"За експеримента с Конституцията българите ще плащат тежка цена, сезирането на Конституционния съд е мой дълг като държавен глава."

Това заплаши в сряда президентът Румен Радев, след като по-рано днес Народното събрание прие окончателно и на трето четене промените в основния закон. 

"Беше ясно, че гласуваните промени няма да решат проблемите в правосъдието и да гарантират справедливост за българските граждани, с каквато цел бяха инициирани. За сметка на това подкопават устоите ни като демократична, правова и суверенна държава. Зад тези промени прозира една цел – управляващите партии да запазят влияние, дори когато напълно загубят доверие", добави той. 

Радев коментира и допускането на двойното гражданство при заемането на постове в управлението на държавата.

"С допускането на чуждо гражданство в управлението на страната те показват, че наличието на двойни стандарти на лоялност към България за тях не са проблем", каза още той. 

Самият Радев, в противоречие на Конституцията, назначи преди време за свой служебен министър Кирил Петков - тогава с двойно българско и канадско гражданство.

Последва отговор от премиера Николай Денков, че Радев реагира така, защото е заинтересовано лице. Министър-председателят има предвид ограниченията, въвеждани с промените, за кръга от лица, между които президентът може да избира да оглавят назначено от него служебно правителство.

"Очевидно президентът е заинтересовано лице в тази ситуация и няма как да очакваме той обективно да оценява какво е решено по отношение на служебните правителства", каза Денков.

Според него по никакъв начин промените в Конституцията не се правят конкретно срещу сегашния президент.

"Всякакви спекулации, че се прави нещо срещу конкретен човек, нямат никакво основание", твърди той, въпреки че промените в частта за служебните правителства бяха предизвикано основно от Радевия подход в доста времево проточилата се ситуация, в която се влизаше от избори в избори, а президентът управляваваше чрез служебни кабинети и без парламент и поемаше дългоссрочни международни ангажименти.

Премиерът обясни, че с измененията служебните правителства не се премахват, каквото предложение е имало от Венецианската комисия, тъй като има европейски държави без такива правителства.

"Мисля, че достатъчно ясно беше обяснено, че служебните правителства са замислени в Конституцията като преходен период от едно редовно към друго редовно парламентарно мнозинство с основна задача - да осигурят честни избори", каза Денков и допълни, че това, че през последните години се реализира друга ситуация, показва, че имаме проблем в Конституцията. Според него този проблем е бил адресиран по доста адекватен начин с промените.

По думите му много по-важни са промените в Конституцията, свързани с правосъдната система.

"Това са промени, които се очакват от много години и действително се радвам, че имаме конституционно мнозинство, което ги гласува", добави той. 

"Текстовете, които бяха гласувани, са съгласувани с Венецианската комисия и с Европейската комисия. Свързани са с предложения по Доклада за върховенството на правото от Европейската комисия", обърна внимание Денков и подчерта, че всякакви спекулации, че това са решения, които хора в България в тесен кръг са взели, изобщо не съответстват на действителността.

Немалко от предлаганите и вече приети промени, бяха посрещнати със сериозни критики от страна на експертите конституционалисти, забележки имаше и от Венецианската комисия.