Под охраната на жандармерия и полиция, с полуопозиция и под приятелски огън, т.нар. конституционно мнозинство от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС гласува на второ четене днес измененията в основния закон така, както си бе решило.

В резюме Висшият съдебен съвет се разделя на две, съдиите получиха своето самоуправление, а прокурорите, ведно с главния прокурор - неформално управление от парламента; Народното събрание вече няма да бъде разпускано, президентът вече няма да е "шапка" на служебните правителства; премиер, министри и депутати може да са граждани и на чужда държава, а регулаторите може да се избират с квалифицирано мнозинство.

Очаква се окончателното трето гласуване, което е чисто формално - на проекта в цялост - да е в сряда.

Заседанието на НС днес започна с декларации от трибуната на "Има такъв народ" и "Възраждане" срещу измененията, като за разлика от предходните дни депутатите на двете партии решиха просто да напуснат залата вместо да саботират работата като наобиколат трибуната да пречат на желаещите да се изказват. От БСП останаха, като дадоха заявка, че няма да подкрепят нито един текст, но ще участват в дебата.

"Няма да има нужда, колеги, от таен бутон Enter"

Основното: Сегашният Висш съдебен съвет (ВСС), който има две колегии и общ пленум, бе разделен на две - Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС). Двата съвета все пак ще си "комуникират" - с Общо събрание с ограничени правомощия спрямо сегашния пленум. 

ВСС ще се състои от 15 членове и включва председателите на ВКС и на ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и петима членове от парламента. Или запазва се заявената цел за доминация на съдиите, избрани от съдии - 8:2:5

ВПС ще се състои от 10 души: двама членове ще се избират пряко от прокурорите, един от следователите, главният прокурор е член по право, а останалите шестима ще се избират от парламента. Или тук сериозен превес има политическата квота - 3:1:6, кръстена иначе "обществена".

Макар вносителите да записаха, че за членове на ВСС и ВПС се избират "юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални", този текст бе определян от експертите като пожелателен, а всеобщото мнение, дори на Венецианската комисия и на самата прокуратура, е, че тя ще бъде политически овладяна с голямата парламентарна квота в прокурорския съвет, който избира и главния прокурор, ерго - има риск и обвинител номер едно, и ВПС да бъдат неформално подчинени на парламентарното мнозинство.

Именно по тази линия дойде приятелски огън днес - от Бойко Рашков (ПП-ДБ).

"Като гледам колко весело си прекарват някои лица в залата, все едно не става дума за основния закон... Промените, които в момента са внесени, далеч надхвърлят всякакви представи на 7-ото ВНС за промени в основния закон. Тогава се имаше предвид един ВСС от 25 членове и нищо повече. Сега - два съвета, висши. Сега създаваме Висш прокурорски съвет, утре ще създадем сигурно висш следователски съвет", започна с критиките Рашков и продължи с политическата квота във ВПС:

"Ше изберем шест, шест ще изберем!"

"Това не е обществена квота, с каквито думи тук някой се опитва да спекулира. Това е политическа квота, тя е била винаги политическа квота и тя няма да е по-различна. Каквото подготвя прокуратурата, с това се занимава съдът! Съдът не може да се самосезира. Увеличаваме политическото влияние и решаваме проблемите с исканията за имунитет - идеален вариант. Тогава няма да има нужда, колеги, от таен бутон Enter", препрати към Enter-а на Иван Гешев Рашков.

Така разпределените политически квоти опита да обясни правосъдният министър Атанас Славов:

"Няма увеличено политическо влияние. Общата бройка на избраните от парламента членове и на двата съвета е 11. Големият въпрос е как разпределяме тези членове, защото не нарушаваме сакралната бройка 25 в съдебната власт. Гарантираме, че във ВСС има по-малко политическо влияние отколкото е в момента", посочи.

Тоест, сега НС има право на квота от 11 души, като мнозинството, чиято цел е да увеличи съдийската независимост в съвета, твърди, че ще я разклати, ако добави една парламентарна квота в него, отнемайки една от прокурорския съвет.

Без изненада - въпреки Рашков, мнозинството гласува така предложеното разпределение.

Главният прокурор престъпник по презумпция ли е?

Изненадващо, след всички обществения обсъждания, след всички заседания на комисията по конституционните въпроси, председателят й Радомир Чолаков (ГЕРБ) реши да предложи адхок в зала от проекта да отпадне заложените текстове, които уреждат на конституционно ниво много трудно приетия механизъм за разследване на главния прокурор (с промените в НПК). Обяви как конституционалистите го молели "моля ви, не го правете" - тоест да не се записва механизмът в основния закон.

"Нашата конституция ще е първата в света, която ще запише, че главният прокурор може да извършва престъпление. Оосвен това тезата за всевластието на главния прокурор ще спре да съществува с гласуването, което сега ще направим" - мотивира се Чолаков.

"Това е конституционна опора - защото имаме нужда от такъв механизъм" - опонира Никола Минчев (ПП-ДБ).

"Понеже приехме в НПК механизма в чиято конституционосъобразност се съмняваме, сега да го закрепим в конституцията" - отвърна Чолаков. (Не стана ясно кой, освен партията му, се съмнява в конституционосъобразността на механизма, консултиран от Брюксел).

В крайна сметка механизмът остана - бе подкрепен от всички, без Чолаков.

Спазено беше основното обещание - за ограничаване на правомощията на главния прокурор. Обвинител номер едно остава без най-големия си лост за влияние върху подчинените си - надзорът за законност. Първоначално вносителите предвиждаха да бъде сведен само до административен ръководител, но в крайна сметка му оставиха изготвянето на "общи методически правила".

"Чужденци да ни управляват"

Очаквано, голям отпор левицата даде на текстовете, които дават право на българи и с друго гражданство да са депутати и министри, дори министър-председател.

Приетите днес текстове гласят, че за депутат може да бъде избиран български гражданин, навършил 21 години, който не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание и който "има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната".

С двойно гражданство ще може да са и министри, но без към тях да се прилага изискването за година и половина уседналост. 

Конституционалистите предупредиха, че този текст отваря кутията на Пандора, посочвайки, че ще започнат искания за разхлабване на правилото за само българско гражданство и в други сфери, в т.ч. на националната сигурност, МВР, отбраната.

Съвсем не стана ясно и как точно ще се доказва 18-месечната уседналост, след като държавата няма задължение да води на отчет къде в чужбина се намират българските граждани.

Това попитаха днес и от левицата:

"Как можем да докажем тази уседналост, още повече че предстои влизане в Шенген. Ние като държава не знаем къде живеят българите в чужбина. И конституционалистите ви го казаха. Призовавам ви още веднъж, преди да натиснете бутона със "за", да помислите дали с този вот няма да поставим в опасност националния интерес и националната сигурност на страната", заяви Мая Димитрова.

"Чудех се, мислих, разсъждавах...  защо 18 месеца, с нещо конкретно ли е свързано или просто е поредното хвърлено число", допълни колегата й Атанас Зафиров.

А Кристиан Вигенин предупреди за един страничен ефект - чужди граждани, придобили в последствие и български паспорт, също да могат да влизат във властта.

"Разсъждавате в хипотезата, че българи от чужбина ще дойдат да ни управляват по-добре, макар да не се получи предния път. Но не разсъждавате по хипотезата чудженец, придобил българско гражданство да ни управлява" - обърна се той към Антоанета Цонева (ПП-ДБ), която преди това прочете статистика, според която от всички членки на Съвета на Европа, няма нито една друга страна извън България, която не позволява на гражданин с двойно гражданство да се кандидатира за изборна длъжност.

Както Клуб Z писа, неофициално се знае, че предложението за гражданството е на ДПС. Но и днес от трибуната вносителите отказаха да признаят чий е. Георги Свиленски (БСП) призова Атанас Атанасов (ПП-ДБ) да каже кой предложи този текст, тъй като наскоро го гледал в тв участие, при което казал, че не си спомня. Атанасов не отговори.

Христо Иванов (ПП-ДБ) пък опита да го мотивира с това, че до момента единственото, което държавата прави за диаспората ни е да призовава сънародниците ни да се върнат. "Така няма да стане", констатира.

"Ама всичките ли трябва да преминат през пленарна зала, за да ги върнем?" - възрази Свиленски.

В крайна сметка, както стана ясно, с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС поправките минаха.

Регулаторите - "изпълнявате поръчки"

Следваща линия на противопоставяне: регулаторите. Става въпрос за още един текст, приписван неофициално на ДПС, за чието авторство никой не признава публично: че регулаторите може да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство, "когато това е предвидено със закон". Подобен текст нямаше в проекта на ПП-ДБ, появи се впоследствие. Това означава, че със закон ще бъде разписано кои независими органи ще бъдат назначавани със 160 гласа.

"Изпълнявате поръчки с конституцията", отправи обвинение Корнелия Нинова, която пак повтори какъв според нея е замисълът - управляващите ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС да си разпределят независимите иначе регулатори с мнозинството, което имат.

Христо Иванов възрази - че зложеният от 2012 г. стандарт в правилника за работата на НС, който е с ранг на закон, предвиждащ конкурсно начало, прозрачност и пр. в избора на ръководствата на независимите органи, не се спазва.

"Наблюдавал съм как този стандарт, заложен в правилника се заобикаля. (...) Това означава възможност опозицията да бъде включвана" - посочи.

На което лидерката на БСП отвърна:

"Не спазвате сегашния правилник, какво ви пречи и в Конституцията да го запишете, пак да не го спазвате? Че вие обявихте как ще делите на три, ще си направите един съвет сглобаджийски да си ги делите. Вече сезирахме европейските посланици за посегателство срещу независимите регулаторни органи"

(Факт, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви в национален ефир, че представителството на ДПС в регулаторите ще е едно към три, б.р.).

"Това е начин да спасите регулаторните органи от собственитре си партньори? Те искат партийни квоти. Или както заяви един от лидерите ви: няма място там за експерти, иска политически лица", допълни и Вигенин, визирайки Кирил Петков, който наскоро заяви, че в управлението и регулаторите било по-добре лицата да са полиитически, а не експертни, както смяташе доскоро.

"Това тук е сложно и няма да сработи"

Мнозинството прие още Народното събрание да не се разпуска, т.е. да има непрекъсваемост на мандата, както и президентът да избира от широк кръг от лица, когато трябва да назначи служебен министър-председател. Все пак, мнозинството се вслуша в критиките - че не може председателя на Върховния касационен съд да е сред тези лица - поради смесване на изпълнителната и съдебната власт и Надежда Йорданова (ПП-ДБ) предложи адхок ВКС да отпадне. Бе възприето. Така държавният глава ще избира между председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник."

"За нас щеше да е достатъчно тези неща да се уредят със закон. Това тук е сложно и няма да сработи. Теоритично действащото правителство може да се трансформира в служебно", обобщи Вигенин.

Никой не коментира конституционен или не е текстът,според който "ограниченията в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон". Конституционалистите в комисията бяха категорични: това е противоконституционно - не може да се записват ограничения за конституционен орган в закон, такива може да има само в самия основен закон. 

Нито Делян Пеевски, нито Бойко Борисов, които са сред първите подписи на вносителите, не стана да каже нещо за проекта.

Други текстове бетонираха за поне година сегашния ВСС, определян като компрометиран (освен с изтекъл мандат), и и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, който на практика няма легитимен мандат, тъй като не е избран.

Причината е в новите разписани преходни и заключителни разпоредби, според които в срок от шест месеца от приемането на промените в Конституцията трябва да се приемат законите, свързани с тези промени. А членовете на новообособените съдийски и прокурорски съвет - три месеца след приемането на въпросните закони. Самите процедури по избора отнемат също месеци, така че експертите изчислиха, че ВСС и Сарафов ще са на постовете си още около година.

Сроковете обясни още в комисия министърът на правосъдието. По думите му екипът му в министерството тепърва трябва да напише чисто нов Закон за съдебната власт, което щяло да стане след месец-месец и половина, после той трябва да мине през обществено обсъждане - пак за около месец, след това през съгласуване с министерствата, за да бъде приет от Министерския съвет през евентуално март и внесен в парламента същия месец. И понеже е тежък закон, работата в НС по него нямало да е бърза.