Това, което се случва на хората, имащи нещастието да живеят, работят, правят бизнес или да водят децата си по улица “Иван Шишман” и по околните улици, е абсурдно.

Роди ти се дете - улицата се ремонтира, то гълта прах, разходките са мираж. Носиш нещо тежко - паркирай през 5 преки и си плати. Детето расте - прескачаш купчини кал и кабели, за да го заведеш на градина.  И за закуска - поредната доза прах. Дойде време да тръгне в предучилищна - ремонтът тече, роклята ще се изцапа.

И така на крачка от българския парламент хората чакат да свърши това безвремие. Магазинчета затварят, апартаменти пустеят. А общината всеки път се сеща, че е забравила нещо - я тръба за отопление, я отводнителнен канал, я кабел. Хора умират по пешеходните пътеки, за да се сети общината , че трябва да създаде безопасна среда. Пет години по-късно ремонтът започва отначало.

Това е съвършената метафора на всички тъжни шеги и хаштагове, които описват “София при Фандъкова и ГЕРБ”. Госпожа Фандъкова всъщност далеч не е единственият виновник, но е най-видимият. Случаят “Шишман” (както впрочем и случаят “Богатица” преди време) е резултат от това, че моделът на работа в момента не обслужва жителите и гостите на града, а изпълнителите. Колкото повече ремонти при липса на ясни задания и санкции за лошо изпълнение, толкова повече възнаграждения за едно и също.

Това няма как да спре без да се промени моделът. Смяната на едно лице с друго, свалено или взето от рафта  “благодарни и верни” няма да помогне. До тогава ние с вас може да си правим кръгли маси за туризъм и чист въздух, знаейки, че всичко е пожелателно. Та кой би искал да се разходи по “Шишман”, камо ли да живее на него последните 5 години?

Стига вече!

Гласувайте с номер 85!

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ