Православната църква отбелязва днес Деня на Свети Три Светители - Йоан Златоуст, Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.

Светите трима светители са на всеобща християнска почит като Отци на Църквата и вселенски учители, и чийто авторитет е неоспорим в схоластиката, догматиката и християнското богослужение.

Историята на празника датира от времето на управлението на византийския император Алексий I Комнин, когато в Константинопол във връзка с лъжеучението на Василий Врач възниква спор за първенство измежду Отците на църквата.

Василий Велики е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата. Автор е на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).

Роден е около 330 г. в Кесария, Кападокия (на територията на днешна Турция). Получава образованието си в Кесария заедно с Григорий Богослов, с когото стават приятели за цял живот. Продължава образованието си в Константинопол, след което прекарва шест години в Атина. След завръщането си в Кесария, за кратко преподава и се занимава с право.

По-малко от година след завръщането му, животът му се променя коренно, когато чува проповедите на Евстатий от град Сивас. Макар последният да основава сектата на македонитите и открито да поддържа арианите, той е един от участниците в Първия Вселенски събор в Никея, и оказва голямо влияние върху Василий.

Василий става християнин и през 357 г. предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетика и монастицизъм. След завръщането си, се установява близо до Нео-Кесария. До 358 г. около него се събира група ученици и заедно с брат си Петър той основава манастир в семейното им имение в Понт. Към тях се присъединяват неговата майка Емелия, сестра му Макрина и няколко други жени.

През 362 г. свети Василий е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария. Умира през 379 г. от заболяване на черния дроб.

Григорий Богослов или Григорий Назиански e християнски светец, един от отците на църквата. Григорий е син на епископа на град Назианз, от 362 година е презвитер, от 372 година – епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Исус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели.

През 361 година Григорий се връща в Назиан и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник). Той прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол. Григорий приема със съгласието на Василий. По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.

Погребан е в Назиан. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 година в църквата на Светите Апостоли. Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвърти кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 година те са върнати (заедно с мощите на Свети Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка част от тях). Тези мощи сега се съхраняват в Патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“.

Йоан Златоуст е една от най-значимите личности в историята на Православната църква. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин. Най-известна е «Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия. Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Либаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. приема сан дякон, през 386 г. - сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност.

Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция - църквата „Свети Георги“.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 30 януари по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив