14 февруари подрани тази година. Поне в българския парламент. Макар че оттам може би не си е и отивал. Толкова страсти, любови и омрази, ревност, признания, обич на инат, заплахи с раздяла...
И един корпулентен Купидон в действие.
Всичко това заради драмата кой да бъде министър на външните работи след ротацията. Около нея изскочиха и интересни разкрития – кой при кого отива, кой с кого си говори, кой кого харесва, кой кого води…
Опасни връзки
Ето как изглеждаше този коалиционен раздор/любовна дрязга в няколко цитата:
Имаше много заплахи – за скъсване и предсрочни избори…страст на талази.
А според Лена Бориславова – „представители на ГЕРБ страдат по студията „по команда“. И още от нея: „ГЕРБ е в коалиция с ДПС, както ПП с ДБ“.
Изявленията на Бориславова пред Нова тв вбесиха лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който разказа, че ден по-рано имал “тричасов приятелски и уютен разговор с Кирил Петков” в своя кабинет.
“Всеки ден Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов и Пеевски идват. Обикновено Петков идва с Делян Пеевски и водят изключително приятелски разговори. Данчо Цонев и Асен Василев са неразделни. 2 месеца не си говорех с Кирил Петков и ми го доведе Данчо Цонев да се сдобряваме”, „разкри“ Борисов.
Пеевски продължи с линията на "откровенията" като вкара още внушения за топлата му връзка с някога най-големите му критици и противници. С акцент за своята незаменимост като балансьор и градейки образа на "онзи, който сдобрява ГЕРБ и ПП".
“Това лицемерие трябва да приключи - кой къде води. Взехме да ставаме като гаджета. ДПС е част от това парламентарно мнозинство (гребейки с пълни шепи от ползите му, но без да "се петни" официално с министри-бел. ред.). Виждаме се в моя кабинет, в този на Кирил Петков. Ходим при Борисов, по цял ден сме заедно”, описа тази тройнакоалиционна идилия депутатът, санкциониран по "Магнитски".
“Кой им спасява тук нещата винаги като има проблеми с другите партии - аз. В парламентарното мнозинство участваме всеки ден и сме балансьорът да се случват нещата. Те без нас не могат да се оправят”, продължи той като след като заби още по-дълбоко ножа в гърба на ПП-(ДБ).
"Ако някой ни заплашва с предсрочни избори - ние не се плашим. Ако ще играем на червени линии - никога няма да се наведем“, реагира Кирил Петков на заплахите на Борисов за нови избори.
Защо и двете страни искат те да вземат МВнР?
ГЕРБ твърди, че така пише в договореното (макар че на различни места има нюанси в написаното), както и за да не бъде Мария Габриел сама в МС (въпреки че по тази логика тя и досега е била сама, а ГЕРБ все пак има поне зам.-министри в кабинета).
Според Николай Денков, обяснение, което силно раздразни партията на Борисов, това ще е канал на ПП навън.
"Аз не искам поста на външен министър като такъв, но искам гласът на ПП-ДБ да е достатъчно силен, така че да се чува в чужбина".
И още: "Какво е значението на този спор - значението е свързано с това кой и как ще обясни в чужбина какво се случва в България. Хората с най-силна дума, когато става дума за външна политика, това са премиерът и външният министър. Това, което колегите от парламентарната група казват с основание, е, че когато двете позиции се заемат от едно и също лице, обясненията ще бъдат представяни от един човек. Добре е да има паритет, за да се чуе по-пълно какво е развитието", мотивира партийната позиция Денков.
И още според ПП в Европа няма премиер, който да е и външен министър.
А Мария Габриел много афористично като древен източен мъдрец (или пък не), коментира напрежението, в което пряко е намесена, така:
"Нищо не е решено, докато всичко не е решено"…
Според странични наблюдатели надцакването е за това кой да прави по-силно и пряко добро впечатление на партньорите извън страната.
Малък литературоведски анализ
Тук идва мястото на кратък литературоведски анализ с автор ротационният пръв сред равни в парламента – Росен Желязков.
Той представи интересно обяснение за тези доста любопитно отношения - кой при кого отива, кой го води, кой с кого ходи (из кулоарите поне), кой кого го обича, кой кого спасява…
„Вие, журналистите, може да отсеете кое е метафоричното, кое е хиперболизираното, кое в алегоричен смисъл подсказва каква е нормалната парламентарна практика“, разясни Желязков пред Цветанка Ризова по бТВ как реално стои въпросът. И даде да се разбере, че намира всякакъв буквализъм за недопустим и неуместен. Но тъй като не конкретизира кое от словесния поток и откровения, с който беше залят драгият гражданин от страна на Борисов (и сие) , Пеевски, Кирил Петков, малко Денков, Лена Бориславова и т.н, и т. н., какво е според него, ни остава да се чудим и да гадаем в тази тънка материя.
Кукувица, кукувиче гнездо...
Примерно, образът на кукувицата, който Борисов въведе по отношение на присъствието на Мария Габриел в МС, ако не е външен министър, това просто сравнение ли е ("Мария като кукувица седи в Министерския съвет"), или има и елемент на алегория? Да си спомним за израза "кукувиче гнездо", както и чисто биологично описаните особености на поведението на кукувицата.
"Някои видове от семейство Кукувицови, включително обикновената кукувица, са гнездови паразити, стремящи се да снесат възможно най-голям брой яйца. Обикновените кукувици снасят яйцата си в гнездата на други птици, понякога - изхвърляйки преди това част от яйцата на птицата-гостоприемник. Впоследствие малкото кукувиче израства под грижите на гостоприемника и дълго бива хранено от често много по-дребната от него птичка, която го възприема като свое собствено." – цитатът от Уикипедия.
Когато Борисов и Пеевски твърдят почти в един глас, че нито знаят, нито са чували, камо ли да са имали нещо общо и да са познавали Нотариуса, това хипербола ли е, сиреч – малко са преувеличили и попреиначили?
Когато Кирил Петков твърди „няма да се наведем“ в буквален или преносен смисъл го използва?
Все неясноти...
"Сглобката" като "алегория"
Все пак от страна на Желязков имаше един пример за алегория, според него – „колегите от ПП използваха алегоричната дума „сглобка“. Освен това имало „изкуствено противопоставяне с алегории и така от ПП прокарват тези, че трябва да завземат всички позиции, а Мария Габриел да бъде номинален премиер“.
(Не)разделни и в литературата, и в прокуратурата…
И още попитан дали са „неразделни“ Асен Василев и Йордан Цонев Желязков разясни оригинално, че „неразделни могат да бъдат само протагонистите от в стихотворението на Пенчо Славейков“ („Неразделни“). Как върви неразделността на Василев и Цонев - е въпрос на бъдещи уточнявания и разкази на очевидци от кулоарите на НС.
Но двама протагонисти от прокуратурата със сигурност от поне месец май м. г. вече не са неразделни. А отношенията им още повече пропука темата за убития Мартин Божанов-Нотариуса и близостта до него. И.д. главен прокурор Борислав Сарафов обвини бившия си шеф в това, а Иван Гешев се откъсна от партийното строителство, за да нападне обратно:
„На снимка с Петьо Еврото видимо е Борислав Сарафов.“
И двамата, дядо попе, и двамата, би казал народният творец в този случай.
Бял дим, „токов удар“ в СОС
Малко преди мирисът на нови избори да стане неприятно силен, Столичният общински съвет номинално се сдоби с председател – временен. Последван от скандал за председателските места в комисиите и обвинение, че ГЕРБ с помощта на останалите партии в СОС е превърнала ПП-ДБ в опозиция и остава да властва в София. Не закъсняха и партийни трусове - трима депутати от "Възраждане" бяха изключени от парламентарната група, "Позитано" 20 сне доверието си от соцобщинарите...Въобще много драма отново. И един токов сюжет, който, ако Росен Желязков правеше анализ, вероятно, би определил като метафора на случващото се – кой е спрял тока по време на инфарктното, среднощно заседание с разпределянето на комисиите.
Кой дръпна шалтера
Според ГЕРБ в отчаянието си от ПП-ДБ-"Спаси София" дръпнали шалтера, защото искали „нещата да се случват на тъмно“. Последва контраобвинение
Пред бТВ в събота Борис Бонев се възмути, че „Георги Георгиев, Антон Хекимян и други верни воини на ГЕРБ обикалят телевизионните студия и сипят лъжи в ефир“.
Истината била много по-прозаична.
„Георги Георгиев знае, че в СОС има адаптер, който автоматично гаси осветлението в 21 часа през зимата и в 22 часа през лятото, защото има оплаквания от съседите, че лампите им блестят и им пречат. ГЕРБ използват нещо толкова елементарно, за да сипят лъжи и манипулации в ефир", даде несъстоялият се председател на СОС своята версия за изключеното осветление по време на заседанието.
Друга интересна особеност на функционирането на новия СОС е, че никой не си признава, че е част от управляващото мнозинство. Според Антон Хекимян ГЕРБ е опозиция, според Бонев ПП-ДБ е поставена от тази седмица в положение на опозиция. Във всеки един от разказите за случилото се преди дни е ясно, че промяна на модела ГЕРБ, ревизия, прочистване, не се очертава, "излизане на светло", "изриване на Авгиевите обори" и т. н.
Така през изминалата седмица имаше „бял дим“ в общинския съвет, но не се задава „светлина в тунела“, ако решим да прибегнем към поредния поизтъркан израз на политическото красноречие по български.
„Убийство“ чрез снизхождение
Могат ли думите да убиват? Метафорично, разбира се. В българския политически живот засега стрелбата, преминаваща на моменти в канонада, продължава. Но толкова. Обаче в САЩ няколко определения за Байдън могат здраво да му навредят.
„Симпатичен, добронамерен, възрастен човек със слаба памет“ – така доклад на специалния прокурор на Министерството на правосъдието Робърт Хър описа тези дни американския президент. Според заключенията в него Байдън е съхранявал неправомерно секретни документи, свързани с военната и външната политика в Афганистан, след като е бил вицепрезидент. Но докладът го пощади със заключението, че паметта на президента има "значителни ограничения".
Хем го пощади, за да няма други последствия, хем леко го „позакла“, като натърти на отколешни подозрения около паметта на Байдън и никак не му помага в предизборните му усилия.
Реакцията на президента беше повече от гневна.
"Аз съм добронамерен. И съм възрастен. Изправих тази страна на крака".
„Паметта ми е добра“, изригна той.
Някои наблюдатели не от вчера обаче алармират, че САЩ имат опасност да се превърнат в „геронтофилска демокрация“ като акцентират на застаряването на политическия елит, което намира израз и при двамата най-вероятни съперници отново на вота за президент.
А Тръмп настъпва с цялата заплаха, която представлява. И на която даде израз и в края на тази седмица.
„И бих насърчил Русия в този случай да направи каквото си поиска.“
Той обяви, че докато е бил президент е предупредил съюзник от НАТО, че би насърчил Москва да „прави каквото си поиска“ със страните от НАТО, които не плащат вноските си“.
„Президент на голяма страна се изправи и ме попита: „Ако ние не платим и Русия ни нападне, вие ще ни защитите ли?“. Аз му отговорих: „Няма да платите? Вие престъпник ли сте? Не само няма да ви защитя, но и бих насърчил Русия в този случай да направи каквото си поиска. Трябва да платите“, заяви Доналд Тръмп.
Не е никак обнадеждаващо.
Почти любовни трепети прехвърчаха не само из българските политически среди. Така руският президент Путин си избра почти влюбен в него американски интервюиращ, пред когото да блесне като пръв световен миролюбец – с уверението, че засега освен Украйна друга държава няма да напада.
Диалог на седмицата
Въпрос (репортерски) към Пеевски:
Кого обичате повече – Кирил Петков или Бойко Борисов?
Отговорът: И двамата са ми близки, и двамата ги обичам…
(Ако тук сте усетили леко гадене, проблемът може би не е в консумираната по-рано храна...бел. ред.)
Но това е..."наистина любов“. И едно малко предупреждение по отношение на политическите любовни страсти в управляващата тройна коалиция, по-известна като Сглобката. Както от „Куин“ отдавна са го формулирали: „Too Much Love Will Kill You“.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
