Бившият боец ​​от беларуския Специален отряд за бързо реагиране (СОБР, или на белоруски - Спецыяльны атрад хуткага рэагавання, САХР) Юрий Гаравски даде показания в швейцарски съд, в които говори за работата на т. нар. "ескадрон на смъртта" - специална част, участваща в отвличанията и убийствата на критици на режима на Александър Лукашенко.

Руската служба на Би Би Си отбелязва, че това свидетелство е първото официално потвърждение за участието на беларуските сили за сигурност в престъпления. Според разказа на Гаравски през 1999 г. той лично е задържал двама известни беларуски опозиционери Виктор Гончар и Юрий Захаренко, както и бизнесмена Анатолий Красовски. Впоследствие и тримата изчезват безследно.

Разследването на изчезването им, проведено от беларуските власти, така и не дава никакви резултати, съобщава днес "Свобода".

Дефакто Гаравски потвърждава това, което беларуските опозиционери твърдят повече от двадесет години: че и тримата са били убити. В съда бившият военен от спецназ посочва и човека, който лично е застрелял с пистолет Гончар, Захаренко и Красовски - това е командирът на СОБР Дмитрий Павличенко.

Самият Гаравски, според признанията му, е участвал само в задържането на опозиционерите, а също така е помогнал за извеждането им извън Минск, където в крайна сметка са били убити.

Кои са действащите лица

Юрий Гаравски бяга в Европа от Беларус през 2019 г., след което дава интервю за германското издание "Дойче веле", в което говори за участието си в убийствата на беларуски опозиционери. Две години по-късно правозащитници от минския център „Вясна“, заедно с европейските им колеги от организациите FIDH и Trial International, успяват да издействат образуването на наказателно дело срещу бившия боец от СОБР - именно въз основа на неговото интервю.

В Санкт Гален, Швейцария, вече тече процесът срещу Гаравски по обвинение за „насилствено изчезване” на трима души. Прокуратурата вече пледира за наказание от три години затвор за подсъдимия, предвид съдействието му на разследването. Присъдата ще бъде обявена следващата седмица.

"Свобода" припомня, че двама беларуски опозиционери, които публично критикуваха държавния глава Александър Лукашенко, изчезнаха в Минск през 1999 г. Юрий Захаренко беше първият министър на МВР на независима Беларус и премина в опозиция веднага след оставката си. Той се опита да създаде организация от силите за сигурност, недоволни от дейността на президента.

Виктор Гончар започна в екипа на Лукашенко в началото на 90-те години, беше депутат във Върховния съвет, а също така ръководеше Централната избирателна комисия. Тогава и той премина в опозиция. На 16 септември 1999 г. Гончар е отвлечен от обществена баня заедно с приятеля си, бизнесмена Анатолий Красовски.

Командирът на СОБР Дмитрий Павличенко, срещу когото свидетелства сега Юрий Гаравски, официално подава оставка в началото на новия век. Но през 2020 г., по време на масови протести срещу режима на Лукашенко, е забелязан като командир на полицейските сили за борба с безредиците (ОМОН) по време на разпръскването на демонстранти.