Борба с дезинформацията, организираните тролски фабрики по време на избори, отговорностите на големите онлайн платформи - това са основните мотиви в новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

Законопроектът, който е разширение на подобно предложение от Министерския съвет, всъщност добавя членове в още 6 закона, като част от предложенията са на практика пренасяне на новия европейски Закон за цифровите услуги.

Борбата с дезинформацията - отговорност на министъра на електронното управление

Най-новото ни министерство ще се сдобие с тежка задача - да определя държавната политика по ограничаване на системните рискове от незаконното съдържание и онлайн дезинформацията.

Министърът ще трябва и да публикува ежегоден доклад за мерките, които се вземат от институцията.

А Комисията за регулиране на съобщенията ще помага - особено с налагането на наказания.

Първа мишена за такива ще бъдат всякакви интернет страници, които публикуват дезинформация - като различни държавни органи ще могат да налагат ограничаване на достъпа до такива сайтове.

Добрата новина е, че наказващият орган първо трябва да отправи предупреждение и да даде три дни за отстраняване на дезинформацията. След това е налице съдебен контрол - председателят на Софийския районен съд или негов пълномощник трябва до 72 часа да се произнесе дали забраната на сайта е легитимна, и ако е, да нареди на интернет доставчиците да я блокират до 24 часа.

По какви критерии обаче ще се определя какво е "дезинформация", на базата на която държавни органи ще имат право да пращат предупреждения до сайтове, и как председателят на СРС ще се справи с потенциалния бум на подобни сигнали, не се коментира в проекта.

Борба с троловете

Или "координирани групи от неавтентични потребителски профили в много големи онлайн платформи", както ги нарича законопроектът в промените в Изборния кодекс.

Авторите на законопроекта логично заемат европейския термин VLOP (very large online platforms, много големи онлайн платформи), познати на широката публика като социалните мрежи.

ЕК дефинира VLOP онлайн платформи с над 45 млн. посетители месечно. Тази дефиниция обаче не е желязна - техногигантът Amazon оспори тази си категоризация миналата година и успешно се отърва от някои изисквания на новия Закон за цифровите услуги.

Законопроектът дава на Централната избирателна комисия нови правомощия по отношение на VLOP - ЦИК ще може да подава сигнали за нарушения на ИК към много големите онлайн платформи.

А те пък ще са длъжни да взимат мерки за идентифициране на тролските ферми и да информират ЦИК и Комисията за регулиране на съобщенията - но без да са длъжни да следят абсолютно всичко, което става в тези групи от потребители.

А ако оператор на VLOP не спазва изискванията на Изборния кодекс, може да бъде глобен между 50 000 и 5 000 000 лева.

Ще се спре ли ограничаването на медиите в социалките?

Това поне обещават в мотивите си законодателите от ПП-ДБ, като предлагат това да стане с малка промяна в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ)

Той стана известен като "закона на Пеевски" - предложение на бившия медиен магнат за подобряване на медийната прозрачност, заради което част от българските медии ежегодно трябва да попълват редица декларации и форми.

На теория този закон трябваше да изсветли собствеността на българските медии - но стотици сайтове не депозират изисканите от закона данни и последствия за тях няма.

"Два конкретни проблема, които решава настоящият законопроект, са използването на т.нар. in-app браузъри, които ограничават видимостта на доставчиците на медийно съдържание за техните потребители, и необяснимото ограничаване на разпространението на легитимно новинарско съдържание в социалните мрежи.

За целта се предвидени и изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, които да направят технически възможно решаването на двата проблема", обяснява се в мотивите.

Каква е промяната в ЗЗДПДПОРДМУ, която ще постигне това?

"Право на информация от много големи онлайн платформи

Чл. 7г. Доставчици на медийни услуги, разпространяващи съдържание чрез интернет страници, вписани в регистъра по чл. 7в, ал. 1, имат право на информация от много големите онлайн платформи за ограничаване на видимостта на техни публикации в рамките на много голямата онлайн платформа."

През последните години редица български медии изпитаха необясними сривове в трафика от популярни социални мрежи.