Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

5 май 2023 година

Асансьорът дълго не идваше. Ние с Хектор вече решихме да се качваме пеша, помислихме, че се е повредил. Оказа се, че съседите товарят мебели – местят се. Сърцето ми се сви… Възрастна двойка, издържаха четиринайсет месеца – най-пъкленото време – тук, в "Салтивка".

– Заминаваме за Америка, при дъщеря ни. Визата е готова - сухо, без хвалене, поясни мъжът.

– Цветята ги оставих на стълбището, поливайте не по-често от веднъж седмично, изкомандва съпругата му. И тутакси се усети. – Моля…

– А Император с вас ли заминава? – не знам защо, уточних аз.

Дамата изпуфтя и посочи преносимата къщичка.

– Естествено.

Припомних си как се запознах със съседския котарак. Тогава написах забавно разказче – още съвсем по мирно време. Без никаква горчилка. И сърцето ми пак се сви.

* Неканен гост

2019 година.

По душа аз съм типична кучкарка, но той се появи сам. Котаракът, котарачището… С оглед на широчината на муцуната, мишките не го интересуваха като жанр.

Как това същество се озова на площадката на 17-ия етаж не е ясно. А най-важното – защо? Доброволно да напуснеш дома, където са те охранили до размерите на едър рис, е възможно само по политически убеждения.

Честно казано, не исках да го пускам вкъщи. Подозирах, ще той ще оскверни моя дом с презрението си за гастрономичната ми неподготвеност.

Точно така и стана. Макар че имах сготвен разсолник (супа с ориз и кисели краставички – бел. прев.). А разсолникът не е чест гост в моя хладилник. Обикновено там страда парче кашкавал – от самота. И максимум унило танцува с пресни чушки. А тук - цял разсолник! Вкуснотия, съвсем пресен, сготвен по специална рецепта. Мама ми натика буркан кисели краставички, а какво да ги правя, по дяволите?

С майчина грижа извадих чинийка, избрах най-вкусните месца от тенджерата със супа и дори стоплих гощавката в микровълновата. Котаракът удостои предложеното с гнусливо помирисване. Демонстративно извърна муцуна, гледайки в далечината, и безизразно попита:

„Това ли е всичко, което можете да ми предложите, мадам?“

Грубиян! – помислих си. Но не се предадох. Отворих хладилната камера. В нея се намериха вкаменени малини от по-миналогодишната реколта (аха, пак мама с надежда за компот), бутер-тесто и – ура! – парче пиле.

Но докато аз ентусиазирано размразявах или кълката, или крилото, гостенинът ми с походката на застаряващ тюлен се насочи към изхода. На прага лениво се обърна.

– Жал ми е за вас, – тихо каза котаракът. – Сбогом.

Аз се обидих. Котаракът обречено потегли към срещуположното крило на 17-ия етаж и изведнъж неистово измяука (така реват само кафявите мечки-кодиаки от предаванията на Animal Planet). Една от вратите широко се отвори.

– Император! – възкликна жена на около седемдесет години в розов халат. (Е, бих се учудила, ако това чудовище се  казва Мурзик). – Къде изчезна, негоднико?! – интелигентно му се скара жената.

– Той беше при мен, хапна разсолник, излъгах аз. - Исках да получа поне някакво признание.

– Какво казвате, снизходително отрони съседката. – Император яде само слабо осолени средиземноморски охлюви, отгледани на Френската Ривиера във втората половина на май, понякога – малки змиорки, не по-стари от две седмици…

Не запомних точно стандартното меню на Император. Но беше нещо такова, че ми се прииска вместо „Довиждане“ да кажа:

– Леличко, осиновете ме, моля ви. 

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко