С текста „Морето при социализма: за българи и за кучета – забранено“ вчера започнахме серия „летни“ публикации по проекта ни „100 въпроса за тоталитарната държава“. В тях ще опитаме да ви разкажем какво представляваше курортът по соцвреме. Да припомним на по-възрастното поколение какво беше да почиваш „на станция“. А на по-младото да разкажем какво представляваха ученическите лагери. И още: къде и как почиваше елитът, какво ядяхме и какви бяха рецептите на "Балкантурист". И, разбира се, ще приключим лятната серия със „социализъм и секс“. Днешният текст е поглед към почивката и луксозния живот от друга гледна точка – тази на източногерманеца.

В може би най-несоциалистическата от социалистическите страни е имало възможност и за круизни пътувания – но разбира се, съвсем не за всички. И елегантни тоалети, и бързи автомобили, и изискани блюда, че дори и дом по каталог – всичко това е било възможно в ГДР при наличието на късмет, връзки или валута. Тъй като официално луксът няма място в държавата на работниците и селяните, но само официално. Иначе – както се оказва – е било възможно дори да се обиколи света с луксозен лайнер. Корабът „Аркона“ например е бил достъпен по линия на FDGB – Свободния германски професионален съюз – с всички прилежащи към пътуването удоволствия в съответствие с международните западни стандарти, даже с телефон в каютите, да не говорим за шведската маса, отрупана с деликатеси като пъдпъдъци, раци, лавраци, дори омари.

Делникът в сянката на Стената изглежда коренно различно – само шест процента от частните домакинства имат телефон. А покупката на свинско филе от месаря може да се смята направо за шестица от тотото.Това, което по същото време на Запад е нещо нормално, на Изток е лукс – колата, телевизорът, телефонът. Но пък на Изток са по-изобретателни – и ако луксозният лайнер е  недостъпен, може да се отиде във ваканция с трабант с палатка на покрива.

В България е като на Запад

Ваканцията впрочем сама по себе си също е била лукс за мнозина. И пак всичко е зависело от вече споменатия профсъюз – дали ще може да се ангажира и най-скромна стая в базите по бреговете на Балтийско море. Телефон не е имало, но пък е било евтино – две седмици са стрували 190 източногермански марки на човек, за дете – само 30. Това също е лукс – щом за място в хотелите се е случвало да се чака с години. Почивката в България пък е била вече още по-висока топка – за хора с определено по-високи доходи. Прекарването на лятото на Златни пясъци е било сравнимо с усещането, че си на Запад, споделят хора, имали това щастие. И е струвало съответните пари, защото в България е било далеч по-скъпо – 1000 източногермански марки на човек за две седмици в хотел на Черно море, което е било равно на почти две месечни заплати на обикновени служители.

Местата обаче са били лимитирани – недостъпни за всички, още по-малко – тези на „Кораба на мечтите“, които са можели да бъдат получени като премия за добре свършена работа. А и „спътниците“ от ЩАЗИ са били неизбежни, особено след 13 август 1961-ва (вдигането на Стената). От тази дата нататък пътувания на Запад има само за проверените партийни другари и функционери – ако ги има въобще. По палубите са се срещали и утвърдени писатели или пък майстори в спорта, но те са били изключение. Най-любимата цел в пътуванията е била Куба – за която много граждани на ГДР са чакали с години. И е трябвало да разполагат с 5000 източногермански марки – колкото е струвало пътешествието до социалистическия Карибски остров.

От края на 80-те години са появява още един вид лукс – пътуванията до Западна Германия, било за рождения ден на лелята в Падерборн или в командировка. Но отново само за избрани – като например за музикантите от известна източногерманска група „Карат“, които дори са се изявявали по западногерманската телевизия.

Лукс по пощата и по каталог

Лукс е пристигал в ГДР и по пощата от съседната германска държава – козметиката или пък качественото кафе, които в Западна Германия са били нещо нормално, са били екзотика в източната част на страната. Родинините от Запад прилежно са изпращали колети – съществуват данни, съгласно които половината от изпиваното в ГДР кафе пристигало от ФРГ. В източногерманските супермаркети изборът не е бил особено голям, но този, който търсел нещо повече, е имало къде да го намери – в т.нар. Интершопове, в които обаче се е плащало със западни марки.

Към половината източногерманци са имали легален достъп до валута – покрай роднини и близки на Запад, но другата половина пък са били лишени от тази привилегия. И им се е налагало да висят по опашките или просто да се лишават от много неща. От самите „Интершопове“ източногерманската държава е печелела отлично – благодарение на богатия асортимент от хранителни продукти, козметика, електроуреди. Някои от стоките са произведени в ГДР и принципно са предназначени за износ, а и много от артикулите са по-евтини, отколкото на Запад. И това е начинът ГДР да си осигури така нужната валута – икономиката надвива идеологията.

Освен „Интершоповете“ съществува и GENEX – каталог, от които западните роднини могат да правят поръчки за близките си на Изток и стоките да им бъдат доставяни оттатък Стената. И в този каталог има всичко, което може да улесни и да „разхубави“ живота в ГДР – от шоколад до мебели. А държавата печели добре и по тази линия – предлаганите продукти са произведени в ГДР, но могат да се купят само с валута. В каталога е можело дори да се поръчват цели готови къщи – срещу 200 000 западногермански марки.Тези къщи също са били произведени в ГДР и са носели голяма радост на новите си собственици, тъй като в противен случай е трябвало да се чака с години за жилище.

Нещо повече от трабант, нещо повече от пеньоар

Още една от мечтите на източногерманците е колата – поредната от дефицитните стоки. Дори трабант е можел да се купи трудно, но и в това отношение е вършел работа каталогът GENEX – оттам са се поръчвали не само трабанти, вартбурзи, лади или шкоди, но и западни марки.

„За поръчания по редовен път вартбург трябваше да чакам около 15 години“, разказва учителят по математика Уве Блок.

За негово щастие – след като научила за проблема, леля му Герда от Запад тутакси поръчала бленуваната кола от каталога. Доставката била извършена за точно шест седмици. Само дето на Уве Блок му се наложило да се раздели с поста си на партиен секретар – подарената нова кола изобщо не направила добро впечатление в градчето му, при положение, че не била съгласувана с партията.

Копнежът по мъжките играчки на колела е може би сравним с този към женските премени – още нещо недостъпно извън баналния асортимент в обичайните магазини, нерядко свеждащ се до пеньоароподобни одеяния на цветчета. При това в ГДР е имало успешни дизайнерки на дамска мода, чиито творби обаче е било невъзможно да се купят в източната част на Германия. А и пробив не е имало как да се направи, тъй като модата за работещите социалистически жени е можело да бъде само един вид – всичко друго освен шик. Просто жената има твърде много задачи около работата, дома и семейството, за да се разсейва с премени, смятало социалистическото ръководство. Но поне е можела да разчита на кройките от модните списания за собственоръчната изработка на тоалети, както и на поредната верига, работеща само със западни марки  - бутиците Exquisit: дрехи от високо качество на съответните високи цени, т.е. отново достъпни само за избрани. Всеки или почти всеки в ГДР е искал да се докосне до лукса – но той е бил само по джоба на тези с валутата, обобщава във филм, посветен на темата Втора германска телевизия ZDF.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г. можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.