Заплетеният възел на българо-руските отношения.
Логиката или отсъствието ѝ.
Вътрешната политика и международните действия на България.
Влиянието на руската пропаганда.
За всичко това разказва епизод (Bulgaria's Russia Conundrum) от политическия подкаст на Би Би Си Мониторинг The Global Jigsaw (нещо като "Световната мозайка"), посветен на България и нейните особени исторически и съвременни връзки с Русия, станали в последните години още по-трудни за разгадаване в контекста на войната в Украйна и засилената заради нея прокремълска пропаганда.
"Балканската държава пое прозападен курс след срива на комунизма, но влиянието на Москва не изчезна. Войната в Украйна освети силата на проруските чувства в тази натовска страна като повдига въпроси за евроатлантическата ѝ лоялност“, се казва още във въведението на подкаста.
Как про-Кремълското говорене разделя българската политика и защо това е важно отвъд границите на България? Това е основният въпрос, който поставя Краси Туиг, създателката на този подкаст на Би Би Си-Мониторинг в епизода, посветен на родната ѝ страна.
Колко лесно или трудно е да се обясни на световната публика какво се случва в България?
"Това винаги е предизвикателство – не само по темата за България, но и за всяка тема, върху която работим. Нашето мото е - не предполагай знание.
Глобалната публика няма да знае много за България, така че всичко трябва да бъде обяснено, опростено и поставено в контекст.
По-малкото предизвикателство в този случай беше да създадем увлекателна програма - имахме голям избор, що се отнася до поразителни примери за илюстриране на политическата криза", казва Краси Туиг пред Клуб Z.
Гледната точка - през обектива на медиите, какъвто е подходът на целия подкаст към проблемни теми в отделните страни по света. Отговорите Краси Туиг търси със своите събеседници – също българи, журналисти в Би Би Си – Красимира Хендри (от екипа на международните новини на Би Би Си), Деймиън Шарков, Андрей Владов (Мониторингът на Би Би Си), а с украинската перспектива към поведението на българските власти в последните година и половина от екипа в Киев се включва и Маргарита Малюкова.
"Форматът, който избрахме за този подкаст, е базиран на типа операция, която представлява BBC Monitoring. Отделът е създаден в края на 1930-те години на миналия век, малко след откриването на първите езикови секции на Световните служби на Би Би Си, с идеята да следи чуждоезични медии. Днес ние проследяваме и анализираме медии на 100 езика, в 150 държави. Това, което подкастът цели, е да погледне света през призмата на неговите медии, за да разбере конкуриращите се наративи, които се борят за сърцата и умовете. Така можем да разгледаме една тема от няколко ъгъла.
В епизода за България разгледахме наративите в страната, как тя е представена в руските медии, както и в украинските и европейските медии. Резултатът от обединяването на толкова различни гледни точки винаги е интригуващ и е чудесен начин за предоставяне на анализ на голямата картина", обяснява Краси Туиг.
"Звучният" глас на руската посланичка в България Елеонора Митрофанова "загрява" публиката.
Началото на епизода е с признанието, поредното скандално, на Митрофанова пред Карбовски. На въпрос за кой български политик би гласувала, ако можеше, отговаря: „Само за Костадинов“. "Костадинов е човекът, който оглавява прокремълската партия „Възраждане“, се обяснява в подкаста.
Само за две години в България е имало пет парламентарни избори - ситуацията е свързана с политическата нестабилност, продължителна невъзможност да се състави правителство.
„Нещата се развиват толква бързо, че наистина е трудно да си в крак с новите имена и лица в българската политика, фрагментиран политически пейзаж с партии, които не могат да постигнат съгласие по фундаментални теми като тази по кой път да върви страната“, обяснява Красимира Хендри.
Отношението към войната в Украйна, по думите ѝ, само онагледява каква плодородна почва е България за пропагандата на Кремъл. Настроенията против украинските бежанци са определени като "много видими". Изброяват са някои от ключовите обвинения срещу бягащите от войната и избрали България в даден момент (всички тези опорки са особено силно разпространявани през м. г., когато имаше по-сериозно украинско присъствие в България, както и действаха някои от основните програми на коалиционния кабинет на Кирил Петков за тяхното подпомагане – бел. ред.).
Сред тях - "бежанците карат скъпи коли", "отнемат социалните придобивки, които се полагат на българите". „Войната е грешка на НАТО“, „НАТО е провокирала Русия“, „България е кукла на конци на Запада“, „ Западът запада, Русия е все по-силна“ – всичко това са опорни точки на наратива на Кремъл, които се разпространяват в България.
В контекста на разпространяването на руската пропаганда се споменава за ролята на „Възраждане“ и за лидера ѝ Костадинов, както и за прякора, под който той също е разпознаваем. Подчертава се, че той често е канен в националните телевизии.
„Той повтаря едно към едно кремълския наратив“, се посочва.
Следва и другият факт, който върви с действията и говоренето на „Възраждане“ - партията е трета парламентарна сила на изборите този април.
Друга фигура - вече с медийно присъствие в общественото радио - БНР, която следва и повтаря пропагандните тези на Москва е Петър Волгин. Андрей Владов, който следи руските пропагандни медии, отбелязва как вечерта гледа основните тези на Кремъл, а на другия ден ги слуша в повторение в "Политически некоректно" с водещ Волгин.
За лидера на "Възраждане" се казва, че той "никога не е далеч от новинарските заглавия и не пропуска да покаже своето враждебно отношение към медии". В подкаста е разказана историята за една от проявите на Костадинов, предизвикали скандал, когато след изборите на пресконференция в БТА обяви, че определени медии не могат да присъстват, трябва да напуснат.
„Когато изпращаме покани, не изпращаме до тези, които са финасирани с чуждестранни средства“ - е цитиран той както и поименното посочване на скандалната пресконференция на "врага" - Клуб Z, "Медиапул", "Дневник"...
Поведението на Костадинов е определно като "будещо тревога" и се посочва как той е поискал „медиите, чуждестранни агенти да напуснат залата“, нарича ги „ жълтоотходни канали на американското посолство“. Говоренето за чуждестранни агенти, даже има подобен закон – внесен като проект в НС, е по подобие на ситуацията в Русия, се обоснява в подкаста.
Как се стига дотук?
Как се стига до задънената улица в българската политика с поредица от избори, нестабилност и трудности да се формира относително стабилно правителство – синтезираният поглед към последното десетилетие е на Деймиън Шарков.
До 1989 г. България е известна като съветски сателит, връзките са толкова близки, че на шега е наричана 16-ата република. София след промените се обръща на Запад, става член на НАТО и ЕС, но запазва силни икономически връзки с Русия.
През 2020 г. започват националните протести, насочени срещу корупцията във властта. Недоволството се натрупва от дълго време, се казва в подкаста.
"Дългото управление на ГЕРБ с Бойко Борисов се свързва с корупция, популизъм и автократични тенденции."
Споменават се снимките с кюлчетата на Борисов, които допринасят за началото на протестите. На тях се искат оставките на правителството, но и на главния прокурор, приеман като пречка пред всяко антикорупционно усилие. Но ГЕРБ запазва подкрепа и това я прави основен участник в политически процес, без който съставянето на коалиция е много сложно.
В отсъствието на стабилно управление Румен Радев назначава четири служебни правителства и получава повече власт от тази, която обикновено има президентът по конституция.
„Докато България е без редовни правителства, информационното пространство се превръща в бойно поле“, синтезира Краси Туиг.
Кога се завръща в България руската пропаганда?
Някои неща остават през всичките над 30 години, обяснява Краси Хендри. Тя припомня огласеното преди месеци изследване в няколко части на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания върху руската пропаганда в България. Големият първи тласък е през 2014 г., когато Русия анексира Крим. Голямото настъпление на прокремълските внушения е след инвазията в Украйна през м. г. - руската пропаганда нараства 10 пъти.
През десетилетията българите са приучени да мислят, че дължат свободата си на Русия, тъй като са освободени от властта на Османската империя от Русия. Тази романтична представа е вкоренена – малкият брат, освободен от големия. Така 24 февруари не промени нещата, върна на повърхността проруски чувства, които винаги са били там, се посочва в подкаста на Би Би Си.
Какво правят медиите, за да представят точната картина?
Медийната среда се формира от мощни бизнес интереси и обтекаеми политически играчи. В България коментаторите отдавна говорят за завладени медии, се казва в подкаста. Има и изключения.
„Има някои независими медии - новинарски сайтове като „Клуб Z“, „Медиапул“, разследващи медии също, програми, които предлагат анализи. Има силни гласове на независими журналисти.
Но проблемът е, че трите основни национални телевизии, които имат голяма аудитория и бюджети, не вършат добра работа в задаването на трудни въпроси на хората с власт или в разследването на случаите на корупция. Те сякаш се фокусират върху битовата престъпност, катастрофите по пътищата...
Това е беззъба журналистика. Собствениците, редакторите подсигуряват правилното съдържание да се излъчва, а репортерите изпълняват“, очертава картината Красимира Хендри.
Обратно към руското влияние по времето на управлението на ГЕРБ
Има и връщане назад в предхождащото и довело до политическата нестабилност от последните две години десетилетно управление на ГЕРБ. Отбелязва се и че руското влияние тогава върви в голяма степен през необяснимото изграждане на „Турски поток“.
Отбелязва се – „критиките са, че Борисов играе двойна игра от години, за да се хареса и на ЕС, и на Москва“.
„Турски поток“ е смятан от много анализатори за подарък от България за Путин, като позволява преносът на руски газ да заобиколи Украйна. Той поставя въпроса за прозападната лоялност на правителството на Борисов“, посочва Краси Туиг.
Андрей Владов дава още един пример – от 2016 г. за идеята за натовска флотилия в Черно море и реакцията на Борисов тогава, че това трябва да е територия само за туризъм, почивка. „Не очаквам Русия да ни нападне, няма да изпращам български кораби срещу руските“, е цитиран ретроспективно бившият премиер. Спомената е и странната позиция на „Лукойл“ – „сигурно единствената рафинерия в света, която години наред обявяваше загуба и съответно не плащаше данък печалба“.
Важна ли е България за Русия? Какво и кога пишат руските медии за България? Как в Украйна са коментирали и приемали различните лъкатушения в българската позиция по отношение на военната помощ и как се реагирали сред статията на "Ди Велт" – за тайната помощ в първите дни на войната – със снаряди и дизелово гориво? Има ли България "биполярно разстройство" по отношение на войната? Защо спорното назначение на новата украинска посланичка в България е предизвиквало притеснение в Киев? И други интересни наблюдения могат да се чуят в подкаста.
"Сегашното правителство е резултат на нелесен копромис, необходим, за да влезе България в еврозоната и Шенген, да подкрепя Украйна и да намали влиянието на Русия."
Така завършва този епизод, посветен на обърканите българо-руски отношения.
Защо тази тема е важна за света?
"Политическата безизходица в България през последните няколко години сама по себе си заслужаваше новинарско внимание. Но това, което я направи особено актуална, е разломът в българската политика, който стана видим след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. За нас беше интересно да разгледаме това бойно поле на идеи, което се вписва в по-широките информационни войни. Това ни помага да разберем по-добре как Русия действа и какво цели.
Ние от BBC Monitoring следим отблизо операциите за чуждестранно влияние на Москва, включително дейностите на "Вагнер" - те са обект на няколко други епизода от нашия подкаст, фокусирани върху Централната африканска република, Мали и Сахел", обяснява Краси Туиг пред Клуб Z.
"И както видяхме, по въпроса за военната помощ, дори малка страна като България може да играе роля в големите събития", посочва тя.
Още по темата
- Z-Каст 182 - "Пеевски ни отърва от себе си, сега има шанс да изчистим имиджа си"
- Главчев притеснен от споразумението с Украйна заради срока от 10 години
- Словашки евродепутат: Визитата на Фицо в Москва е шамар за Зеленски. Така му се пада за арогантността
- Наистина ли в края на XIX век в Одеса не е имало украинци?
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни