Странният случай с Бюджет 2023. В предложения от МФ бюджет има доста странни моменти, неясноти, недостатъчно информация и необявени буфери.

На пръв поглед дефицитът от 6.4% стряска и действа обезкуражаващо за голямата национална цел - приемането ни в еврозоната. При по-внимателно вникване, обаче нещата не изглеждат толкова зле и бленуваният дефицит от 3% може да се окаже възможен без вдигане на данъците, а с орязване на разходите (без да се засягат социалните системи) и форсиране на приходите. Казано накратко - търсят се 6 млрд. лв. Ето ги и тях:

- Правителството е предвидило само 50% от дивидента на държавните предприятия да влезе в хазната. Останалите 50% са между 1-1.5 млрд. лв.

- Капиталовите разходи по проект са с ръст от 82%. По министерства те (само в МРРБ има необоснован ръст от над 1 млрд. лв.) са със сериозен ръст, без налични проекти и ясна обосновка. Почти сигурно там няма да бъдат усвоени поне 1 млрд. лв.

- МФ залага увеличение с 46% на текущата издръжка, без да има обявени проекти и процедури. По-голямата част от тези средства нямат да бъдат изразходвани и това ще намали допълнително дефицита.

- Приходите от ДДС забавят ръста си наполовина (за 2022 г. ръстът е 2.3 млрд., докато 2023 г. е около 1 млрд.). Вероятно това е следствие от забавения икономически растеж, но въпреки това изглеждат подценени на фона на продължаващата висока инфлация.

- България не е готова да усвои значителни средства по ПВУ. Въпреки това МФ е заложило да се направят 100% от разходите за почти 3 млрд. лв. По-вероятно е , обаче да не достигнем дори 1 млрд. за 2023 г. Това ще намали допълнително дефицита.

- Въпреки големия ръст на възнагражденията през 2022 г., не е заложен голям ръст на приходите от данъци върху доходите на физическите лица и от социално и здравно осигуряване. Там се крие допълнителен буфер, който МФ е заложило.

- Разходите за бойни самолети имат голям ефект на касова основа в момента на извършването им, но се отчитат на начислена основа за период от няколко години. Същото ще важи и за разходите по ПВУ, въпреки че не е пояснено в мотивите към бюджета. Това означава, че дефицитът на начислена основа за 2023 г. ще бъде значително по-нисък, а именно той е от значение за Маастрихтските критерии за еврозоната.

Едно е сигурно - внесеният бюджет удря по имиджа на страната заради високия прогнозиран дефицит. Това може би носи на някой временни политически дивиденти и притиска партиите в парламента да търсят решение, но не се отразява добре в международен план.

При разумно поведение на партиите в парламента България ще има бюджет с дефицит под 3% от БВП, ще избегнем тегленето на големи обеми дълг, ще задържим относително ниски лихви, няма да вдигаме данъците и ще имаме още един аргумент за приемане в еврозоната.

Препубликуваме текста от профила на автора във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.