Както анонсира малко по-рано, президентът Румен Радев прати в Конституционния съд част от измененията в основния закон, които депутатите направиха малко преди коледно-новогодишната си ваканция.

Радев поиска обявяването за противоконституционни на разпоредбите, които касаят мандата на Народното събрание, двойното гражданство за депутати, премиер и министри, реда за назначаване на служебните правителства, възможността регулатори да бъдат избирани с мнозинство от 2/3 от народните представители, назначаването и освобождаването на председателите на ВАС, ВКС, главния прокурор и на последно място - мнозинството и сроковете, с които промените бяха приети.

"Конституцията не следва да става жертва на прибързани посегателства от случайни парламентарни мнозинства, а да бъде изменяна при завишени процедурни изисквания за постигнат консенсус, при задълбочен дебат и обществено съзряване, че промените са необходими и не противоречат на собствените си мотиви", се посочва още във въведението.

Което препраща към критиките и от юридическата общност у нас, и от Венецианската комисия - че проектът за изменения е с липсващи мотиви в голямата си част и текстове не са били подложени на предварително широко обществено обсъждане, особено на фона на това, че финално бяха приемани в ресорната комисия през уикенда.

Колко е мандатът на Народното събрание?

Една от атакуваните разпоредби е тази, целяща непрекъсваемост на работата на Народното събрание (НС). Според "Дондуков" 2 така приетите текстове поставят под въпрос установения 4-годишен мандат на парламента, т.е. новоизбраният ще встъпва в длъжност преди да е изтекъл мандатът на стария. 

Парламентът реши избори за ново НС се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС. Според стария текст изборите се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното НС.

"Целта е да се гарантира непрекъснатото осъществяване на дейността на Народното събрание. В парламентарната форма на управление този резултат несъмнено заслужава да бъде споделен, но не и по начина, по който е постигнат от 49-ото Народно събрание - с незачитане на срока на мандата на действащото Народно събрание и със застъпването на пълномощията на досегашното и новоизбраното Народно събрание", посочва Радев. 

Но: от президентвото изтъкват тълкувателно решение на КС от 2001 г., според което 4-годишният срок (на мандата) започва да тече от датата на изборите за НС. Посочват и непроменената разпоредба, според която президентът свиква първото заседание на новия парламент най-късно един месец след избирането. Тоест, може да реши да го свика и непосредствено след деня на вота, но това никога не се прави, заради сроковете в изборното законодателство - за отчитане и обявяване на резултата, за даване на време на избран депутат да се откаже от мястото си и др. 

"Без изрично да изменя 4-годишния мандат на НС, което би било в правомощията само на Велико народно събрание, с параграф  2 от приетия закон 49-ото Народно събрание на практика го редуцира. (...) Срокът на мандата да се отчита от деня на изборите, ще доведе до произвеждане на избори много повече от един месец преди да изтече срокът на пълномощията на действащото НС, а новоизбраното ще трябва да се свика по-малко от месец след изборите. Това води до съкращаване на установения от Конституцията мандат на НС", посочват в мотивите си от президентството.

Дори да се приеме, че началото на мандата на новото НС да започва от полагането на клетва, защото според новосъздадената разпоредба тогава се прекратяват пълномощията на предишното, това означава насрочването на изборите да стане в срок не по-късно от един месец преди да са изтекли четири години от първото заседание на действащия парламент. В същото време според Изборния кодекс вот се провежда в неработен ден за цялата страна (практиката е наложила в неделя), следва, че е по-вероятно изборите да бъдат насрочвани преди разписания едномесечен срок, освен ако случайността не отреди едномесечният срок да изтича в неработен ден. 

"Това поставя президента в позицията или да не се съобрази с продължителността на мандата на Народното събрание, или да не спази срока за свикване на първото заседание, или да пренебрегне законовите изисквания за насрочване на избори в неработен ден", обобщават от "Дондуков" 2.

Двойното гражданство - работа на ВНС

С измененията бяха премахнати ограниченията за това депутати, министри и премиер да имат само българско гражданство - едни от най-оспорваните текстове. Оспорва ги сега и президентът. "По своя характер упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет. Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняването на властта" - цитират от кабинета му решение на КС от 90-те години. 

Ето защо от "Дондуков" 2 смятат, че "преразглеждането на хипотезите, в които да се прилага или да се отмени ограничението за наличието само на българско гражданство като условие за избиране като народен представител или член на Министерския съвет, принадлежи единствено на ВНС".

Както е известно, по отношение на избора на депутати, НС въведе изискване за 18-месечна уседналост. Такава няма за министрите (те не са избираеми от народа, а от парламента). "Това поставя под съмнение дали целта на вносителя да преодолее дискриминационна забрана не се постига с въвеждането на нова такава", смята Радев.

Бе въведено изрично изискване само за президента - той не може да бъде гражданин и на друга държава. Но ето как тълкуват това от екипа на президента:

"Ако запазването на изискването за само българско гражданство на президента е било провокирано от това, че е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България и че възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, не е отчетено, че в правомощията на Народното събрание е да решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, да разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, а като част от задачите на Министерския съвет са възложени осигуряването на националната сигурност и осъществяването на общото ръководство на Въоръжените сили. След като изискването за българско гражданство се свързва в конституционната практика с характера на самите отношения, в които органите участват, именно те трябва да са водещи при преценката за суверенитета като основа на конституционното устройство."

Регулаторите - "правна несигурност"

Измененията предвидиха и със закон ръководстата на регулаторните и контролни органи да може да се избират с мнозинство от 2/3 (160 депутатски гласа). Още при експертните дебати конституционалисти предупредиха, че този текст влиза в колизия с друг такъв в основния закон, който посочва, че НС гласува решенията си с обикновено мнозинство (121 гласа), освен ако Конституцията не предвижда друго. Атакува го днес и президентът с мотива, че създава правна несигурност, защото се "предполага законите да са ясни, точни и непротиворечиви".

Първо - не е ясно дали като се избират с 2/3 се освобождават също с 2/3 и второ: "всички органи, избирани изцяло или частично от парламента, са с мандат, независимо дали индивидуален или колективен, създава и по-лесни условия за предсрочното освобождаване на членовете им, което от своя страна до голяма степен обезсмисля мандата" - посочва Радев. Допълва се, че на практика всяко ново мнозинство в парламента може да отваря съответните закони и да променя правилата за избора в съответните органи.

Изтъква се и аргументът с непроменения текст относно обикновеното мнозинство, с което НС решава в общия случай:

"В случая определянето на такова изключение със закон, за чието приемане е необходимо обикновено мнозинство, не съответства на конституционното положение по чл. 81, ал. 2, т.е. изключенията по отношение на мнозинствата при приемането на актовете на парламента да са закрепени в самата Конституция, а не в закон."

"Трудно би се намерил разумен и логичен отговор на въпроса защо за някои органи изборът им от парламента следва да се прави с обикновено мнозинство, т.е. такова, каквото предвижда Конституцията съгласно чл. 81, ал. 2, а за други със закон да се налага по-голямо, съответно и по-трудно постижимо на практика мнозинство, предвид съществуващата от последните няколко години тенденция за невъзможност за избор."

Служебните кабинети - зависими

След измененията за служебен министър-председател се назначава (от президента) измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограниченията в работата на служебното правителство пак ще се записват в закон. Предвидено е парламентът да работи.

Няма никаква изненада, че Радев атакува и тези текстове.

При дезорганизация на мнозинството в парламента, водеща до неспособност на Народното събрание да излъчи правителство, неговото разпускане е последица от тази неспособност, изтъкват от "Дондуков". 

"Досегашният ред за съставяне на правителство, макар имащ своите несъвършенства, беше с ясно начало и край. Новият режим на съставяне на служебно правителство променя тази концепция, което има за резултат изначално блокиране на принципа на разделение на властите. Отнемат се конкретните правомощия на президента в процедурата, като се заменят с неопределени задължения, чието изпълнение не зависи от неговата воля", смятат още от там.

Атакуват и мотивите на вносителите - че се търси реплика на гръцкия модел с избор на премиер сред определени длъжностни лица. Посочва се, че до тази практика в южната ни съседка се прибягва в изключителен случай. 

"Още по-притеснително, но напълно възможно, е консултациите по съставяне на служебно правителство да бъдат протакани в разгара на една предизборна кампания", допускат още от президентския правен екип.

На държавния глава се дава право да избира измежду лицата, които ще назначи за министър-председател, и същевременно се задължава с тяхното предложение за състав на кабинет. Не съществува пречка, когато президентът не одобри така предложения състав, да определи нов кандидат, оспорват още орязаната му функция от "Дондуков" 2.

Смятат също така, че след като в кръга от лица, които трябва да бъдат министър-председатели в служебното правителство има такива, които са избрани пряко от Народното събрание, има риск служебният кабинет да  стане фактически зависим от парламента.

Президентът се обявява и против ограниченията в закон за дейността на служебните правителства. "Конституционната практика признава, че служебното правителство на общо основание разполага с правомощията на МС, определени в глава пета от Конституцията, а те не са и не могат да бъдат изчерпателно установени", пише в мотивите.

Назначен от един, освободен от друг

На практика се въвеждат две различни процедури за назначаване и освобождаване на председателите на ВКС, на ВАС и на главния прокурор - пишат още от президентството, оспорвайки още една конституционна промяна от миналия декември.

Както е известно, първоначално вносителите бяха премахнали президентските укази за т.нар. трима големи, но след критики от юридическата общност ги оставиха. Оставиха и правото на държавния глава да изрази мнение като един вид общесттвена контрола, като откаже да подпише еднократно за назначаването. А после въведоха 7-дневен срок, в който при отказ "лицето се счита за назначено, съответно освободено" съгласно решенията по избора на двата нови съвета - съдебен и прокурорски.

Указът обаче подлежи единствено на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд, докато решенията на двата съвета - на съдебен контрол пред Върховния административен съд. Тоест, главният прокурор може да се окаже назначен с указ и освободен без такъв. Тук от "Дондуков" 2 пак виждат правна несигурност.

"Новите редакции нарушават също конституционно установения принцип за разделение на властите и са извън компетентността на обикновено Народно събрание", подчертава още Радев.

Голямо или още по-голямо мнозинство

На последно място - държавният глава оспорва и самата процедура по направените промени в основния закон.

Съгласно Конституцията НС приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство 3/4 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Ако предложението получи по-малко от 3/4, но не по-малко от 2/3 от гласовете на всички депутати, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 2/3.

"Шестата поправка на Конституцията на Република България се отличава от парламентарната практика до момента в редица отношения. Сравнена с другите пет, също приети от обикновено Народно събрание, последните изменения са осъществени при най-занижените изисквания към необходимата политическа подкрепа" - посочват от екипа на Радев, имайки предвид мнозинството от малко над 160 деппутати и съкратените срокове, в които парламентът прие поправките.

"Примирявайки се с положението, че изискваната подкрепа от три четвърти от всички народни представители е непостижима за мнозинството в 49-тия парламент, самото то реши посредством приетите от него ad hoc правила да ограничи конституционното правило", както за трите четвърти, така и за сроковете, смятат оттам. 

Според президента между всички четения е трябвало да има срок от поне два до пет месеца - заради липсата на 3/4 мнозинство.

Пълния текст на мотивите на президента да сезира КС за конституционните промени вижте ТУК