"Продължаваме промяната-Демократична България" представи малко по-рано днес проекта си за промени в Конституцията с надеждата, че до 31 юли ще има готови общи консенсусни тестове заедно с ГЕРБ и ДПС и измененията в основния закон може да са факт до Нова година.

Очаква се идната седмица свой проект да оповести и ГЕРБ. От Движението вече направиха това на два пъти.

Ето какво конкретно предвиждат от обединението в своите текстове:

Съдебен съвет - съдийско самоуправление

Както Клуб Z писа, предвиждат се промени по отношение на Висшия съдебен съвет, който сега е разделен на две колегии, които имат и пленум - съдийска и прокурорска. ПП-ДБ въвежда два отделни самостоятелни съвета - Висш съдебен съвет (само за съдиите) и Прокурорски съвет (само за прокурорите и следвателите). 

Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Върховния административен съд (ВАС), които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и петима членове, избирани от Народното събрание с мнозинство две трети от
народните представители.

Т.е. дава се превес на съдийското самоуправление - осем, избрани от съдии и двама по право - общо 10.

В същото време НС няма да може вече може да избира за членове лица, които заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации ще могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса, четем в проекта.

Мандатът на Висшия съдебен съвет е четири години. Членовете не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. (Мандатът на членовете на сегашния ВСС е 5 г.)

Избраните за членове на Висшия съдебен съвет съдии продължават да осъществяват по време на мандата своите съдебни функции при съобразяване на тяхната натовареност, предвиждат още от ПП-ДБ с мотива съдиите да не се откъсват от ежедневната съдийска работа.

Заседанията на съдебния съвет ще се председателстват от председателя на ВКС, а в негово отсъствие - от този на ВАС, като министърът на правосъдието и главният инспектор могат да присъстват на заседанията без да участват в гласуването.

Прокурорският съвет - парламентът надделява

Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шест членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители.

На практика това означава по-силна парламентарна квота отколкото професионална.

Мандатът на този съвет също ще е 4-годишен и членовете му отново няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на мандата. Както и при съдийския съвет, НС пак няма да може да излъчва лица от съсловието, т.е. следователи и прокурори.

Този съвет приема правила за общо методическо ръководство върху дейността на прокуратурите, което се отнема от обвинител номер едно (виж долу).

Той ще се председателства от министъра на правосъдието, без да има право на глас.

Главният прокурор - администратор

"Структурата на прокуратурите е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.

Главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура", гласят промените по отношение на правомощията на обвинител номер едно.

Текстовете в основния закон в момента не налагат ограничение във вида дела, с които се занимават съдилищата и съответно на което трябва да отговаря структурата на обвинението ("Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата") и това ще доведе до преструктурирането му, вероятно със закриване на ВАП и ВКП. Но основното е, че от Главния се премахва основният механизъм за влияние в обвинението - сега той "осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори", в т.ч. че сега обвинението може да "предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове". На прокуратурата се отнемат и функциите за следене на спазване на законността при граждански и административни дела. Или най-общо - ще се занимава основно наказателния процес, обвинител номер едно няма да е "шапка" на всички обвинители, давайки им указания с възможност да ревизира актовете им, а прокуратурата - инстанция по въпроси като дебелината на пешеходната пътека, например.

Промени се предвиждат и по отношение на назначаването и освобождаването на главния прокурор. Предложения за номинации могат да правят от не по-малко от трима от членовете на Прокурорския съвет, както и правосъдният министър, който и сега има право на това.

Мандатът на Главния се намалява от 7 на 5 години.

"Главният прокурор се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за срок от пет години без право на повторно назначаване", четем още.

Не е упоменато изрично мнозинство за целта, което означава, че ще е обикновено такова. Съветът се състои от 10 души, което предполага при паритет 5 на 5 да няма решение. Не е описана процедура какво следва при такава хипотеза, което се явява проблем.

В Конституцията влиза и приетия вече механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му, като се "заковава" фигурата на върховния съдия по разследването, назначен за адхок прокурор:

"За извършено престъпление от общ характер, главният прокурор се разследва и обвинението се поддържа пред съда от специален прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването. Процедурата се определя със закон."

Без президента

Както бе посочено малко по-рано през деня, от проекта видимо отсъстват указите, които президентът издава по отношение на т.нар. тримата големи в съдебната власт.

Предлага се председателите на ВКС и ВАС да се назначават и освобождават от Висшия съдебен съвет за срок от пет години без право на повторно назначаване. Сега те се назначават и освобождават от президента по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране, а държавният глава не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Указът отпада и по отношение на главния прокурор. Както и съответно правото на президента да откаже еднократно да подпише такъв, ако не е съгласен с избора (както се случи с Иван Гешев).

Предвижда се в тримесечен срок от влизането в сила на този закон да се проведе избор на Висш съдебен съвет, Прокурорски съвет и главен прокурор. Т.е. предполага се - следващата пролет, какъвто "тайминг" ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС въведоха тази седмица с измененията на Закона за съдебната власт, с който удължиха живота на сегашния ВСС с шест месеца.

Правосъдният министър с нови правомощия

Проектът на ПП-ДБ дава допълнителни правомощия на министъра на правосъдието, освен че може да номинира кандидат за главен прокурор. Очаква се тези текстове да породят спорове за намеса на изпълнителната власт в съдебната.

Четем: "може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи", "може да прави предложения за освобождаване от длъжност на съдии".

Както стана ясно малко по-рано през деня, предлага се и МП да поеме отново стопанисването на недвижимите имоти на съдебната власт, като "съгласува" решенията с двата съвета.

Редовно-служебно правителство

Както бе анонсирано по-рано днес, обединението елиминира държавния глава като глава и на служебен кабинет. Сега президентът провежда серия от консултации по съставянето на кабинет и връчва до три мандата, като първите два са по реда на числеността на парламентарната група (тоест на победителя на вота и на втория по брой гласове на ппарламентарния вот), а третият е по негов избор. Ако не се постигне съгласие при нито един от мандатите, то той издава укази за разпускане на Народното събрание, назначаване на служебен кабинет и посочва дата за вота. Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, или това е оптималният срок за живота на служебния кабинет.

От ПП-ДБ обаче предлагат "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът да назначава правителството в оставка за служебно правителство."

Обединението добавя и текст, с който на практика опитва да ограничи работата на това своеобразно редовно-служебно правителство: То трябва да "подпомага организацията на изборите и осигурява нормалното осъществяване на административните функции". Намекът тук е, че то трябва да се фокусира основно върху произвеждането на парламентарния вот, но не и да осъществява дългосрочни политики. 

От следващото предложение пък правим извода, че парламентът ще продължава да работи максимално дълго в такава ситуация, като хипотетично няма да заседава за едномесечната предизборна кампания, уредена в Изборния кодекс, а може и насред нея: 

"Президентът разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Датата на изборите за ново Народно събрание е до 1 месец след датата на прекратяване на пълномощията на предишното."

Тук пак се появява проблем - има колизия с Изборния кодекс и 60-дневните срокове в нея, които са не само за кампанията, но и за техническата организация по вота.

Без кметски феодализъм

По-рано бе анонсирано и ограничаване на кметските мандати. Сега основният закон посочва само, че мандатът на един кмет е 4-годишен, но не и колко пъти може да се повтори. Сега от ПП-ДБ предлагат: "кметът на община може да бъде преизбран на същата длъжност само за още един мандат."

Текстът има за цел да бори феодализирането на общините и населените места.

Кой може да сезира КС

С измененията се премахва още един лост в ръцете на главния прокурор - да може да сезира Конституционния съд. Това право остава за ВАС, ВКС, 1/5 от депутатите, президента, Министерският съвет (и др. при специфични случаи). Припомняме, че Гешев сезира ен на брой пъти КС, в т.ч. сега - за механизма за разследването на обвинител номер едно.

Все пак, посочва се, че Главния може да се обърне към КС при изключение: за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Дава се право и на съдилищата да сезират висшия орган - за противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело. В този случай, съдът спира производството по делото до произнасянето на КС.

Тук е и мястото на индивидуалната конституционна жалба:

"Всеки гражданин може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи. Условията и редът за упражняване на това право се уреждат в закон и в правилника на Конституционния съд."

Регулаторите с ясни критерии

Темата с регулаторите и техния избор също е застъпена в проекта. В момента Конституцията споменава само избора на Сметната палата и омбудсмана, чиито правомощия са уредени със закон. От ПП-ДБ добавят още един член, който би следвало да гарантира по-прозрачен и "конкурсен" избор:

"Изборът на членове на независими регулаторни и контролни органи се осъществява при спазване на най-малко следните изисквания: ясни критерии за избираемост на кандидатите, публично предложение и изслушване на кандидатите, разумен срок за внасяне на предложения, за обсъждане и изслушване на кандидатите, предвиждане на възможност за представители на обществеността да дават становища и да наблюдават процеса, ограничаване на броя на последователните мандати."

Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата

"Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата" - така пък от ПП-ДБ предлагат да се именува официалния празник 24 май, като той бъде записан в основния закон като национален.

А всички официални празници да бъдат описании в нарочен закон, тъй като сега са в Кодекса на труда. В него и 24 май, и 3 март са официални празници, но 3 март е определен и като "национален". По този повод вече започна очакваната с това предложение дискусия в социалните мрежи в стил "къде остава 3 март". 

Предвидено е денят на писмеността да е единственият национален празник, а останалите, в т.ч. Освобождението - официални.