Сваленият главен прокурор Иван Гешев отдавна го играе политик. Доскоро съвместяваше поста си с тези си щения по интересен начин, със сигурност не особено полезен за държавата. Така че вчерашното му заявление, че напуска прокуратурата и се заема с политическата си кариера с амбицията (поредният с такава заявка), че ще оправи България, не е особена изненада. Даже е някак по-честно.

Поредният кандидат-месия

Още със сюжета с драматичното късане на оставката и последвалата съпротива - вадене на записи, проверки, и то при предварително загубена игра, се разбра, че възпитаникът на Симеоновската школа няма да се впише в редицата от почетно „пенсионирани“ главни прокурори, които си гледат добре „старините“. Безконтролната власт, с която разполагаше, му задълбочи убедеността, която притежава още отпреди да стане главен прокурор, че той е избран, той е този с качествата, той е този, който диктува хода на нещата. Съвсем в началото се обяви за инструмент на Господа. Той е изявен нарцисист, който искрено се харесва. Вярва в интелектуалното си превъзходство, което демонстрира по озадачаващи начини - цитатите в туитър и поетичните изяви напоследък са едната страна. По-комично е, когато, докато се опитва да е язвителен, прави учебникарски грешки - бърка Каренин с Каренски (при иронизиране на Христо Иванов през 2020 г.) или наскоро с обяснението, че Мефистофел продал душата си на дявола... 

По-притеснителни от интелектуалните му претенции са тези за морално превъзходство. Гешев продължава да вярва, че има мисия (без да признава или осъзнава, че тя напрактика беше институционална бухалка с бурни публични изяви). В самозаблудата си доскорошният главен прокурор в някакво постигнато по трудния начин еманципиране от господарите си, все така настоява да играе главна роля. Затова и сега се самономинира за поредния политически месия. Това става в ситуация, в която има едно много изморено и отегчено политически общество, а той самият се радва на внимателно граден през годините изключително негативен имидж. При това е успял да постигне висоти - да бъде неодобряван и нехаресван (даже понякога открито ненавиждан като инструмент на репресии) сред наистина разнообразни прослойки от населението, както и сред привърженици на крайно различни политически партии. Така че Гешев има постижение - винаги е сбирал хората, да, само че с отрицателен знак, обединява ги срещу себе си. (И далеч не става дума за протестите от 2020 г.)

Затова заявката на новоизпечения борец срещу задкулисието е доста смела. Насиленият му катарзис не дава големи шансове да трогне реално избирателите. Гешев рязко заговори за „тъмни сили“, срещу които ще се опълчва, за "мафията", за „дълбоката държава“ (по неговата дефиниция това е всеки, който работи срещу него).  Изявлението му прозвуча някак самоиронично, без той да го съзнава вероятно. Той все така разиграва картата на битката на доброто (олицетворявана от самия него), защитата на „обикновения“ човек (селска престъпност, катастрофи, битови проблеми, теми на които залагаше и като главен прокурор), срещу злото, тъмната сила, която го е свалила от власт и владее лостовете на управление. Този сценарий на внезапно осъзнаване и прераждане сме го гледали многократно през годините с други участници и досега не е проработвал дългосрочно добре.

Политическият живот в България за 35 г. е видял и много експерименти – в ролята на партийни водачи са влизали цар, бодигард на цар, служебен премиер, шоумен, кой ли не се е пробвал. Само главен прокурор липсваше, но изглежда Гешев е готов да запълни тази празнина.

Този филм сме го гледали

Според доста предварителната му заявка тя ще е прозападна, даже проамериканска (Гешев много залагаше на тази карта, за да се спаси), но не твърде, ще държи на НАТО и ЕС, но и традиционалистка, патриотична също, малко консервативна, ще възхвалява семейните ценности и християнски добродотели – при цялата условност на всички тези определения на родна почва. Във всеки случай няма да е либерална. И ще проповядва нуждата – повече или по-малко, от здрава ръка, от справедливост, както я предлага и разбира Гешев, ред и законност, ще бъде и социалноориентирана.

Въобще ще е филм, който сме го гледали доста пъти. Малко в профила на партията на Цветан Цветанов „Републиканци за България“. Историята на Гешев дава доста предположения, че той може да повтори съдбата на Цветанов, някогашния силен втори в ГЕРБ, опълчил се на Борисов, или ако следваме изразяването на бившия главен – „лицето Бойко Методиев Борисов“. Гешев може и е доста вероятно и да залитне силно и към обикновен, добре проверен, популизъм. Той върши работа винаги, закратко. Вероятно бившият главен прокурор отсега мисли име за партията си, в което да има „България“ и обещание за прогрес, просперитет, въобще светло бъдеще, за да подчертае профила си.

Какво може да постигне?

Подобна политическа сила, макар и все още на етап Нероден Петко, трудно може да разчита на протестен вот. По-скоро аморфни избиратели, които обичат да експериментират или които са стимулирани да гласуват. 

Гешев със сигурност ще пробва с революционната реторика, обещанията за очистване на политиката и т.н. Колко ще му се вържат обаче? Може би ще успее да стигне до кратко парламентарно представителство като малка/най-малката сила в някое следващо НС. И да се превърне в поредния "златен пръст". Тук идва и вечният за родната политика въпрос за политическия инженеринг и спонсорите на партията на Гешев. И как той отново ще влезе в ролята на изпълнител, но докато се заблуждава, че е движещата сила.

За разлика от водачите в предишни примери за „спонсорирани проекти“ като РЗС или партията на Бареков, или „Воля“, например, обаче бъдещият политически лидер Гешев е убеден, че той е единствено прав, че е призван, посочен. Това е линия на поведение, която той следваше от началото на своите публични изяви. Ще бъде интересно да се наблюдава развитието като партиен лидер на  този „мъж, българин, прокурор" (последното вече не е актуално). И то при многократните му заявки как не харесва партиите в България, които рутят стабилността.

Трагичен герой

С партия или без, Гешев се очертава като трагичен герой – някой, който много иска да е в главната роля, движеща сила, но не се получава. Заблуждава се, че командва, докато изпълнява поръчки. Кариерата му изглежда предизвестена. Едва ли някой ще му пречи да упражнява свободната си воля, като цитира Гьоте или Киплинг във фейсбук, все пак.