Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028–2034 г. се очертава като най-спорният бюджетен проект поне от времето на Брекзит. През последните месеци институциите в Брюксел и националните столици влязоха в открит сблъсък за това какво трябва да финансира Европа, колко да струва това и кой да плати сметката.

Европейският парламент прие позицията си с 370 гласа „за“, 201 „против“ и 84 „въздържал се“, настоявайки за бюджет над 2 трилиона евро — с около 200 милиарда повече от предложението на Комисията. Държавите членки, особено Германия и Нидерландия, отговориха с категорично „не“, а Комисията, която през 2025 г. предложи най-големия бюджет в историята на ЕС — почти 2 трилиона евро или 1,26% от БНД на Съюза — се оказа между чука и наковалнята.

Това е фонът, на който започва двугодишната битка за МФР — битка, която ще определи не само разпределението на европейските пари, но и политическата посока на Съюза в епоха на война, геополитическа конкуренция и икономическа несигурност.

Какво предложи Комисията през 2025 г.: най-големият бюджет и най-радикалната реформа

През юли 2025 г. Европейската комисия представи проект за МФР 2028–2034 г., който не просто увеличава размера на бюджета, а променя самата му архитектура. Предложението е за общ обем от 1,816 трилиона евро по постоянни цени (или близо 2 трилиона по текущи), което представлява най-големият дългосрочен бюджет в историята на ЕС.

Но по-важното е, че Комисията предлага да се премине от 52 отделни програми към едва 16, групирани в четири големи направления. Това е най-мащабната структурна промяна в европейските финанси от десетилетия.

Национални и регионални партньорски планове: новият център на тежестта

Най-голямата промяна, която съдържа предложението, е обединяването на кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП) в единен фонд от 865 милиарда евро. За първи път в историята на ЕС земеделските субсидии и регионалното развитие престават да бъдат отделни политики със собствени правила и стават част от национални пакети, които всяка държава ще договаря с Комисията.

Това е модел, вдъхновен от плана за възстановяване NextGenerationEU, при който държавите представят реформи и инвестиции, а Комисията ги одобрява и контролира.

Тук се крие и най-големият конфликт. За много столици това означава загуба на автономия и по-строга обвързаност с върховенството на закона. За Комисията — повече контрол и възможност да насочва средствата към стратегически приоритети.

Рязко пренареждане на приоритетите

Комисията предлага за земеделие в периода 2028–2034 г. ЕС да отдели 300 милиарда евро в сравнение с 386,6 милиарда за периода 2021–2027 г., което е намаление с 22%. За социално-икономическо сближаване (кохезия) проектът предвижда 218 милиарда евро в сравнение с 377,8 милиарда за предходния период — спад от 42%.

Същевременно средствата за отбрана и космос скачат над осем пъти — от 14,5 милиарда евро в сегашния програмен период до 131 милиарда през следващия. Подобен ръст бележат и парите за иновации, които нарастват от 132,6 милиарда на 175 милиарда евро, или с 32%.

Има и добра новина за студентите и академичната общност: Комисията предлага средствата от програмата за учене в други страни на ЕС и академичен обмен „Еразъм+“ да се увеличат от 26,2 милиарда евро на 39,3 милиарда — ръст от 50%.

Външната политика също е сред големите печеливши. Вместо 101,1 милиарда евро през сегашния период, Комисията предлага 215 милиарда за следващия — увеличение със 112%.

Откъде парите? Нови европейски данъци

Освен вноските на държавите членки, които остават непроменени, Комисията предлага пет нови източника на собствени ресурси: данък върху тютюневи изделия, такса върху нерециклираните електронни отпадъци, данък върху големите компании с над 100 милиона евро годишен оборот, приходи от таксата върху въглеродния отпечатък на внасяните в ЕС стоки (CBAM) и приходи от търговия с емисии (ETS).

Очакваният приход е между 58 и 66 милиарда евро годишно — ключов елемент за финансиране на бюджета и за изплащане на общия дълг от NextGenerationEU.

Основните предизвикателства пред следващата МФР

Първото предизвикателство е изплащането на общия дълг от 390 милиарда евро, взет за възстановяването след пандемията. Само лихвите достигат 0,11% от брутния национален доход (БНД) на ЕС годишно. Парламентът настоява тези разходи да бъдат извадени от тавана на МФР, за да не „изяждат“ пари за политики.

Геополитическата нестабилност — войните в Украйна и в Близкия изток, конкуренцията със САЩ и Китай, американското дистанциране от Евлопа, дори конфронтирането с нея по определени теми  — изисква повече разходи за отбрана, енергийна сигурност и външна политика.

Икономическата стагнация също е фактор. Люксембургският премиер Люк Фриден предупреди, че евентуалните нови европейски данъци могат да „убият растежа“, който в момента е под 1% в повечето държави.

Промяната на философията на финансирането — обединяването на кохезията и земеделието в един фонд — е най-спорната част от реформата. Европейската сметна палата предупреди, че новата структура може да „размие целите“ и да отслаби отчетността.

Позициите на държавите: Европа се разделя на три лагера

Пестеливият блок: Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция. Тези държави настояват за по-малък бюджет, без нови данъци и с по-строг контрол. Германия, която плаща около 25% от общия бюджет, е категорична, че предложението на Комисията е „твърде голямо“ и „неподходящо в момент на фискална консолидация“. Нидерландия настоява бюджетът да бъде „значително намален“.

Този блок е против обединяването на кохезията и земеделието, защото смята, че това ще увеличи зависимостта на държавите от Брюксел и ще отслаби националния контрол върху разходите.

Големите инвеститори: Франция, Италия, Испания. Тези държави подкрепят по-голям бюджет и нови собствени ресурси. Франция настоява за повече средства за отбрана и индустриална политика, виждайки в МФР инструмент за стратегическа автономия. Италия и Испания подкрепят модела на националните планове, защото той им дава възможност да договарят големи пакети инвестиции и да насочват средствата към свои приоритети.

Кохезионният блок: Полша, Румъния, България, Гърция, Португалия. Тези държави са най-остри в критиките към намаляването на средствата за земеделие и кохезия. Полша заяви, че „не приема“ обединяването на двете политики. България, според евродепутата Зигфрид Мурешан (ЕНП/Румъния), има интерес от позицията на Парламента, защото тя възстановява двата стълба на Общата селскостопанска политика (ОСП) и гарантира предвидимост за фермерите и регионите.

Позициите на европейските политически семейства

Европейската народна партия подкрепя по-голям бюджет, но настоява за запазване на традиционните политики — земеделие и кохезия. Социалистите и демократите искат повече средства за социална политика, климат и външна политика. „Зелените“ настояват за още по-големи климатични разходи. Либералите от „Обнови Европа“ подкрепят новите данъци и по-голямата роля на Комисията. Евроскептичните групи се противопоставят на увеличаването на бюджета и на новите собствени ресурси.

Какво следва: вероятности и очаквания от днешна гледна точка

От днешна гледна точка може да се очаква, че Комисията ще трябва да отстъпи по размера на бюджета и по модела на националните планове. Очаква се Германия да се стреми да наложи таван на размера на МФР до около 1,1–1,15% от БНД на ЕС. Парламентът вероятно ще играе твърдо и ще настоява за запазване на досегашния дял на средствата за земеделие и кохезия. Ще бъде интерсно да се наблюдава дискусията между правителството на канцлера Фридрих Мерц и председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, които принадлежат и към една държава членка, и към едно и също европейско политическо семейство - дясноцентристката Европейската народна партия. 

Новите данъци ще бъдат най-спорният елемент — вероятно ще оцелеят само CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) и част от ETS (Emissions Trading System) приходите. Националните партньорски планове може би ще останат, но в по-мека форма, с повече автономия за държавите.

Важна политическа цел ще бъде финалното споразумение вероятно да бъде постигнато в края на 2026 г., преди президентските избори във Франция — за да се избегне рискът от блокаж. Приемането на МФР изисква единодушие от държавите членки, а френската крайна десница, която иска да върне на нациите власт и парѝ от ЕС, засега води в сондажите. Социологическите агенции предричат победа на нейния кандидат в първия тур. 

С днешна дата трябва да направим уговорката, че дотук са набелязани вероятни сценарии от гледна точка на днешните обстоятелства. Ако обаче политическата обстановка в Европа се промени рязко, ако войните в Украйна и в Близкия изток навлязат в нови етапи, ако икономиката на ЕС изпадне в рецесия, преговорите могат да се проточат и след 2027 г. и тогава техният резултат става трудно предвидим.