роден тристранният им пакт AUKUS.

Париж се почувства предаден и за първи път в историята отзова посланиците си от Америка и Австралия. Реакцията на държавите от ЕС обаче бе смесена. Лисабон и Атина изразиха солидарност с Париж. Варшава и Копенхаген подкрепиха AUKUS. Берлин и Рим си замълчаха.

"Стратегическата автономия на Европа" е външнополитическа цел… на Китай. От години китайските дипломати използват именно това словосъчетание в комуникацията си с европейски колеги. Винаги в контекста на нуждата на Европа да си изгради гръбнак и да води независима политика от Америка.

Когато САЩ санкционираха служители на приближена до Орбан руска банка, базирана в Будапеща, кореспондентът в ЕС на китайския вестник "Чайна Дейли" Чен Уенхуа публикува следния пост в "Туитър".

"САЩ санкционираха Унгария, защото следва независима външна политика. Можем ли да очакваме от Брюксел да изрази възмущение от тормоза на САЩ над държава членка на ЕС? Не. Затова Макрон призова за "стратегическа автономия", защото повечето лидери на ЕС са свикнали да им дават нареждания".

Макрон е дребен "мосю", с когото Китай възнамерява да сключва сделки за бъдещето на Европа, ако действително Америка се оттегли от Стария континент. Също както се случва сега и в Близкия изток.

Това ще е крайният резултат от предложената "стратегическа автономия".

Затова твърдението на френския президент, че Европа не бива да се превръща във "васал" на САЩ е особено иронично.

Или както се изрази германският военен министър Борис Писториус – "достойно за съжаление".

По делата ще ги познаете…

Войната откри възможност пред Франция да докаже, че е способна да се превърне в лидер на международна коалиция в подкрепа на Украйна. Това обаче не се случи.

Към края на февруари 2023 г. Франция е предоставила общо 1,7 млрд. евро на Украйна във финансови, хуманитарни и военни пакети. Тази сума отговаря на едва 0.071% от БВП на страната, по данни на "Килския институт за световна икономика". По този показател тя се нарежда на 24-о място в света. По-напред от нея са САЩ, Великобритания, Норвегия и 20 държави членки на ЕС, включително България със своята помощ от 240 млн. евро (0.37% от БВП).

Франция не се представя особено убедително и на политическия фронт. През по-голямата част от 2022 г. Макрон бе зает в опити да седне на дългата маса на Путин или да съветва украинците да се откажат от освобождаването на Крим.

В началото на февруари 2023 г. Зеленски бе на европейска обиколка, по време на която посети и Париж. По-късно "Политико" съобщи, че визитата във френската столица била уговорена в последния момент, тъй като Макрон възнамерявал да посети театрална постановка със съпругата си.

Претенцията на френския президент да определя бъдещия курс на Европа е не само незаслужена. Тя е нагла.

Истинска "стратегическа автономия" би била благоприятна за Европа в по-далечното бъдеще. Когато/ако блокът от държави на Стария континент, познат като ЕС, развие способности самостоятелно да брани интересите и най-вече границите си.

И със сигурност, когато начело на една от най-големите европейски нации не стои пешка.