Че "Атака" ще стане за резил по повод събитията в Украйна беше ясно. Защо БСП реши да им прави компания не е толкова ясно, обаче. Тук нямам предвид бутафорните митинги с развяти знамена на донецко-лугански републики: в крайна сметка, на мнозина се е случвало да публикуват в социалните мрежи снимки от купони, за които после съжаляват. Събрали се, развеселили се, проследили на картата победоносния ход на Червената армия, попяли си „Катюша“ и „Три танкиста“, отпуснали душата... Лошо няма. Когато това „отпускане на душата“ се превърне в официална политика на една от основните партии в България, обаче, редно е да се замислим за последиците. Какво ни казват с поведението си социалистите всъщност?

„Не на войната!“
Това е чудесен лозунг, който всички подкрепяме с цялото си сърце. Войната е забранена от международното право като средство за решаване на спорове – първият сериозен опит за това е пактът Бриан-Келог от 1928 г., а принципът е окончателно утвърден с Устава на ООН. Днес забраната на агресия е jus cogens – императивна, абсолютно задължителна международно-правна норма. Ergo, този, който разчита на военни действия, за да прокара националните си интереси, е сериозен правонарушител. 
От тази гледна точка човек би помислил, че руското посолство е добра локация за разходка с плакат „Не на войната!“, но не би: БСП организира малкото си парти пред президентството. Ще каже човек, че Плевнелиев е пратил танкове и самолети на т. нар. новоруси, че да могат те да се противопоставят ефективно на редовна армия. Или пък че той командва „зелените човечета“ и е анексирал с войска „Крим“. Плевнелиев безспорно има своите качества, но да му се приписват подобни „постижения“ на световната сцена би било най-малкото нескромно.

„Русия има своите интереси“
Има си хас да няма. И, разбира се, има право да ги защитава. Въпросът е как. И тук нашата европейска левица, която е толкова против войната, няма никакъв проблем с това, че Русия избра да защитава интересите си именно с военни средства. Нека не се лъжем: без руска пряка и косвена подкрепа т. нар. републики на въстаниците нито щяха да бъдат създадени, нито щяха да просъществуват. Ситуацията днес върви към „замразяването“ на един конфликт на украинска територия по подобие на Абхазия и други пост-съветски пространства. Тече уточняването на границите под руски контрол и Москва явно има амбиции да ги поразшири. 
БСП с действията си всъщност подкрепя такава форма на „защита на интереси“. Ако бяха български интереси, би било рабираемо. Но това все пак са руски интереси и е неясно защо те са толкова присърце на една европейска левица, та да е склонна тя да оправдае война в тяхно име.

„Американците правят същото. Те са виновни. Нюланд разнасяше банички на Майдана.“
САЩ и Европа безспорно имат интереси в Украйна: икономически и дори военни. В нито един момент нито САЩ, нито ЕС са използвали военни средства или заплахи с такива, за да прокарват тези интереси. Имало ли е подкрепа за Майдана? Да, най вече политическа подкрепа за исканията на протестиращите. Може би и банички – не знам. Всеки има право на позиция и позицията на ЕС и САЩ е категорично в полза на една проевропейска Украйна. Най-важното е, обаче, че това трябва да решат самите украинци по свободен, демократичен начин. И останалите трябва да уважават избора им, дори ако го намират за лош и неоправдан. Непопулярността на режима на Янукович, поредицата избори след неговото падане дават категоричен отговор на това какво искат украинците. Русия не уважава този избор и се опитва да го подкопае включително с военни средства. Къде е тук „симетрията“ в поведението на Запада и Путин?

Родната левица обаче тук ще излезе с тезата за западната „конспирация“ при падането на Янукович. ЦРУ, Сорос, снайперисти, фашисти, Маккейн, Нюланд, Али Баба и четирийсетте разбойника и др. обикновено се навързват в „логични“ схеми, чиято цел е безкръвното, подмолно „прилапване“ на Украйна от Запада. Тези обяснения, освен че са обида за здравия разум, страдат от два допълнителни дефекта. Първо, те виреят в особено пространство, разпростиращо се от емпирично-недоказаното до вече изрично-обореното. Т. е. в жълтата преса, което у нас е почти същото като „в пресата“. Второ, дори и от тези конспирации става ясно, че Западът дори не е имал намерение да използва сила или военни средства в Украйна – т. е. те не са полезен аргумент за левицата като оправдание на руска военна интервенция. Ако толкова си вярват в тези конспирации, БСП трябва да твърдят, че и Путин има право на подобна интервенция с банички, НПО, православни свещенници, Дугин и пр. Но между баничката, НПО-то и ракетната система има много голяма разлика, останала незабележима за левите „наблюдатели“. Първите са легитимни и абсолютно нормални в един взаимосвързан свят – оръжията не са. 

„Отговорността е споделена между Русия и Запада. И двете страни са виновни.“
Да, но въпросът е за какво. Западът носи отговорност за това, че няма ясна политика по отношения на Украйна. ЕС и САЩ бяха изненадани от Майдана толкова, колкото и Путин. Западът подкрепя исканията на украинците за по-тесни връзки с ЕС, но не е готов да ги интегрира в близко бъдеще, нито да им даде ясна времева перспектива и пътна карта. Това внася объркване в ситуацията. ЕС не иска и да издържа финансово една неефективна и корумпирана Украйна (което е разбираемо). В този смисъл, посланието на европейците е, че ще помагат, но основно от украинците зависи какъв път ще изберат и колко бързо ще го изминат. Може ли повече да се очаква от ЕС? Може би да, но това е въпрос на сложна оценка.
За разлика от тази отговорност, Москва носи основната отговорност, а според мен и вина, за военните действия, както стана вече дума.

„Ами Косово и Ирак?“
По отношение на Косово паралелите са неуместни: НАТО се намеси, когато Милошевич тръгна да гони албанците и имаше сериозна опасност от етническо прочистване. Никой не е гонил рускоговорящите в Украйна и не е имал намерение да ги гони, както пък и да нарушава систематично правата им. Това беше проруска ex post пропаганда и оправдание за преминаването към масово, системно използване на сила в един конфликт, който макар и с протести и изолирани ексцеси беше мирен. 
Нещо повече, ако НАТО не беше се намесила в Косово, сега същите, които го критикуват, щяха да го обвиняват в безпринципно равнодушие към открито потъпкване на човешки права (спомняте си прецедента в Сребреница, когато всички общо взето гледаха, докато се избиваха невинни хора). Т. е. Косово беше една от моралните дилеми на съвремието – какъвто и път да беше избран, все щеше да има загуба на ценност. В Украйна подобна дилема нямаше – конфликтът в източната част беше съвсем съзнателно и преднамерено провокиран, за да даде възможност за руска военна намеса – пряка или непряка.
Ирак е друга история - той е тежък грях на Запада и най-вече на САЩ. Нарушено беше МП, основанията за нарушението (за разлика от Косово) бяха измислени, светът стана по-лош след интервенцията (отново за разлика от Косово и Сърбия, където все пак нещата към момента се развиват в цивилизована посока). Дава ли право прецедентът „Ирак“ на Путин (или на някой друг) да го повтори? БСП, които предполагам са критични към операцията в Ирак, защо подкрепят Путин за същото, извършено дори в още по-недомислен и циничен вариант?

„Винаги с Европа, никога против Русия“
И тук идваме до поантата! Какво може изобщо да значи това твърдение? На първо място, то означава, че явно не сме част от ЕС, а сме свободен електрон, който като стане дума за Русия добива собствено, „суверенно“ поведение. Все пак, обаче, не бяхме ли взели съвсем суверенно друго решение: да сме интегрална част от ЕС и НАТО. Това са нашите системи за колективна сигурност – ние сме гарантирани от тях, а не от режима на г-н Путин. Значи ли например, че ако този режим води агресивна политика срещу – да речем – Латвиа, ние ще пазим „неутралитет“? Ами тогава просто заявяваме, че не сме член на НАТО и чл. 5 на този договор не ни обвързва. Тогава, обаче, не можем да изискваме и от другите никаква солидарност по никакъв повод. Това ли е позицията на БСП?

Може би те искат да кажат, че ние нямаме агресивни намерения спрямо Русия. Да, така е – спор по това няма никакъв и не е нужно човек да се прави на палячо пред президентството, за да го доказва. Обратното обаче – намеренията на Русия - не са съвсем ясни: в крайна сметка тя в момента води военни действия и е анексирала територия от съседна държава в непосредствена близост до нас. В такава ситуация да се твърди че разполагането на щаб на НАТО и тридесетина танка е недружелюбен акт към Русия е недоразумение. Това е най-елементарна предпазливост. Нещо повече, като част от система за колективна сигурност ние трябва да изпълняваме задълженията си така, че всички членки на НАТО да са максимално защитени. Ако са взети общи решения за щабове, танкове и пр., за нас това е достатъчно основание да ги изпълним. Това е нашият суверенен интерес. Да, руският в момента може и да е различен – но да оставим това на тяхното правителство. Едва ли то е допряло до БСП като защитник.

България – със смяната на правителството в края на миналата година – загуби статус на потенциален „троянски кон“ в ЕС. Явно мнозина тъгуват по загубата и се опитват да възстановят нещата, пък било то и в комична форма – като „Европейци в повече“. Този филм сме го гледали обаче и той обикновено завършва с 45 годишни отклонения в авторитарно-тоталитарна посока. Не случайно и досега битува изразът, колкото и несправедлив да е той към сериозните художествени постижения на близката нам страна: „Хубав ли е филмът или съветски“?

Текстът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Още статии от този автор може да прочетете  ТУК.