От „Лидл България“ са прекратили рекламните си отношения със сайта „Блиц“ в началото на 2023 г. и смятат да приключат всякакво сътрудничество с тази медия в началото на следващата финансова година.

Така са отговорили от компанията на авторите на доклад за това как международни компании подкрепят руския наратив и помагат за разпространението на дезинформация на Балканите. Това става неволно чрез реклами в медии,  разпространяващи фалшиви новини. Проучването е дело на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ) и сръбския Център за изследване, прозрачност и отчетност (ЦИПО). Разгледани са случаите със Сърбия и България.

Медийното партньорство на „Лидл България“ с „Блиц“, включващо бюджет от близо 5000 евро, засега продължава, казва обаче говорител на компанията. И посочва, че единствената цел на маркетинговите й мерки е да информира клиентите за своите оферти и че тези решения се вземат на национално равнище, като се адаптират към специфичния медиен пейзаж и условия във всяка страна.

От „Бош“ признават, че компанията е рекламирала преди в „Блиц“ като част от от своя по-широк рекламен медиен микс в България. Но изтъкват, че в момента фирмата няма рекламна кампания в споменатата медия. От „Бош“ допълват, че използват медийните агенции, за да поместват своите реклами на платформите, избрани въз основа на критерии като широк обхват и профил на аудиторията.

Говорител на телекомуникационния оператор А1 заявява, че компанията не оценява политическата позиция на медиите, докато те спазват законовите разпоредби. Фирмата се фокусира върху отпускането на бюджети за маркетинг с цел достигане до по-широк спектър от потенциални потребители на услугите. Този подход, според А1, включва ангажиране с различни видове медии, включително национални, регионални и местни, както и разпространяваните по кабелен и цифров път.

Българският случай

Три са проблемните медии в България, се казва в проучването. Начело е агенция „Блиц“ с 12,6 милиона месечни посещения. Следват „Труд“ с 3,6 млн. и „Поглед.инфо“ с 1,4 млн.

Информационната околна среда в България не прави изключение от фалшиви и подвеждащи наративи за Русия. От Международния институт за пресата (МИП)  отбелязват, че страната ни е слабото звено в европейската борба срещу руската дезинформация и предлага особено плодотворна среда за нейното разпространение. Това се дължи на комбинацията от ниска медийна грамотност, по отношение на която България постоянно е на дъното, и на исторически прокремълски сантименти.

Местните онлайн медийни източници и цифрови платформи служат като главни проводници за дезинформация. Според доклад на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ) в София през 2022 г. броят на подвеждащите наративи и медийни публикации в България се е увеличил 20 пъти в сравнение с предходната година. Пак през 2022 г. са изникнали 370 сайта с цел разпространение на прокремълски наративи сред българската публика.

Понякога в основните медии у нас се появява дезинформация, най-вече благодарение на фалшивите наративи на проруските партии. Явлението обаче е ограничено. Дезинформацията има по-ендемични размери онлайн. Точно тук международните компании трябва да осигурят сериозен надзор върху разходите за реклами.

България е сред петте цифрови пазара с най-голям растеж за 2022 г. През тази година за цифрови реклами у нас са похарчени 198,6 милиона долара.

Проучвания за дезинформация

Особено разпространена в българските медии е дезинформацията за украинските бежанци. През август т.г. „Блиц“ публикува статия под заглавие „Украински бежанци във Варшава биха поляци, защото отказаха да крещят лозунги“. Статията е въз основа на непотвърден видеозапис от сблъсък между група младежи на публично място. Източникът е каналът „Операция Z: Военни кореспонденти на Руската пролет“ от руската социална платформа „Телеграм“. Статията е публикувана до реклама на германската компания „Бош“.

„Блиц“ разпространява и наратива, че САЩ и ЕС заговорничат срещу българското правителство, за да предприеме враждебен курс срещу Русия. През юли т.г. медията публикува статията „Урумов: Пратеник на Сорос постави ултиматум на Радев, това е национално унижение и исторически позор“. Това става преди посещението в България на Джеймс О’Брайън – директора на американското Бюро за координиране на санкциите.

Споменаването на Сорос включва антисемитски похват - неоснователно твърдение, че еврейските елити работят чрез американското правителство и базирани в чужбина НПО, за да насърчават политически дневен ред, който да доведе до разруха на обществото. В статията се появява реклама на германската верига за търговия на дребно „Лидл“. 

В статия от май т.г. „Труд“ цитира коментар на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който казва, че „режимът в Киев прави „всичко възможно да въвлече колкото се може повече държави директно в този конфликт“. В публикацията се твърди, че България е сред страните, които най-вероятно ще бъдат въвлечени в сраженията. Към нея има реклами на южнокорейския технологичен гигант „Самсунг“ и американската компания за изграждане на уебсайтове „Скуеърспейс“.

„Поглед.инфо“ е сред главните разпространители на неоснователните твърдения, че Украйна е нацистка държава. През май сайтът публикува статия, според която поради липса на военни успехи Киев може да взриви хранилище с изразходвано ядрено гориво в Харкив. Цитиран е анонимен източник, твърдящ, че Харкив е особено удобен за такава чудовищна терористична атака от страна на украинските неонацисти. Този наратив цели да оправдае нарастналото насилие към Украйна и оспорва легитимността на правителството в Киев.

По-рано, през март, „Поглед.инфо“ публикува статия от екстремиста Александър Дугин, приближен на Путин, според която от 2014 г. насам украинците биват обучавани да убиват, палят, разчленяват и изтриват руснаците от лицето на Земята. Към статията има реклама на „Амазон уеърхаус“.

Проверка на Check My Ads установи, че „Блиц“, „Труд“ и „Поглед.инфо“ са използвали компаниите за рекламни технологии Google, Criteo, AppNexus и Teads, за да се свържат чрез тях към глобалната верига за доставки на онлайн реклама, и така поместват реклами на международните компании на своите сайтове.

Рискът в България

Дезинформацията в България се разпространява предимно онлайн. Някои от най-популярните новинарски сайтове редовно публикуват фалшиви новини, които се разпространяват още по-широко чрез периферни сайтове, блогове и социални медии. 

Случаят с България показва, че усилията на руската дезинформация да отдалечат региона от европейската интеграция, като подкопават демократичните ценности, са реална и нарастваща заплаха. Тай като България е член на ЕС, проруската дезинформация в страната има последици не само за демокрацията там, но и в по-широк план за европейските институции.

Препоръки

Авторите на доклада отправят редица препоръки.

Една от тях е частният бизнес да намери механизми за съвместно финансиране на надеждните медии. Компаниите могат да осигурят финансиране и спонсориране за насърчаване на добри журналистически практики чрез обучение проекти за разследвания и организации за проверка на факти.

Политиците трябва да осигурят финансова подкрепа за програми, насърчаващи медийната и цифровата грамотност. Тези програми следва да включват обучение как хората да разпознават дезинформацията. Приоритет трябва да бъде даден на нестабилните медийни пазари в ЕС като този в България.