Имаше един вицепремиер на България, който в изблик на детска откровеност бе заявил: „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер“.  А има и една друга прочута реплика, която се приписва на Радой Ралин, но всъщност е цитат от пиеса на нацисткия драматург Херман Йост: „Когато чуя думата култура, се хващам за кобура“.

Всъщност Радой Ралин е казал нещо друго: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.

Тия дни българската култура впрегна всички усилия да ми припомни тези цитати.

Цяла седмица актьори от Народния театър ни засипват с писма, които започват по един и същи начин. „Сезонът свърши и аз най-сетне искам да си кажа какво наистина се случва зад кулисите.“ След което следват драматични анонимни обвинения за текущия скандал в уж най-важния театър в републиката. Много странен дъжд от писма, явно в свободното си време актьорите на щат в Народния са есеисти. Но то така е като си на щат, де – налага се да работиш всеки ден от 9 до 5. Или пък може би, както допуснаха някои странични наблюдатели от тия среди, в Народния театър е обявен конкурс за есе? Който спечели, печели главната роля следващия сезон?

Друга новина също разтърси из основи културните среди у нас. Бюджетът за култура догодина пак е под 1%. 0,4% от БВП. За полицията обаче бяха отпуснати 10% повече. Всъщност, една от причините, бюджетът за културата отново да е орязан, е, че браншът редовно не усвоява почти една трета от отпуснатите му средства. Вероятно се дължи на дрязгите помежду им и блокирането на проекти за финансиране. В Националния киноцентър от години си играят на тази игра – налагат вето върху проектите на съперниците, за да не получат пари за техните филми и така няма никакви филми. И пари за другите видове изкуство също няма, но какво от това – ако не снимат моя филм, нека цялата култура загине. Разбирам ги, аз така имам един роман... ако имах възможност да блокирам нобелите, щях да го направя, ма пусто нямам достъп. Обаче всяка година награждават някакви некадърници и това ме изпълва с искрено възмущение.

Което ме подсети, че тая година Георги Господинов взе „Букър“ и тук трябва да спра за малко писането, за да си порева. Ма що той, бе, що той, що все другите? И защо държавата не ми дава, къде да напиша и аз писмо?

Понеже не съм от хората, които кротко си седят в ъгъла и приемат всички несправедливости на тоя живот с мълчание, помислих, помислих и измислих как да направим ултимативната кариера на деец на културата в страна като България. Важи за всички браншове освен музикалния. Там моделът вече е измислен отдавна, а кръгът е затворен напълно, аманнн аманннн.

Писател

За да сте известен писател в България, не е нужно да пишете. Не че искам да ви спра, ако много ви се пише, но... искам да ви спра, честно казано. Не заливайте издателствата с графоманията си, а пишете във фейсбук. Изберете си някой вече утвърден автор и стъпете на раменете му. По принцип повечето кандидат-писатели ползват за това Георги Господинов, но не е само той на небосклона. Защо не Милен Русков или Алек Попов? Попържете ги едно хубаво, обявете ги за некадърници, надсмейте се на последната им творба, нищо че вие сте писател, не читател и не четете други освен себе си.  Русков иронизира патриотизма? Попов пише сатира за партизаните? Господинов провожда западни влияния? Ама я бържем бързо напалете една виртуална клада и ги метнете в нея барабар с книгите им. Знаете ли в колко телевизионни предавания ще ви поканят, колко интервюта ще ви вземат, даже една партия, няма да казвам коя, ще ви покани да ѝ станете член... А веднъж с партия зад гърба си, нищо вече не може да ви спре. Вижте какви кариери се правят в театъра с една партия, няма да казвам името ѝ, зад гърба на директорите?

Артист

За да сте известен артист в България, не е нужно да изиграете кой знае какви роли. Абе играйте си ги, ако искате, ама по-важно е да сте на щат. При това на щат в Народния театър. Тогава това автоматично ви издига в по-горната класа, там горе сте вие на щата, а там долу са останалите актриски и актьорчета, дето нещо се мъчат из другите театри, учат роли, потят се на сцената, тичат от представление на представление и въобще за лудо се морят. Вземете си щатчето и даже оглавете профсъюза, а още по-добре едновременно с това влезте в някоя партия и току-виж ви инаправили директорче. Тогава може сам ди са пишете пиесите, да си ги поставяте, да си ги играете, а ако ви мързи – поне ще уволните всички, на които им имате зъб заради по-голям талант, трудолюбие, популярност, щото са по-високи от вас или там каквито и да са причините.

Режисьор

 Прочетете точка 2. Ако не сте на щат, просто станете таксиметров шофьор.

Художник/скулптор

Единственият начин да просперирате като художник или скулптор в България е, ако станете министър на културата. Може и депутат. Ако не сте още член на партия – прочетете горните точки и веднага се запишете. Така ще си осигурите поръчки поне от ръководството на партията. Само какви мотиви има за увековечаване – „Премиер строи газопровод“, „Цар присветва с очи и гледа на разстройство“,  „Хайдутин суче мустак по посока на Турция“, „Българска майка плаче на улицата, чака синовете си хайдути да се върнат от мач“ и други сюжети, повечето от тях вече експлоатирани.

Композитор

Вече имаме такъв светъл пример в културата – напишете оратория в чест на премиера. Както направи бившият министър на ресора Абрашев за царя. Така веднага ще ви издигнат също в министър, което си е работа на щат, няма какво да се лъжем. Неудобството тук е, че напоследък много начесто се въртят кабинетите и министрите и едва ли ще изкарате дълго на тоя пост, но все пак щатът си е щат, не се отказвайте.

И най-важното: с каквото и да се занимавате в областта на културата, никога, никога, никога не заемайте позиции по горещи обществени теми. Ако ви помолят за това, напишете просто едно писмо от името на колектива и подкрепете по-силния. Това винаги работи.