Имам една приятелка, която се опитва да си намери гадже. Още от пандемията се опитва. Помните я, нали? Онова спокойно време, в което имаше само някакъв си вирус, който изтреби повече българи, отколкото в Първата и Втората световни войни заедно. Гадно беше, ма поне само от една страна. А днес какво стана? Вирусът още си е тук, Русия нападна Украйна, Израел трябва да се защитава от полуделите терористи от „Хамас“, Доналд Тръмп като нищо ще стане първият президент на САЩ, който ще управлява с четири ефективни присъди, сърбите в Косово се опитват да подпалят отново балканската черга, президент ни е Румен Радев, а крайнодесните в Европа са във възход. И на всичкото отгоре Мадона си пусна снимки в инстраграма без грим. Накъдето и да се обърнеш, шок, ужас, смърт и терор.

Но да се върнем на приятелката ми. Как се намира гадже в такива времена? Едно време стигаше да е висок, умен и красив. Днес се налага и да е ваксиниран (или в никакъв случай да не е), да не е русофил (или да става прав всеки път, когато чуе Путин по телевизора), да не е тръмпист (или байдънист), да има ясна позиция за Израел (или да е за палестинската кауза). И естествено, да е добър човек.

Проблемът при това не е, че българите нямат мнение по всички тези въпроси. Напротив! Имат! И точното това всъщност е проблемът. Даже спазват военна дисциплина по отношение на съставянето на позиция. Забелязала съм, че срокът е 24 часа. Най-много за едно денонощие всеки българин е в състояние да реши поредния глобален конфрикт. Даже и Близкоизточния. Само две ходения до тоалетната с телефона и всеки средностатистически потребител на фейсбук е готов с поне 2 точки за решаване на конфликта:

Точка 1: Избийте ги всичките

Точка 2: Избийте и останалите.

Принципът общо взето е: „Да се съберем всички добри и да изтрепем всички гадни, за да останем само добрите“.

Та много трудни времена за любовта настанаха. Ако се придържаме към плана на WC-анализаторите, то жив човек нема да остане едно кафе да те почерпи. А и да остане, ще се окаже я, че дедо му е бил в ДС, я, че братът на прабабата на лелята на втората братовчедка на чичо му е от Политбюро. Ужас!

Между другото, като казах ДС – това ровене в родата на само на единия кандидат-кмет за София ме наведе на няколко много умни идеи. Тая седмица вече го изкараха шести братовчед на Петър Младенов. Ако обаче опонентите му продължат още една седмица да ровят назад в семейното му дърво, като нищо ще излезе, че им е шести братовчед и на тях. А ако е шести братовчед на тях, то означава, че и тяхната рода е била в ДС. И в Политбюро. Не директно, през половин дузина поколения, ама ДС си е ДС, както викат добрите. Ако ги послушаме и избием тия с родовите връзки с ДС до крак, за да останат само хората без ДС, накрая да не се окаже, че пак сме все хора с рода от ДС. Просто не сме бръкнали достатъчно назад в семйното дърво. От една страна много неприятно. От друга страна защо все лошото да търсим? Ми то, ако всеки има някой осми братовчед по пралелина линия от ДС, то със сигурност и всеки е осми братовчед по прачичова линия с Джордж Клуни. Човекът е с италиански корени, а едни проучвания едно време доказаха, че българите сме си най-близки генетично с италианците. Като нищо една предизборна кампания, построена по по-позитивен начин спрямо опонента, ще докаже, че всички в тая страна сме си Джордж Клуни. Ако перефразираме Иван Костов. Или по-точно Иван Костов Клуни.

И разбира се, евреи, палестинци, руснаци, украинци, високи, ниски и най-вече добри хора!