Article_top

Клуб Z

Напредъкът в борбата с корупцията и организирата престъпност в България през изминалата една година е бил бавен. Политическата нестабилност в страната през нея се е прибавила към "липсата на решителност за реформи". Новото правителство обаче е поставило основите за тях, признавайки проблемите и посочвайки мерките за решаването им. 

Това е основният извод от доклада за правосъдието и вътрешните работи у нас, който Европейската комисия трябва да обяви утре по обяд и с чиято чернова Клуб Z разполага.

Десетстраничният документ се отличава с по-хладен и по-технократичен тон от предишните. Липсват остри политически оценки. В него обаче има критични констатации. 

Както Клуб Z писа, корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат проблем, както и бавната съдебна реформа, особено в частта си за работата на Висшия съдебен съвет. Отбелязва се и че въпреки старите препоръки България не е разрешила проблема с бягствата на осъдени, каквито примери имаше с т.нар. Братя Галеви, убиецът от дискотека "Соло" и убийците на студента Стоян Балтов.

Като важна стъпка на новото правителство Комисията посочва стратегията за съдебна реформа, която е подготвена "с впечатляващо ниво на прецизност". Започналият анализ на досегашните мерки срещу корупцията трябва да произведат стратегия и в тази област, смята още ЕК.

"Следващата фаза трябва да покаже, че реформата е истински политически приоритет", посочва докладът.

Тя предполага постигане на общо политическо съгласие по конкретни действия, практическото им осъществяване за постигане на резултати в определени срокове, се допълва в документа.

Предишните доклади са отбелязали, че общественият скептицизъм към реформите се подхранва от липсата на прозрачност и оценка за реалните заслуги при назначенията в съдебната система, от бягствата на осъдени престъпници и от очевидни провали в случайното разпределение на делата, посочва още Комисията.

"На действията на българските власти в такива случаи продължава да им липсва убедителност, което подхранва съмненията в съдебната независимост", се казва в документа.

Съдебна реформа и Висш съдебен съвет

На съдебната реформа е отдена специална глава и по-точно на Висшия съдебен съвет (ВСС). Посочва се, че въпреки че са били предприети стъпки към реформи, ВСС все още не се счита за съвсем независим орган, който може да гарантира независимостта и на цялата система.

Следващият Висш съдебен съвет трябва да бъде избран и реформиран така, че "да вдъхва доверие", е първата препоръка на Комисията.

Посочва се, че през годината дейността на ВСС е била съпроводена с някои противоречия и "инциденти" като изрочно се споменава и системата със случайното разпределение на делата, за която се оказа, че може да бъде манипулирана и от 10-годишно дете.

ЕК настоява "да се подобри сигурността на системата за случайно разпределение на делата.

"Да се проведат взискателни и независими разследвания във всички случаи, където са възникали съмнения за възможни фалшификации в системата", се посочва в доклада.

В резултат се е получило напрежение между съдебната и централната власт, посочват от ЕК, визирайки навярно исканията на политически лица за оставки във ВСС. Критики към Съвета имаше както от правосъдния министър Христо Иванов, така и от Реформаторския блок, най-вече от лидера на ДСБ Радан Кънев.
 
Надълго Брюксел разказва и за различните позиции по отношение на това трябва ли ВСС да се раздели на различни камари - на съдиите и на прокурорите и следователите, както предлага Христо Иванов в проекта си за съдебна реформа, който бе одобрен миналата седмица и в парламента. 
 
 

ЕК допълва, че реформата предвижда и изменения в начина на избор на магистратите и пропомня старата си препоръка - това да става при по-голяма прозрачност и на принципа "един съдия, един глас", т.е. т.нар. пряк избор от магистратската квота, за какъвто в реформата също се настоява.

Споменава се също така и че ключовото звено във ВСС - Инспекторатът, все още няма титуляр поради огромно забавяне в избора му. ЕК определя избора на главен инспектор като тест през 2015-а за това как българските институции могат да работят при прозрачност по отношение на такива важни назначения. Докладът призовава отговорните за назначенията да покажат, че проследяват докрай евентуални съмнения в почтеността на кандидатите. 

Бързо да бъде назначен висш съдебен инспектор, настоява в заключение Комисията.

"Трябва да се прилагат обективни стандарти за заслуги, почтеност и прозрачност при назначенията в съдебната власт, включително при високите постове, и тези назначения да се правят навреме", препоръчва тя.

От ЕК посочват и че работата по нов Наказателен кодекс бележи напредък, но той не е достатъчен. Припомнят и че в това отношение също има разнобой между експертите - дали да се напише чисто нов кодекс или да се надгражда сегашният. 

Брюксел иска още практическо приложение на стратегията за съдебна реформа както и подробните предложения на прокуратурата към нея. Той настоява за осъвременяване на частите от Наказателния кодекс, които се отнасят за корупцията и организираната престъпност, както и съгласие за времето, през което ще се мисли за "основните цели на нов Наказателен кодекс".

Отбелязва се и ролята на прокуратурата в процеса на съдебната реформа и се припомня, че главният прокурор Сотир Цацаров сам направи предложения в края на миналата година, с които се цели децентрализация на държавното обвинение.

По отношение на бягствата от правосъдието на осъдените и празнотите в системата на следене на мерките на неотклонение, от ЕК посочват, че въвеждането на електронната система за проследяване, т.нар. електронни гривни, може да е част от решението на проблема. Но в никакъв случай напълно.

"Известна работа е свършена и някои управленски стъпки предприети по по междуведомствен план за действие за 2014 година. Обаче на отговора на властите продължава да липсва убедителност. На въпроса не е погледнато всеобхватно, така че е трудно да се оцени степента, в която единичните мерки (като използването на електронното наблюдение) ще запълнят празнотите", се посочва в доклада.

Корупция

Корупцията остава сериозен проблем в България, посочва още ЕК и цитира последното изследване на Евростат, което Клуб Z публикува днес, според което близо 97% от българите смятат, че корупцията в действителност бич за страната. 

Комисията иска една институция да води борбата с корупцията у нас. Тя тябва да има "властта и автономията" да координира всички антикорупционни действия. Да се довършат номинацията на останалите членова на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и поправките на закона за това, да се прецени как по-ефективно да се използват имуществените декларации, да се засили капацитетът на прокуратурата да разследва корупция по високите нива, са другите препоръки в тази област.
 

"Да се наблюдава напредъкът на делата за корупция на високо ниво и да се определят и предприемат стъпки да се избягва използването на процедурни пролуки за забавяне на процеса на правораздаването", пише в доклада.

Брюксел подчертава, че нееднократно е препоръчвал на България да приеме изрична стратегия анти-корупция. Подчертава също така, че няма осъдени на последна инстанция по делата от особено голям обществен интерес. 

Все пак се посочва, че прокуратурата гледа на борбата с корупцията като на приоритет и е бил увеличен броят на образуваните дела, в това число и срещу лица, заемащи високи постове.

Организирана престъпност

По отношение на борбата с организираната престъпност ЕК посочва, че все още има голям брой неразрешени случаи и трябва да се подобри професионализма на правоохранителните органи. Има напредък, но напоследък няколко случая са "хвърлили сянка" върху му.

Комисията настоява за създаване на необходимите условия за специализирания съд и прокуратура да се концентрира върху сложни случаи.

Настоява и за мониторинг на напредъка на случаите на организирана престъпност на високо ниво и да се предприемат стъпки за избягване на процесуални пропуски, които бавят правораздаването.

ЕК отново препоръчва да се осигурят необходимите гаранции, че обвиняемите няма да се укрият от правосъдието или да укрият незаконно придобито имущество преди окончателното съдебно решение.

В закючение се препоръчва на властите у нас се препоръчва при структурни промени в силовите ведомства, които разследват рганизираната престъпност, ще се гарантира оперативната приемственост.

 
Снимка Клуб Z

Напредъкът в борбата с корупцията и организирата престъпност в България през изминалата една година е бил бавен. Политическата нестабилност в страната през нея се е прибавила към "липсата на решителност за реформи". Новото правителство обаче е поставило основите за тях, признавайки проблемите и посочвайки мерките за решаването им. 

Това е основният извод от доклада за правосъдието и вътрешните работи у нас, който Европейската комисия трябва да обяви утре по обяд и с чиято чернова Клуб Z разполага.

Десетстраничният документ се отличава с по-хладен и по-технократичен тон от предишните. Липсват остри политически оценки. В него обаче има критични констатации. 

Както Клуб Z писа, корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат проблем, както и бавната съдебна реформа, особено в частта си за работата на Висшия съдебен съвет. Отбелязва се и че въпреки старите препоръки България не е разрешила проблема с бягствата на осъдени, каквито примери имаше с т.нар. Братя Галеви, убиецът от дискотека "Соло" и убийците на студента Стоян Балтов.

Като важна стъпка на новото правителство Комисията посочва стратегията за съдебна реформа, която е подготвена "с впечатляващо ниво на прецизност". Започналият анализ на досегашните мерки срещу корупцията трябва да произведат стратегия и в тази област, смята още ЕК.

"Следващата фаза трябва да покаже, че реформата е истински политически приоритет", посочва докладът.

Тя предполага постигане на общо политическо съгласие по конкретни действия, практическото им осъществяване за постигане на резултати в определени срокове, се допълва в документа.

Предишните доклади са отбелязали, че общественият скептицизъм към реформите се подхранва от липсата на прозрачност и оценка за реалните заслуги при назначенията в съдебната система, от бягствата на осъдени престъпници и от очевидни провали в случайното разпределение на делата, посочва още Комисията.

"На действията на българските власти в такива случаи продължава да им липсва убедителност, което подхранва съмненията в съдебната независимост", се казва в документа.

Съдебна реформа и Висш съдебен съвет

На съдебната реформа е отдена специална глава и по-точно на Висшия съдебен съвет (ВСС). Посочва се, че въпреки че са били предприети стъпки към реформи, ВСС все още не се счита за съвсем независим орган, който може да гарантира независимостта и на цялата система.

Следващият Висш съдебен съвет трябва да бъде избран и реформиран така, че "да вдъхва доверие", е първата препоръка на Комисията.

Посочва се, че през годината дейността на ВСС е била съпроводена с някои противоречия и "инциденти" като изрочно се споменава и системата със случайното разпределение на делата, за която се оказа, че може да бъде манипулирана и от 10-годишно дете.

ЕК настоява "да се подобри сигурността на системата за случайно разпределение на делата.

"Да се проведат взискателни и независими разследвания във всички случаи, където са възникали съмнения за възможни фалшификации в системата", се посочва в доклада.

В резултат се е получило напрежение между съдебната и централната власт, посочват от ЕК, визирайки навярно исканията на политически лица за оставки във ВСС. Критики към Съвета имаше както от правосъдния министър Христо Иванов, така и от Реформаторския блок, най-вече от лидера на ДСБ Радан Кънев.
 
Надълго Брюксел разказва и за различните позиции по отношение на това трябва ли ВСС да се раздели на различни камари - на съдиите и на прокурорите и следователите, както предлага Христо Иванов в проекта си за съдебна реформа, който бе одобрен миналата седмица и в парламента. 
 
 

ЕК допълва, че реформата предвижда и изменения в начина на избор на магистратите и пропомня старата си препоръка - това да става при по-голяма прозрачност и на принципа "един съдия, един глас", т.е. т.нар. пряк избор от магистратската квота, за какъвто в реформата също се настоява.

Споменава се също така и че ключовото звено във ВСС - Инспекторатът, все още няма титуляр поради огромно забавяне в избора му. ЕК определя избора на главен инспектор като тест през 2015-а за това как българските институции могат да работят при прозрачност по отношение на такива важни назначения. Докладът призовава отговорните за назначенията да покажат, че проследяват докрай евентуални съмнения в почтеността на кандидатите. 

Бързо да бъде назначен висш съдебен инспектор, настоява в заключение Комисията.

"Трябва да се прилагат обективни стандарти за заслуги, почтеност и прозрачност при назначенията в съдебната власт, включително при високите постове, и тези назначения да се правят навреме", препоръчва тя.

От ЕК посочват и че работата по нов Наказателен кодекс бележи напредък, но той не е достатъчен. Припомнят и че в това отношение също има разнобой между експертите - дали да се напише чисто нов кодекс или да се надгражда сегашният. 

Брюксел иска още практическо приложение на стратегията за съдебна реформа както и подробните предложения на прокуратурата към нея. Той настоява за осъвременяване на частите от Наказателния кодекс, които се отнасят за корупцията и организираната престъпност, както и съгласие за времето, през което ще се мисли за "основните цели на нов Наказателен кодекс".

Отбелязва се и ролята на прокуратурата в процеса на съдебната реформа и се припомня, че главният прокурор Сотир Цацаров сам направи предложения в края на миналата година, с които се цели децентрализация на държавното обвинение.

По отношение на бягствата от правосъдието на осъдените и празнотите в системата на следене на мерките на неотклонение, от ЕК посочват, че въвеждането на електронната система за проследяване, т.нар. електронни гривни, може да е част от решението на проблема. Но в никакъв случай напълно.

"Известна работа е свършена и някои управленски стъпки предприети по по междуведомствен план за действие за 2014 година. Обаче на отговора на властите продължава да липсва убедителност. На въпроса не е погледнато всеобхватно, така че е трудно да се оцени степента, в която единичните мерки (като използването на електронното наблюдение) ще запълнят празнотите", се посочва в доклада.

Корупция

Корупцията остава сериозен проблем в България, посочва още ЕК и цитира последното изследване на Евростат, което Клуб Z публикува днес, според което близо 97% от българите смятат, че корупцията в действителност бич за страната. 

Комисията иска една институция да води борбата с корупцията у нас. Тя тябва да има "властта и автономията" да координира всички антикорупционни действия. Да се довършат номинацията на останалите членова на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и поправките на закона за това, да се прецени как по-ефективно да се използват имуществените декларации, да се засили капацитетът на прокуратурата да разследва корупция по високите нива, са другите препоръки в тази област.
 

"Да се наблюдава напредъкът на делата за корупция на високо ниво и да се определят и предприемат стъпки да се избягва използването на процедурни пролуки за забавяне на процеса на правораздаването", пише в доклада.

Брюксел подчертава, че нееднократно е препоръчвал на България да приеме изрична стратегия анти-корупция. Подчертава също така, че няма осъдени на последна инстанция по делата от особено голям обществен интерес. 

Все пак се посочва, че прокуратурата гледа на борбата с корупцията като на приоритет и е бил увеличен броят на образуваните дела, в това число и срещу лица, заемащи високи постове.

Организирана престъпност

По отношение на борбата с организираната престъпност ЕК посочва, че все още има голям брой неразрешени случаи и трябва да се подобри професионализма на правоохранителните органи. Има напредък, но напоследък няколко случая са "хвърлили сянка" върху му.

Комисията настоява за създаване на необходимите условия за специализирания съд и прокуратура да се концентрира върху сложни случаи.

Настоява и за мониторинг на напредъка на случаите на организирана престъпност на високо ниво и да се предприемат стъпки за избягване на процесуални пропуски, които бавят правораздаването.

ЕК отново препоръчва да се осигурят необходимите гаранции, че обвиняемите няма да се укрият от правосъдието или да укрият незаконно придобито имущество преди окончателното съдебно решение.

В закючение се препоръчва на властите у нас се препоръчва при структурни промени в силовите ведомства, които разследват рганизираната престъпност, ще се гарантира оперативната приемственост.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

ПомнещияТТ

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>
Анонимен's picture
Анонимен

поредни дрън-дрън
Анонимен's picture
Анонимен

Европа не трябва да дава никакви пари докато не види реални реформи.
Анонимен's picture
Анонимен

тиквоний2

На кой му дреме за поредното творчество на евробюрокрацията бе, я се стегнете малко. Тия доклади освен Цацаров и двама-трима министри никой нито ги чете, нито ги взима насериозно.
Анонимен's picture
Анонимен

Иван

Ей, Клуб Зет, да не ви глОби ЕК, че изнасяте строгосекретни чернови и стряскате пазарите!?! А, забравих, там не е шеф Сталин Мраводиев или пък (кам)банков най-зор на Бе-Не-Беее.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията