Всички вече сте чули какво се случи тая сдемица в България. Бомба гръмна по пътя на кортежа на главния прокурор. Според разследването от първия ден взривът бил с ужасяваща сила, осколките летели със скоростта на ракети на Мъск, огнен стълб се издигнал на 4-5 метра, а взривната вълна я усетили даже в съседното село.

По-късно, идвайки на себе си след взривната вълна, селяните видели тъмнокож мъж по бял потник с колело да бяга от местопрестъплението. Децата и жената на Гешев също били в кортежа и децата много се уплашили. Бомбата била толкова мощна, че целта ѝ е била да убие Гешев. Той в последния момент свърнал към Ярема, иначе пътувал към Цигов чарк. Всъщност отивал към Турция, но пък идвал от Киев и някъде по пътя така се отклонил случайно и изненадващо, че се оказал в Самоковско.

Това обаче по никакъв начин не объркало изключителните професионалисти атентатори. Те изпреварили мисълта на Гешев и му заложили бомбата по маршрут, по който той дори и не подозирал два часа преди това, че ще мине. По професионализъм може да ги мине само един израелски специалист, който кацнал час и половина преди атентата и веднага се отправил към Ярема, за да огледа мястото на покушението, което тепърва предстояло да бъде извършено. Когато бомбата гръмнала, изкопала триметров ров. Него обаче никой не го е видял, защото следователите събрали камъчета като веществени доказателства и затрупали, без да искат ямата.

В рамките на няколко часа след атентата българските прокурори открили още един взрив по пътя към Турция. Което означава, че са успели да опощят крайпътната канавка на отсечка от над 400 километра със скорост около 80 километра в час. Край триметровия ров, който никой не е видял, се оказа, че има оцеляла джанка, чиито цветчета не помръднали от адската взривна вълна. Това направи такова силно впечатление на публиката, че следователите я отсякоха, за да не им обърква теориите. Горе-долу това ни съобщиха от прокуратурата през първия ден на атентата.

И рече той: „След три дни ще възкръсна“...

Ако атентатът бе станал на Великден, всичко това щеше да придобие дори религиозно значение – инструментът на Господ не загина въпреки поругателството.

Обаче атентаторите закъсняха. И същевременно избързаха, защото шашката гръмнала не баш както трябва и когато трябва. Та вместо религиозен, случаят стана научен. Атентатът на Шрьодингер. Три дни по-късно не е ясно имало ли го е, или го е нямало.

Оказа се, че децата не били в колата. Слава богу, разбира се, но пък защо Гешев сам ги спомена като жертва? Че не само те, ами и жената до Гешев не била в колата. Тогава коя е била жената до Гешев в колата, дето не е жената до Гешев извън колата? Значи тъй като стане... Един път ще иде човек на тиймбилдинг с млади прокурорки и ще разбере цялата държава, и най-вече жената. Хич не им върви на нашите по-специални служби в любовта, да ви кажа.

Помните ли кочкоджамити контраразузнавачът Петко Сертов като изчезна и цялата държава го търси дни наред, пък накрая жена му го откри с гадже в Гърция? То какво стана с бай Петко, някой знае ли? Руснаците пеят „не везёт мне в смерти — повезёт в любви!“, ама като не ти тръгне в любовта да не е станало обратното? Между другото Гешев някой чувал ли го е, виждал ли го е? Вече четвърти ден ни дума, ни вопъл, ни стон. Не, че нещо, ма да не го е намерила и него жена му? Иване, кажи си, бе, Иване!

Та освен, че жената и децата не били с Гешев (слава Богу), бомбата не била три кила тротил, не изкопала ров, нямало човек с колело, нямало друга бомба по пътя за Турция, маршрутът не бил изненадващ, а главният от там си минавал всеки ден, щото според „Бърд“ живеел в регентската вила в Боровец, изобщо не отивал в Цигов чарк, колата му не е пострадала, не е имало три-четири метра огнен стълб, селяните така и не разбрали какво е станало, а израелският специалист не е ясно по какво е специалист и изобщо не се е весвал край Ярема, ми се чул с разследващите по телефона...

Тоест единственото, което знаем дотук, е, че главният прокурор се казва Иван Гешев, зачислен му е брониран автомобил и край него е гръмнало нещо като пиратка. Жена му вероятно знае и повече вече, но ние няма да се занимаваме с личния му живот, както ни посъветва говорителката на Иванчо - Марийка. Пардон, Сийка.

Между другото чували ли сте някога какви са вицовете на съседните държави за българите? Нали знаете – както ние имаме за македонци, турци, сърби, така и те си имат. Общо взето образът на българина в комшийските вицове е един и същи. Илюстрирам със сръбски виц: „Балканците спорели кой от тях е най-добър плувец. Решили да се състезават. Наредили се сърбинът, българинът, турчинът, румънецът и албанецът на ръба на басейна, всички скочили едновременно във водата и почнали да плуват, само българинът веднага се удавил“.

Или пък румънският виц за мухльовците. „На състезание за това кои са най-големите мухльовци в света, българите се класирали втори, щото били твърде големи мухльовци, за да спечелят първото място“.

Не се ядосвайте като ги четете, и нашите вицове за съседите ни не са по-любезни. Нямам представа защо другите ни смятат за мухльовци. Нито пък защо се сетих за тия вицове, докато ви разказвам за атентата на Шрьодингер. Прокуратурата си каза, че става дума за много професионална работа. И добре, че е професионална, че представяте ли си какво щяха да говорят за нас комшиите, ако ги оставяхме тия работи на лаиците?