Позабравената тема с регулацията на т.нар. диво къмпиране напомни за себе си с инициативата на група депутати от "Продължаваме промяната-Демократична България" да събере на една маса различните заинтересовани страни с цел написване на наредба или законодателство за този необхванат в момента туристически сегмент - "трън в очите" най-вече на черноморските общини.

Стана ясно следното: изготвената от времето на ГЕРБ и "Обединени патриоти" наредба за целта, опреляна като мракобесна за дивото къмпингуване, или направо като наредба за забраната му, ще бъде пренаписана. Въпреки че кметовете много си я харесаха.

Макар участниците в дискусията, организирана днес в парламента - представители на държавната и местната власт, на туристическия бизнес и на неправителствения сектор - да имаше за цел да се следва конструктивен тон и да се постигне консенсусно решение, отново се очертаха разделителните линии. Откроиха се кметовете на две от общините, предпочитани за къмпиране поради простия факт, че на техните територии се намират малкото все още незастроени плажни ивици - Георги Лапчев (Царево) и Мариян Жечев (Шабла). И двамата говориха основно за пари - по-точно за това, че имат разходи по почистването на местата, на които са се настанили къмпингуващи, а те не плащат туристическа такса, каквато се плаща в местата за настаняване. Иначе и двамата били "за" къмпингуването. 

Мракобесната наредба

Въпросът с регулирането на дивото къмпиране е стар и както стана ясно - все така неразрешим. Преди години в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) бе записан текст, разрешаващ къмпирането в зона А и зона Б по крайбрежието в държавни, общински и частни земи, като бе уточнено, че редът за това ще бъде определен в наредба. 

Така и не стана ясно защо регулацията на този вид туризъм се сведе само до територията на морските плажове. Това бе изтъкнато днес и от бившия зам.-министър на околната среда и водите Тома Белев, както и от Любомир Попйорданов от Асоциацията за алтернативен туризъм и бивш съветник на ресорния министър.

"Не можем да говорим само за къмпингите по Черноморието. ЗУЧК не изпълни своите цели да опази ландшафта, включително във вашата общиина, г-н Лапчев. Това, което се случва във вашата община е трагедия", обърна се към кмета на Царево Попйорданов. 

Наредба обаче все пак бе написана - по време на последното правителство на ГЕРБ. Тя не вменява задължение на властите - държавни или общински, да обособят къмпинг места. Предвидени са редица регистрационни режими, както и дейности, които съдържателят трябва да извърши - от сметосъбирането и сметоизвозването, през обособяване на паркоместа, осигуравяне на химически тоалетни, охрана, косене и пр., до взимане на положителни становища от органите за противопожарен контрол, здравните власти, екоминистерството. И всичко това с живот на къмпинга до три години, понеже, както посочваха авторите на наредбата, има разпоредба в Закона за задълженията и договорите, според която лицата, които вършат само действия по обикновено управление могат да сключват договор само за този срок. 

Но основно тази наредба се счита за "мъртъв" текст поради демонстрираното в годините назад негативно отношение и от страна на държавата, и от страна на местната власт, към дивото къмпингуване. А местната власт ще е тази, която ще дава разрешение за обособяване на подобен терен на територията й. В Царево например на няколко пъти въвеждаха поправки в наредбата си за опазване на обществения ред, по която глобяваха за палатки и кемпери. И това днес бе напомнено на Лапчев от адвокат Дончо Бораджиев, който неизменно атакуваше текстовете в съда и те падаха с мотива, че не може местната власт да играе ролята на законодател и да пише правила, които не са уредени със закон. (Заради такива глоби - но на север, има решение и на Върховния административен съд - че всеки има право на достъп до околна среда, стига да го ползва отговорно, б.а.).

Лапчев и Бораджиев влязоха в спор именно по този въпрос - къде кметът на Царево е обособил, както твърди сам, на добра воля, места за къмпиране. Според юриста такива места не само няма, ами и такъв отговор му е дал самият Лапчев на негово запитване от по-рано.

"Като Луи дьо Фюнес във филма - ще гоним къмпингари - с това се занимават кметовете. Ангелкова (бившата министърна на ГЕРБ Николина Ангелкова) изхарчи толкова пари за реклама и там имаше картинки на къмпингуващи, не "Коста дел кроко" - припомни той на кмета гоненията на хората на плажа Корал, както и емблематичния за общината мъртъв бетонен град.

"Трансгранични отпадъци"

В началото на дискусията се изказаха двамата морски кметове, като стана ясно, че общият им проблем е този със сметопочистването и сметоизвозването, както и липсата на заплащане за ползваните територии. 

"Към момента имаме пълно беззаконие - по-добре някакъв регламент, отколкото липса на регламент. Това, което се случва на север, е разграден двор. Мантрата че купуват от нашите магазини не е вярна - 90% от отпадъците са от хранителни вериги, които няма на територията на общината. 80 - от чуждестранни. Имаме внос на трансграничен отпадък. Годишно от тези зони се събира над 500 тона отпадък. На Крапец- север - държавата я няма там, МВР трябва да дойде да санкционира къмпингуващите. Наредбата е разковничето - да спазваме закона за местните данъци и такси, замърсителят да си плаща. Въобще не засягам темата физиологични отпадъци", оплака се кметът на Шабла.

"Изключително несправедлив е фактът, че от средствата на местните се почистват тези терени. Дивото къмпиране е една прекрасна романтична идея, но липсва дефиниция какво е диво къмпиране. Дали да отидеш за една вечер някъде и да си почистиш след това? За друг е да повлечеш цялата фамилия, да стоиш три месеца и да си оставиш отпадъка" - изказа се в същия дух и този на Царево.

По думите му "има обсесия, която се налага на обществото от група хора - че местните имат огромно желание да бетонират, застроят цялото море".

"Имаме в момента хора, които вярват, че всичко е тяхно. Разполагат се в частни имоти, без да питат хората. Таксата смет трябва да е за всички. Тези хора са убедени, че имат само и единствено права, а местните власти - само и единствено задължения. Трябва да има "светкавичен регламент" - да бъде санкциониран този, който наруши" - посочи Лапчев в заключение.

Законът за морето не е панацея

В хода на дискусията се чуха още оплаквания - как къмпингарите се настанявали в частни земи (които често изобщо не са обозначени като такива, б.а.), а при подаден сигнал към полицията униформените трябвало да удостоверяват собствеността, което правело невъзможно санкционирането на нарушителите. Дама от Варна пък дълго говори за "наркомански спринцовки", "как се жъне нива, пълна с дамски превръзки" и пр. 

От бранша, както и от неправителствения сектор, който работи "за" природосъобразния туризъм, изтъкнаха важността от въвеждането на регулация, обявиха се и "за" това къмпингарите да плащат такси, които да покриват разходите на местната власт от сметосъбирането и извозването. Чуха се идеи за това да се нанесат на кадастралната карта "точки" за обособяване на такъв тип места за отдих, като общините контролират за спазването на правилата и разбира се - да получават средства. Беше направен преглед и на това как е в Европа - къде къмпирането е напълно разрешено и обратното, къде какви правила са въведени и в какви закони са записани. Екологът Андрей Ковачев предложи въвеждането на "териториална винетка" - нещо като "зелен билет", който се заплаща според времето на престоя, а къмпингуващият и превозното му средство, например, се регистрират.

Но на практика изходните данни за това колко души у нас практикуват природосъобразен туризъм просто няма. Има данни единствено за това колко са къмпингите в цялата страна, които са категоризирани по Закона за туризма, и е факт - те са крайно недостатъчно за интереса към този вид почивка - както Клуб Z многократно е писал - около 50.

"Този бранш се определя като проблем. Защо изникна диивото къмпингуване? Защото след 89-а сегментът беше затрит. 15 милиарда евро са годишните приходи в Германия от къмпинг туризъм - това на вниманието на кметовете на общините по морето", посочи и Йордан Ибришимов от Българското кемпер общество.

"Свободното къмпиране е част от туризма, няма място в ЗУЧК" - обобщи Тома Белев. 

Той припомни, че за всеки един описан проблем от противниците на къмпирането има отговор в редица закони.

"ЗУЧК не разглежда въпросите с отпадъците, нито собствеността - има си закон за собствеността, няма как да го регламентирате в наредба. Наредбата само дава насоки по какъв начин ще се определят местата и как трябва да изглежда един такъв къмпинг. Действат си общите правила на закона за земеделските земи, за защитените територии и пр. По-добре да забравиим тази наредба, ако искаме да поощряваме къмпирането. Няма да получите наказателните разпоредби в наредба, няма да ви даде повече права да глобите някой. Дайте да прилагаме действащите закони, ако имаме проблем с прилагането - да го решим. Но след като има търсене на една услуга, трябва да има и предлагане", посочи Белев.

На финала Лапчев, към чието управление често имаше препратки по време на дискусията, явно се почувства засегнат.

"Ако знаех, че появата ми тук ще причини такава агресия (каквато нямаше, б.а.), със сигурност щях да откажа тази покана. Слушам и си вадя извод: всичко ни е наред, няма нужда от закони, няма нужда от наредби. Но фактът е, че имаме проблем, моите жители са ощетени. Целта на този разговор е да се извади тази наредба от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и да се пише наново в Министерство на туризма" - заяви.

Факт, наредбата отива в ресорното министерство с концепцията, че свободното къмпиране е част от туристическия сегмент и от цялостна политика за развитието на туризма у нас. Участниците се разбраха да започнат работа през август, заедно с ресорните министерства, като до края на годината да има текст, който да бъде приет поне половин година преди старта на сезон 2024.