„Някои вярват, че могат да ни отвлекат от подкрепата за Украйна и че трябва да избираме кого да подкрепим. Ще докажем, че грешат. Ние сме с нашите приятели, когато те имат нужда, колкото е необходимо.“

Това заяви председателят на Европейскатка комисия Урсула фон дер Лайен на 17 октомври, след извънредната видеоконференция на лидерите на страните от ЕС, свикана заради атаката на „Хамас“ срещу Израел.

„Украйна изчезна от новините, но не е изчезнала от реалността. Войната в Украйна продължава“, каза и върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел на 23 октомври, след среща на външните министри.

От 7 октомври 2023 г. ЕС е затиснат между две войни – на Русия срещу Украйна и на „Хамас“ срещу Израел. България е част от ЕС и е в същото менгеме. Никакви приказки за неутралитет, ненамеса, национални особености и т.н. не могат да отменят този факт.

Причина за тези войни е жаждата за реванш на Русия, наследила разпадналия се СССР. Тяхна цел са западните демократични ценности, правовата държава, свободните избори, сменяемостта във властта. Т.е. - всичко това, чието най-успешно въплъщение е ЕС. За щастие, България е негов член. За нещастие, тя е въвлечена в тези войни, колкото и на някои хора да не им се вярва. Не е въвлечена нито от ЕС, нито от НАТО, както някои се опитват да ни втълпят. А от Русия.

Войната в Украйна се води от човек, който вече 30 години не може да приеме, че СССР, комуто е служил, се е разпаднал. Човек, който е преживял невероятното унижение да бъде принуден да се прибере у дома с москвича, натоварил в багажника купения в ГДР хладилник. Всичко, което той и неговата страна са крепели със силата на оръжието и с издигане на стени и телени заграждения, се е сринало за един миг.

Това непоправимо е увредило мисленето на Владимир Путин въпреки епизодичните му признания при публични прояви, че системата е била неефективна. Но нека оставим това на психолозите.

Бившите източноевропейски сателити и дори част от някогашния „съюз нерушим на републиките свободни“ (така започваше химнът на СССР – б.р.) днес процъфтяват в ЕС и НАТО. Друга част, която не се бе реформирала достатъчно, че да бъде приета в тези организации по-рано, също гледа натам. Но междувременно в Кремъл влезе Путин. И понеже не може да преживее разпада на СССР, желаещите да се измъкнат от руската орбита трябваше да си платят. Започна се с Грузия през 2008 г., а от 2014 г. на мушката е Украйна.

Всички се питат коя е следващата жертва. Може би Молдова?

Не са малко жителите на бившите сателити на СССР, които не смеят и да си помислят какво ли би се случило със страните им, ако не бяха приети навреме в ЕС и НАТО. Предвид случващото се днес в „близката чужбина“, както Русия нарича бившите си територии, страховете съвсем не са неоснователни.

„Хамас“ воюва срещу единствената истински демократична държава в Близкия изток, в която има многопартийна система и ограничения на мандатите на държавния глава. Нещо повече – цели двама президенти на тази страна бяха свалени с импийчмънт и осъдени – Езер Вайцман за корупция, а наследилият го Моше Кацав заради сексскандал.

Войната на „Хамас“ срещу Израел е мехлем за душата на Путин. В нея той вижда още едно отмъщение за разпада на СССР. Съветският режим похарчи в годините на Студената война луди пари на вятъра, за да въоръжава арабите срещу Израел. Еврейската държава обаче неизменно побеждаваше във всеки конфликт. А след края на СССР над 1,6 милиона съветски евреи емигрираха в Обетованата земя. Нещо, което режимът в Москва десетилетия наред отказваше да им разреши.

Основателите на Израел са предимно евреи, чиито корени са от Руската империя – днешните Русия, Украйна, Беларус, Полша. Те успяват да създадат процъфтяваща страна със силна средна класа. А около нея са все арабски държави с приказно богати управници и мизерстващи значителни части от простосмъртното население.

Докато в Израел сменят и дори свалят и осъждат президенти, в някои арабски републики те властват неограничено време. Така например Башар Асад, по чиято покана руски войски се настаниха в Сирия, управлява от 2000 г. до днес и няма изгледи това скоро да се промени. Той е на власт по-дълго дори от Путин, който от 2008 до 2012 г. закратко бе премиер. Саддам Хюсеин – също близък на СССР и на путинова Русия, бе начело на Ирак 24 години.

Путин дори не си прави труда да крие, че тези режими са му много по-близки до сърцето, отколкото някакви си западняци (или израелци), дето си губят времето с такива глупости като демокрация и човешки права. И затова Москва подкрепя „Хамас“, а не Израел. И оръжията за палестинската групировка идват предимно от Русия.

И Украйна, и Израел въплъщават всичко това, което Путин и неговият режим ненавиждат.

Друг е въпросът, че СССР и наследилата го Русия не преживяха катарзиса на Германия. Докато националсоциализмът е обявен за престъпен и пропагандата му се преследва навсякъде, включително в Германия, в Русия никнат нови паметници на Сталин. Сталинизмът дори не е обявен за геноцид. Когато през 1948 г.  ООН определя що е то геноцид, под натиска на СССР от обхвата му са извадени социално-политическите групи. И така на практика са оправдани убийствата на политическа основа.

Полека-лека Русия се възроди като наследник на СССР, носещ в себе си неговите най-лоши и най-опасни за демократичния свят черти.

Такива режими не могат и да си помислят, че влияние се гради не с танкове и бомби, а със силна икономика и демокрация. Разгромената във Втората световна война Германия днес е желан и предпочитан партньор, както и основен стълб и двигател на ЕС. Нищо в Европа не се случва без нея. Докато победителката Русия не я слушат дори в Евразийския съюз, съставен от бивши съветски републики.

При едно демократично развитие на Русия Путин вече щеше да е забравил, че е бил президент. Щеше да си гледа пенсията и внуците. Може би хората щяха да го помнят с нещо добро – например че е сложил край на хаоса, настъпил след края на СССР. А може би и Русия би била част от свободния свят или поне широко отворена към него.

Вместо това днес тя води една война и подклажда друга. И двете са еднакво опасни за свободния свят, за Европа, а следователно и за България. Нито един от тези конфликти не е по-малко важен от другия. Европа не трябва да избира дали да помага на Украйна или на Израел. Тя трябва да бъде със своите демократични съюзници. И без това Западът направи немалко грешки и отстъпки пред Русия, които укрепиха властта на Путин.