Полският президент Анджей Дуда каза в понеделник, че ще подпише закон, който създава мощна комисия, която привидно има за цел да разследва руското влияние в Полша, но която критиците разглеждат като инструмент за отстраняване от политическия живот на опонентите на управляващата партия — най-вече опозиционния лидер Доналд Туск, съобщи  Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Законът, предложен от консервативната управляваща партия "Право и справедливост" (ПиС), се появи в момент, когато  страната се насочва към парламентарни избори през октомври.

Един за всички…

Експерти твърдят, че новият законов акт нарушава полската конституция и опозицията призова Дуда да го отхвърли.

Президентът обаче аргументира ласкавото си отношение към текста, защото в САЩ и в някои европейски страни се водят дискусии за влиянието на Русия върху политиката. Той каза, че на ниво Европейски съюз трябва да бъде сформирана и комисия за разследване на влиянието на Русия върху европейските институции и в отделни държави. Полша ще настоява за това на следващата сесия на Европейския съвет, каза той, цитиран от "Индипендънт".

Според Дуда прозрачността в обществения живот е от решаващо значение и подчерта, че Полша има добър опит в публичните комисии, разследващи ключови социални и политически въпроси.

“Прозрачността при изясняването на важни обществени и политически въпроси е от голямо значение за мен“, каза Дуда в обръщението си. „Обществеността трябва да си изгради собствено мнение за това как нейните представители се грижат за нейните интереси.“

Законът ще влезе в сила до седмица след публикуването му.

Отговаряйки на опасенията на критиците, Дуда настоя, че законът не дава на комисията правомощието да елиминира когото и да било от обществения или политическия живот. В привиден жест на добра воля към критиците, които казват, че законът е противоконституционен, президентът каза, че го изпраща и на Конституционния съд, за да прегледат висшите магистрати текста и да преценят дали съответства на върховния закон.

Посланикът на САЩ Марк Бжежински каза, че Вашингтон е “наясно с опасенията, изразени от мнозина по отношение на този закон. И ние напълно оценяваме и разбираме защо президентът Дуда препрати този законопроект до Конституционния съд, за да установи дали тези опасения правят закона противоконституционен”.

Бжежински каза по TVN24, че правителството на САЩ “споделя загриженост“ относно законите, които влияят негативно върху способността на поляците да гласуват за кандидати по свой избор.

Асоциацията на полските съдии заяви, че законът нарушава ценностите на Европейския съюз и може да доведе до по-репресивни мерки от страна на ЕС във връзка с отстъплението от демокрацията в Полша. 

Последните проучвания на общественото мнение показаха, че ПиС все още се радва на най-голяма подкрепа сред политическите партии - над 30%, но може да не спечели достатъчно гласове, за да има мнозинство в парламента наесен, посочва Ройтерс.

Опозицията в Полша реагира с остра критика

Туск, който ще ръководи продемократично шествие във Варшава в неделя, се обърна към Дуда в Туитър с думите:

“Г-н  Президент, позволете ми да ви поканя на обществена консултация на 4 юни. Ще бъде лесно да ни чуете и видите от прозорците на вашия дворец.”

Кметът на Варшава Рафал Тшасковски, член на Гражданската коалиция на Туск, написа в Туитър, че “те (управляващата партия) искат да проучат предполагаемото “руско влияние“ въз основа на вид “закон“, от който Москва не би се срамувала. И президентът го подписва.”

“Това е още едно доказателство, че най-добрият антидот срещу “руските влияния“ в Полша би бил отстраняването на този отбор от власт. Нека го направим (на изборите) тази есен“, написа Тшасковски в Туитър.

Туск каза, че опозицията има готова стратегия за справяне с комисията и че управляващата партия “ще съжалява“.

Законът ще създаде държавна комисия за разследване на руското влияние в Полша и върху националната сигурност с правомощия на прокурор и съдия. Тя ще представи доклад за констатациите си до 17 септември, само седмици преди изборите - очаквани през октомври или ноември - и може да наложи наказания, включително 10-годишни забрани на длъжностни лица да заемат позиции, които имат контрол върху изразходването на публични средства.

ПиС обвинява Туск, че винаги е бил твърде приятелски настроен към Русия като министър-председател между 2007 и 2014 г. и е сключвал газови сделки, изгодни за Русия, преди да отиде в Брюксел, за да бъде председател на Европейския съвет между 2014 и 2019 г.

Лидерът на партията Ярослав Качински и Туск са дългогодишни политически съперници.

Критиците казват, че разследващата комисия, която има правомощия да забранява на хора да заемат публични длъжности и да отменя административни и бизнес решения, би нарушила правото на гражданите на справедлив съдебен процес и е ясен пример за това как ПиС използва законодателството за собствените си цели откакто дойде на власт през 2015 г.

Те гледат на законопроекта, който критиците нарекоха „Lex Tusk“, като опит за създаване на мощен и противоконституционен инструмент, който би помогнал на ПиС да продължи да упражнява власт, дори ако загуби контрола над парламента на изборите.

Че става дума за “скрит в ръкава” политически коз е ясно и поради факта, че поисканият от Дуда преглед на закона от Конституционния съд може да се окаже дълго като времетраене упражнение, тъй като съдът е блокиран от вътрешни конфликти, които вече му попречиха да достигне необходимия кворум при някои случаи. В момента в парламента е предложен от управляващите закон за намаляване на кворума. Освен това докато бъде разглеждан от конституционните магистрати текстът, комисията ще започне съд.

Политиките на правителството, особено в съдебната система, вече поставиха Варшава в сблъсък с ЕС, който твърди, че те противоречат на принципите на правовата държава и демокрацията. Поредния правен шедьовър може да допринесе за засилване на тези “топли чувства”.

Акцията в подкрепа на демокрацията, която Туск ще ръководи във Варшава в неделя, предназначена да мобилизира опозиционния електорат, идва на годишнината от частично свободните парламентарни избори през 1989 г., довели до свалянето на комунизма.

Всъщност ПиС може и да има проблеми с ЕС, но и сегашният, и предишният стопанин на Белия дом отчитат засилващата се антируска вълна на политическата сцена във Варшава. Полша мащабно и устремно се превъоръжава предимно с оръжия от САЩ и разчита на Вашингтон за изграждането на модерна АЕЦ, която да намали зависимостта й от руски енергоизточници.

Очевидно за не малка част от поляците са по-важни гаранциите за сигурност, които им дават САЩ, отколкото стокообменът с Германия. Но това може постепенно да започне да се променя. Защото в Берлин отдавна им омръзна да слушат непрекъснато от 2015 г. исканията за изплащане на репарации за щетите, причинени на Полша през Втората световна война.

Сега ПиС вече води истинската своя „война“ – битката за спечелване на изборите през есента. Въпросът е дали партията на  Ярослав Качински ще успее да произведе достатъчно на брой политически боеприпаси, за да убеди сънародниците си, че трябва да продължи да управлява  и след вота наесен.