На 8 март 2019 година Асен Василев не е финансов министър, не е и съпредседател на "Продължаваме промяната", не е част от (не)коалиционния кабинет на партията и ГЕРБ. Тогава страната се управлява от Бойко Борисов, а шеф на хазната  е Владислав Горанов. Василев е тиха опозиция, в миманса на политическия диалог, човек, който почти никой не помни от времето му, когато беше министър на икономиката в служебния кабинет на Росен Плевнелиев.

На 8 март 2019 година Асен Василев е бизнесмен, който разбира от макроикономика и финанси, човек, който е наясно със сметките на един бизнес и с разходите, които има по поддържането на един служител. Именно заради това, може би, бъдещият министър на финансите, решава да направи една проста сметка, която да покаже, че данъчната тежест в България е много по-висока от тази, за която си мислим и разбива мита, че ниските ставки на преки данъци у нас водят до по-голяма свобода на гражданите.

"Ниски ли са данъците в България?  Ако смятате ефективен данък от 47,8% за нисък, то тогава да, ниски са", пише Василев в свой статус във Фейсбук по темата и продължава със сметките.

В тях той изчислява, че ако един работодател дава брутна заплата от 3570 лв. на служител, то в крайна сметка - след плащане на данъците за осигуряване, здраве, трудови злополуки, след плащане от страна на работника на неговите вноски плюс данък общ доход и разходите по плащане на косвения данък ДДС - то работникът започва с реална заплата от едва 1862 лв. С други думи - държавата взима, под една или друга форма, почти 48 % от брутната заплата на служителите. Василев завършва своя статус с думите:

"Хайде сега да се замислим какво получаваме срещу 50% от парите, които изработваме...  работещи болници? Добри училища и детски градини? Нормални тротоари? Качествени пътища? Чисти паркове? Сигурност и защита? Достойни пенсии?... Или може би една голяма кражба, гарнирана с некадърност и некомпетентност..."

След лирическото отклонение

Четири години и осем месеца по-късно Асен Василев е вече в третия си мандат като финансов министър (два редовни и един служебен) и представя проекта на бюджет за 2024 година. И, о изненада, мнението му, че държавата взима прекалено много от работниците без да може да им предложи повече за тези пари, се е изпарило. Напротив - той представя най-разходоемкия бюджет в новата българска история, предлага вдигане на налози, въвеждането на допълнителни такива, продължава политиката по прекалени социални харчове, без да са подплатени с достатъчни приходи и разказва историята за това как страната трябва да се откаже от политиката по поддържане на бедността.

В крайна сметка, без да го казва директно, Василев предлага на Народното събрание да приеме бюджет, който да му гарантира социален мир. Социален мир, който ще доведе до дългове, дефицити, ще напомпа инфлацията и ще лиши страната от възможността за ключови реформи. Десните мерки, с които ще постигне левите си цели - по фантастичното изказване на Кирил Петков отпреди две години - са напълно забравени, за да отдадат мястото си на напълно леви мерки. Остава въпросът дали ще се изпълнят поне левите цели, но ако тяхната цена ще бъде тоталното разбиване на българския консервативен фискален ред, който изведе страната от дупката и я направи - поне в това отношение - стабилна, то резултатът ще бъде катастрофален.

В конкретика

Проектът на бюджет за 2024 година предполага най-високите разходи за последните 34 години - 84 млрд. лв. За сравнение - времето, в което Асен Василев пишеше статуси като коментирания по-горе, разходите бяха в размер на 42 млрд. лв. или точно наполовина. В същото време през 2020 година БВП е бил около 140 млрд. лв., а по сметките на МФ за 2024 година ще бъде малко над 205 млрд. лв. Тоест - нямаме двойно увеличение на БВП, но имаме двойна разходна част. Тъй като държавата няма как да събере толкова приходи, колкото са разчетените разходи, това означава, че и догодина ще имаме дефицит от поне 3% или в номинал около 6 млрд. лв. Тези три процента са Светият граал за Василев, защото придържайки се в тях, страната ни все още има шанс да се класира за членство в еврозоната поне по този показател. Големият въпрос обаче не е дали ще се вместим в тях, а защо въобще е нужен такъв дефицит? Дефицитите не са нещо хубаво, те са извънреден инструмент за извънредни ситуации, за ситуации, в които планирането не може да обхване невидими шокове, за преминаването през които са нужни мерки. Само една вметка - Израел очаква дефицит от 5%, при положение, че се намира в ситуация на война и при положение, че основен сектор с принос към БВП, туризмът, на практика е затворен.

Стига се до абсурди. Василев предлага увеличение на пенсиите с 11% от лятото, при положение, че НОИ е на практика във фалит. Дупката в бюджета му към момента е 10 млрд. лв. Това означава само едно - ние, работещите, един път плащаме за пенсии през осигурителната си вноска, и втори път - през данъците си. А те трябва да отидат на съвсем друго място.

Предлага се вдигане на Максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв., при положение, че то ще удари най-високодоходните групи, които все пак произвеждат някаква добавена стойност в икономиката. Да, системата на осигуряване в България е регресивна, което значи, че необлагаемите пари - в момента всичко над 3400 лв. - правят така, че в процентно съотношение по-добре платените служители да плащат по-малко от най-бедните. Но това е малка цена за създаването на условия за правене на високостойностен бизнес, който трябва и може да бъде с дом България. Най-малкото - какво повече ще даде държавата на тези хора срещу по-голямата вноска?

Ни-що!

Накрая пред тези специалисти възниква въпросът защо им е да остават тук. Да, навън ще плащат повече данъци, но в крайна сметка срещу тях ще получават адекватна услуга.

Най-тежката промяна идва от първото вдигане на пряк данък от години - предлага се увеличение на корпоративния данък за мултинационалните компании от 10 на 15 %. Да, реформата е договорка на глобално ниво, но София може да поиска дерогация от шест години, защото отговаря на критериите за получаване на такава. Не бе поискана, по примера на Естония и така България ще загуби основната си линия на конкуретноспособност, каквато е ниският пряк данък за печалбата. Защото какво друго може да предложим? Обучени кадри? Здрава и сигурна съдебна система? Качествена и предвидима бизнес среда? Предвидимо законодателство и данъчна система?

В същото време Василев предлага запазване на ниската ставка на ДДС за ресторантьорите. При това - само дни след като стана ясно, че браншът се възползва от "дерогацията", но не внася повече, както се очакваше в хазната, заради по-високи обороти и след като стана ясно - от самата НАП - че браншът остава рисков за наличие на сив сектор. Да не говорим за тоталната лудост да продължаваме да правим отстъпки на един бранш за сметка на десетки други. Ако ще провеждаме такава политика, то по-добре да таргетираме бизнес, който носи добавена стойност и който страда от липса на кадри, така че да може с парите да финансира обучения и да научи служителите на работа. Служители, които ще получават високи заплати, които ще връщат в икономиката под формата на потребление. Само за сведение, според НСИ средната работна заплата в сектора е около 1150 лв.

Накрая - дългът. Да, Василев е прав, че макар предложеният таван за 2024 година да е 13 млрд. лв., при растежа на БВП съотношението между двата показателя  ще остане в проценти горе-долу същото. Само че средносрочната програма на МФ показва, че ние ще продължаваме да завършваме на дефицит в годините поне до 2026 г., а всички тези дефицити ще се финансират с дългове. Но все пак проблемът не е в дълговете сами по себе си, а във факта, че страна като България трябва да финансира с тях реформите, от които има нужда, а не да поддържа социални разходи, някои от които - доста съмнителни.

(Почти) хубавото

Асен Василев залага рекордни капиталови разходи – 11 млрд. лв. Това, преведено на прост език, са парите, които страната инвестира в икономиката, така че да повиши икономическия растеж и да стимулира бизнес активността. В този смисъл, държави като България трябва да разходват средства за капиталови разходи, за да настигнат средния стандарт на живот на еврозоната, ако иска да влезе в този клуб. Тоест – това е добре. Но Василев знае, че администрацията няма капацитет да разходва такива пари, никога не го е правила досега, включително и през настоящата година, в която реализираните от общите капиталови разходи са около 30%. Истината е, че МФ ще използва остататък, за да финансира дефицита и да попълни неизпълненото от приходната част. А неизпълнено ще има, защото Василев залага нереалистични приходи.

Изводите

Проектът на бюджет за 2024 е популистки, нереформаторски и фантазьорски. Той не таргетира проблемите и не дава варианти за тяхното решение. Той просто продължава харченето, така че да гарантира безметежност на управлението. Не това, обаче, се очаква от "Промяната".