Световните медии мълчат за днешния юбилей. Дори тези в Източна Европа.

Сякаш всички са забравили, че точно преди един век – на 21 януари 1924 г., умира Владимир Илич Ленин*.

Източноевропейците обаче трябва да помнят тази дата. Защото Ленин, а не Сталин е човекът, от когото започват големите злини първо в Русия, а след това и в Източна Европа. А не да позволяват всичко да бъде стоварвано върху Сталин, който само усъвършенства адската машина на предшественика си.

Именно болшевиките, ръководени от вожда на световния пролетариат, започват гражданската война в Русия, осъзнали, че не могат да спечелят свободните избори след свалянето на царя.

Не друг, а Владимир Илич е инициатор на червения терор, започнал веднага след Октомврийската революция през 1917 г. Той е насочен срещу социални групи, обявени за класови врагове, и срещу хора, обвинени в контрареволюционна дейност. За по-сигурно обвиняемите са лишени от правото на защита.

„Вече ми се случи да отбелязвам в болшевишкия печат, че като правилен довод срещу смъртното наказание може да бъде считано само прилагането му към трудовите маси от страна на експлоататорите в интерес на съхраняването на експлоатацията. Без смъртно наказание по отношение на експлоататорите (т.е. помешчиците и капиталистите) едва ли което и да било революционно правителство ще се мине“, пише Ленин още през септември 1917 г., т.е. два месеца преди пролетарската революция.

А ето как вождът вижда мобилизацията на населението за решаване на икономиката в статията си „Как де организираме съревнование“ от началото на 1918 г.:

„На едно място ще вкарат в затвора десетина богаташи, дузина крадци, половин дузина работници, кръшкащи от работа... На друго място ще ги накарат да чистят нужниците. На трето място след излежаването на карцера ще ги снабдят с жълти книжки, за да ги наблюдава като вредни хора целият народ до поправянето им. На четвърто място да бъде разстрелван на място един на всеки десет, виновни за тунеядство.“

Много хуманно, няма що.

Но Ленин благославя и вземането на заложници. Това според него е най-ефективната мярка за въвеждането на ред и предотвратяването на съпротивата, саботажа и контрареволюцията. За заложници са набелязани представители на буржоазията, които са обвинени, че укриват наличното зърно.

Ленин, а не Сталин е създателят на трудовите лагери в Русия. През 1919 г. Всесъюзната извънредна комисия, известна като ЧК, утвърждава учредяването на редица такива лагери в Архангелска губерния. Системата получава названието Северни лагери със специално преднадначение, като руската абревиатура е СЛОН. Следващите подобни заведения са създадени чак през 1929 г.

Заради Ленин стотици интелектуалци напускат Русия. Достатъчно е да споменем само композиторите Сергей Рахманинов и Сергей Прокофиев, писателите Владимир Набоков, Иван Бунин, Константин Балмонт, Иля Еренбург, гениалната поетеса Марина Цветаева, художника Василий Кандински, певеца Фьодор Шаляпин. Колкото и убеден ленинист да е човек, списъкът е доста стряскащ. Нищо, че някои от бегълците по-късно се завръщат. Отделно Ленин организира т.нар. Философски параход – пет кораба, на които са натоварени философи и учени и отплавали от Петербург за Щетин в Германия (днес Шчечин в Полша). Мярката е в рамките на борбата с инакомислието.

Всичко това е много добре известно и на Никита Хрушчов, наследил Сталин след съмртта му през 1953 г., и на цялото висше съветско ръководство. Но вината е хвърлена единствено върху Йосиф Висарионович. Напълно логично. Опасенията са, че ако бъде разровено около Ленин, ще се появят съмнения в самия социалистически строй. Затова е издигнат и лозунгът „Ленин живя, Ленин е жив, Ленин ще живее“. Режимът има нужда от идоли. Но не и от истинска демокрация. Тя ще разбие на пух и прах ленинските догми – политически, икономически и всички други възможни.

Дори Михаил Горбачов в началото не посмя да посегне на Ленин. Любопитен факт е, че когато по време на перестройката най-после бе решено да се разреши публикуването на „Архипелаг ГУЛаг“ на Александър Солженицин, в начолото имаше идея да бъдат премахнати пасажите, очернящи Ленин.

Единственото, с което Владимир Илич не е свързан, вероятно е култът към личността. Дали поради факта, че е бил на власт по-малко от 7 години? Дали заради нещо друго? Какво ли би се получило, ако е останел по-дълго на власт?

В историята няма „ако“.

Но е факт, че основоположник на престъпния режим в СССР е Ленин. Сталин само усъвършенства методите му. Все пак е управлявал цели 29 години.

---

* Използваме годишнината от смъртта на Ленин, за да отговорим на въпроса на Иван Георгиев от Ловеч, зададен по проекта ни „100 въпроса за тоталитарната държава“. „От малкото, което съм успял да прочета, оставам с впечатлението, че по времето на СССР, главният съветски сатап е Сталин. Почти нищо не се казва за Ленин и неговата роля в престъпленията. Сякаш хората от по-старото поколение се възхищават на „добрия“ Ленин, а за всички зверства е виновен Сталин. Надявам се да ми отговорите, макар въпросът ми да не е свързан с България“, ни пише  той на редакционната поща.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.