Роман за българският преход ще бъде написан тогава, когато той свърши. А преходът е безкраен.

Това мнение изрази пред Клуб Z писателят Захари Карабашлиев. Той бе в Брюксел по повод 24 май и се срещна с българи в Библиотека „София“, в която има и български кът.

Самият Карабашлиев има книга за прехода у нас – „Хавра“.

Той пише още от 20-годишен, но публикува първата си книга едва на 40-годишна възраст.

„Просто дълго време не се осмелявах да предложа творбите си за публикуване. Възпитан съм, че нещо трябва да го направиш както трябва, и едва тогава да го предложиш. Пък и имам чувството, че съм бил прекалено самокритичен, от една страна, от друга – зает“, сподели писателят.

Самият той обаче намира всичко това за много добро за самия себе си.

Освен това Захари Карабашлиев е работил какво ли не през 90-те г. на ХХ век. Бил е търговски представител на „Кока Кола“, транжор в крайпътен ресторант, занимавал се е с ремонтна дейност. И е убеден, че всяко едно от тези занимания го е направило това, което е сега.

Но по онова време той просто пишел истории, без да ги публикува. Може би тогава още не му било дошло времето, а може и да ги е смятал за наивни. Сега писателят смята да си ги препрочете.

Захари Карабашлиев обясни и как една книга може да излезе извън националните граници:

„Всяка книга трябва първо да се взре в собствената си душа, душата на автора си. Ако постигне там успехи, ако докоснеш някого с искреността, таланта и уменията си, твърде вероятно тази книга и тази история, преведена на друг език, ще докосне хората.“

Примерите в това отношение са доста.

„Колко от нас се интересуват от живота на дъблинчаните в началото на ХХ век? Но Джеймс Джойс ги прави граждани на цял свят. Той не се е питал дали не се е взрял в пъпа си. Същото е с кой ли не от големите автори. Кой си е мислил дали Чехов ще задава този въпрос, когато пише тези малки истории за малките руски губернии, които се случват в такива малки руски селца и провинции?“, изтъкна авторът на „18% сиво“.

Неизбежно се стигна и до Георги Господинов и до получилия наградата „Букър“ негов роман „Времеубежище“.

„Жоро не се опитва, той отваря българската литература към света - каза Захари Карабашлиев. - Той никога не е бил вгледан навътре. Това, което се случва, е естествено следствие от един дълъг творчески път“, смята Карабашлиев.

Попитахме писателя и какво мисли за твърдението на Георги Марков, че няма голям съвременен български роман, който да надскочи границите на страната ни. То се съдържа в есе в „Нови задочни репортажи за България“.

„Надскочи ги самият Георги Марков с неговите репортажи, които, ако съберем двете книги („Задочни репортажи от България“ и „Нови задочни репортажи от България“ – б.р.), правят най-големия български роман по онова време. А самият Марков с „Жените на Варшава“, „Портрет на мой двойник“ и разказите си показва потенциала, който е имал като огромен европейски автор. Никога не съм мислил за него като за по-малък от Милан Кундера. Той е нашият истински Кундера“, смята Захари Карабашлиев.

И допълни, че е наш ангажимент да направим така, че Марков да бъде известен по света като писател, а не просто като „убития с чадър“. Това по думите му е и мисията на издателство „Сиела“, на което той е главен редактор. То е запомчнало да преиздава по необходимия начин Георги Марков.

„Неговите есета са фундаментални за разбирането на тоталитарния строй и режим. Вече има достатъчно български романи, които вървят в тази посока. И този на Жоро Господинов е един от тях“, завърши Карабашлиев.