Мехран Давари е роден в Техеран. На 24 години той бяга от репресиите в родината си. Живее в България от 13 години, говори перфектен български, свири на китара и се препитава от работата си в един склад. Миналия месец той изненадващо бе отведен в Центъра за мигранти в Бусманци. След застъпническа кампания в негова подкрепа, българските власти го освободиха. Проблемите му обаче изобщо не са приключили, тъй като Държавната агенция за бежанците (ДАБ) не е взела решение за предоставяне на убежище. За "Дойче веле" Димитър Ганев разговаря с него за трудния път към бежанския статут и какво ще се случи, ако българските власти го експулсират в Иран.

Г-н Давари, с кое малко име предпочитате да се обръщат към Вас – с персийското Мехран, както сте по документи, или с българското Стефан? Повече иранец или повече българин се чувствате?

Предпочитам българското Стефан. Всъщност чувствам се повече българин. Преди година-две един приятел ме попита на какъв език мисля. Много интересен въпрос. Казах му, че в повечето време мисля на български. Когато търся нещо вкъщи, говоря на български. Почти съм забравил, че съм част в обществото в Иран. 

Как си обяснявате задържането Ви в затворения център в Бусманци?

Беше много грубо. До третия ден все още бях в шок. Бяхме общо петима в помещението. Още двама иранци, един турчин и един човек от Мианмар. В другите стаи имаше повече афганистанци. От шестия ден ме преместиха в друга сграда и в друга стая, където бях сам и беше по-топло. Но като цяло положението не беше много добро. Все пак е в затворен център, всичко е под контрол, камери, полицаи, некачествена храна. 

В края на януари бяхте освободен след сериозната застъпническа кампания във Ваша подкрепа. Все още обаче нямате издадено решение за предоставяне на убежище от българските власти. Чувствате ли се в безопасност?

В България – да. В момента – да.

Споделяли ли са с Вас българските власти, че са недоволни от поведението Ви или че сте извършвали някакви нарушения? Обясниха ли защо Ви се случва всичко това?

Не, не. Българските власти по принцип не обичат да обясняват. Няма никакво обяснение. В момента в България има толкова много хора, които от много години живеят тук, желаят да се интегрират, да бъдат част от обществото и да живеят тук, но властта не им позволява. Не знам защо. На мен и досега не ми е ясно защо.

Колко молби за убежище сте подали за 13-те години, в които живеете в България? Какви са най-честите мотиви за отказите на Държавната агенция за бежанците?

С последната молба, която подадохме – общо 10 молби. Имам девет отказа от Държавна агенция за бежанците, както и други - например от обжалванията пред съдилищата. След като дойдох в България, причината за първия отказ беше липса на доказателства, че съм имал проблеми в Иран. Когато през 2015 г. отново подадох молба за закрила, им предоставих решение на Революционния съд, както и две призовки от различни организации в Иран, показващи, че ме издирват. В съдебното решение от България обаче не бяха написали нито дума за тези доказателства, не бяха направили и превод от персийски. При третата молба, която подадох, ми отговориха, че вече няма да ми дадат възможност за регистрация, тъй като имам откази. И така тръгнаха нещата… Казаха, че трябва да имам нови обстоятелства. Не знам какво точно имат предвид.  

Какви репресии Ви накараха да напуснете родината си?

Основната причина, поради която напуснах, беше религията. Като цяло законите, въведени при Иранската революция, не се спазват от никого. Властите контролират хората. Искат да кажат: вие трябва да живеете така, както ние искаме. Но нека разкажа малко повече. Когато бях на 15 години, се разхождах с една приятелка. Там подобно нещо е забранено, освен ако не ти е съпруга. Дойде един полицай и взе да пита: вие кои сте, какви сте. Почна да ме псува, да ме бие пред момичето. Преживял и съм други подобни случаи. Властите нямат никакви законни основания за това, което правят.

София традиционно поддържа добри връзки с Техеран. Допускате ли, че е възможно това да окаже влияние при решаването на Вашия случай?

Възможно е. Не мога да кажа. Не разбирам чак толкова много от политика. Възможно е те поради тази причина да ми отказват… Не мога точно да кажа от какво зависи.

Разполагате ли с информация дали властите в Техеран някога са проявявали специален интерес към Вашето експулсиране?

Не. Може би в първите 3-4 години само, но сега вече - не. Има много иранци по света, които са против режима. Те няма как да ги гонят, но чакат някой да се появи на летището или на сухоземната граница. Със сигурност знаят къде съм, къде живея. Но какво правя и подробности – не. Аз не съм говорил нищо лошо за Иран в киберпространството или в социалните мрежи. Но ако се появя в страната, 100 процента ще ме арестуват.   

Какво още Ви очаква в Иран, ако българските власти ви експулсират?

Екзекуция. Аз съм роден в Техеран, но се преместих в Исфахан. Направих го, за да видя дали там мога да живея по-спокойно и да имам по-добър живот. Но нямах шанс. Чувствах се по същия начин - като затворник. Беше ме страх от полицията. Казах си, че не бих желал това да е съдбата ми. Напуснах Иран на 24 години.

Когато дойдох тук, разбрах, че има решение на Революционния съд за мен. Още докато бях там е имало, но те са добавили и други престъпления. Например, че съм участник в групи против режима, че съм обидил иранския лидер, че съм бунтовник и други подобни неща. Майка ми е успяла чрез познати да получи решението на съда. В него пишеше, че съм осъден за 5-6 престъпления на 2 години затвор, 74 удара с камшик и екзекуция.  

"Дойче веле"