На 83-годишна възраст си отиде проф. Ивайло Знеполски. Смъртта му е настъпила снощи около 22:00 часа, съобщиха за БТА от семейството му.

Проф. Ивайло Знеполски е философ, културолог, изкуствовед, семиотик, социолог, политик. Роден е през 1940 година. Редактор е в Сценарната редакция на Студията за игрални филми (1965-1968) и в сп. „Филмови новини“ (1968-1970). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Българската академия на науките в периода между 1970 и 1984 г. От 1984 до 1990 г. завежда секция „Естетика и културология" в Академията за обществени науки и социално управление.

Проф. Знеполски е преподавател в Националната академия за театрално филмово изкуство от 1980 до 1984 г. Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1984-2015) и е ръководил катедра „Културология“ в университета (1990-2004). От 1997 до 1999 г. е преподавател във Висшето училище по социални науки в Париж, Франция.

Той заема поста заместник-министър на културата от февруари 1991 до 30 декември 1992 г., а от 23 юни 1993 до 25 януари 1995 г. е министър на културата. Избиран е за депутат в 36-ото Народно събрание и в 37-ото Народно събрание (1995-1997).

Той е един от основателите през 2005 г. на Института за изследване на близкото минало и негов председател (2005-2022). 

Проф. Ивайло Знеполски е автор на повече от 160 научни статии, есета, глави и предговори към сборници и книги, сред които „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“ (2 тома, 2016), „Историкът и множественото минало“ (2017).

Носител е на отличието Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция (10 юли 2012).

В началото на ноември излезе книгата на проф. Знеполски „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“. В нея той разглежда тоталитаризма в пресечните точки между възгледите на тримата големи мислители, които са били в пряк или задочен диалог помежду си.