Г-н Ганев*, на прага на шестите предсрочни парламентарни избори за няколко години има ли вече значение за избирателите разказът за това кой е виновен, или ще наблюдаваме битка само между твърдите ядра?

Вероятно ще има разговор и за вината, но според мен той ще бъде по периферията. Освен това няма изявен виновник - и двете страни имат аргументи в обвиненията си едни към други.

Изборите, бидейки шести, ще предизвикат „мижав интерес“. Да, битката ще бъде между твърдите ядра, като тук трябва да уточним няколко неща: засега изглежда като да се върви към вот 2 в 1 (парламентарни и европейски избори на 9 юни, б.р.), което предполага малко по-висока избирателна активност от очакваната.

През октомври 2022 г. и април 2023 г. имахме едни от най-ниските избирателни активности. Ако изборите не бяха 2 в 1, можем да бъдем сигурни, че щяхме да поставим нов рекорд.

Какво ги прави по-интересни сега, като се има предвид, че вотът за Европейския парламент традиционно не е от особен интерес и не може да „издърпа“ напред този за Народното събрание.

В последната година социологическите проучвания показват все по-спадащ интерес. Ако през април излязоха да гласуват 2,7 милиона души, на въпрос за активността при нови парламентарни избори, очаквахме под 2,5 милиона. За европейски избори те са под 2 милиона души.

Ако тези избори не са 2 в 1, това ще подейства още по-демотивиращо на избирателите. Обратното действа мотивиращо. Така че имаме спадащ тренд на активност, но въпреки това имаме компенсаторен механизъм.

Каква активност се очаква?

Сходна на тази, която имахме през април м.г. - около 2,7 милиона души. Уговорката е - ако няма някакво форсмажорно обстоятелство, което може да нажежи страстите.

Какво може да е то?

Поява на нов политически субект, защото винаги новият политически субект успява да изкара хора от „партията на негласуващите“ и да ги докара до урните. 

Чакаме новите проучвания, които да отразят новата, вече предизборна ситуация, но дотогава е известно, че „Продължаваме промяната-Демократична България“ претърпя електорален отлив още с влизането си в (не)коалицията до 17-18%. Има ли допълнителен такъв?

Част от избирателите на ПП-ДБ гласуваха на последните избори за обединението като опозиция и алтернатива на управлението на ГЕРБ. Претърпяха разочарование и около 20% от електората на обединението се оттегли. Да превърнем това в числа: Това, което се случи в тази една година, беше че от ПП-ДБ се лишиха от една добавка, която имаха към традиционната си общност, която на всички избори е между 350 000 и 450 000 души. Те имаха бонус на последните избори „Ние гласуваме за вас, защото сте срещу ГЕРБ, а не защото сме част от вашата общност“. Тази бонусна добавка се оттегли и сега обединението остана в рамките на своята общност.

Вие казвате 17% - при активност такава каквато излизаше в проучванията от началото на март, представлява 420 000 души. Тоест,, вследствие на „сглобката“ ПП-ДБ загуби този бонус и се върна в параметрите на своята общност. Аз смятам, че тя няма да я загуби. И все пак – това не е никак нисък резултат при такава ниска избирателна активност.

Ще може ли да си върнат „бонуса“?

Според мен имат доста ограничени възможности за това, защото загубиха своя основен инструмент за мобилизация на периферия – „Гласувайте за нас, за да не се върне ГЕРБ на власт“. Както и защото нямат категоричен отговор на въпроса какво правим след 9 юни.

Това, което чуваме към момента от лидерите на ПП-ДБ е, че ще влязат в управление само след подписването на спорното с ГЕРБ споразумение. В този смисъл, в полза или във вреда би било едно честно признание: "ако не се разберем за споразумение, ще сме в опозиция", когато в крайна сметка партиите отиват на избори с цел да управляват?

Тази им позиция е да дадат достатъчно добра мотивация за тяхната общност, която вече посочихме в какви рамки се движи. Но от коалицията не казват „няма да работим с ГЕРБ“ и това не връща „бонуса“.

Може ли отсега да се предвиди какъв ще е резултатът на ДПС на парламентарния вот с оглед на това, че ще са първите избори на Делян Пеевски като съпредседател, който трябва да се докаже пред почетния председател Ахмед Доган? Доган вече даде наставление партията да разширява влиянието си.

Не мисля, че можем да говорим за някаква кой знае колко сериозна динамика в резултата на ДПС. Но е сигурно, че ще има много голяма мобилизация.

Трябва да отбележим, че резултатът на Движението за двата вида избори ще бъде различен, защото при евровота ги няма гласовете от Турция.

В този контекст, доколко има основание тезата, че ГЕРБ предизвика предсрочните избори с ясното съзнание, че ПП-ДБ ще има по-малко депутати, следователно двете формации няма да имат сегашното солидно мнозинство (от 132-ма народни представители) и така ДПС ще влезе вече през парадния вход? Така и не стана ясно защо е нужно Пеевски да е „на всяка манджа мерудия“, като гласовете на Движението бяха описани като нужни само за промените в Конституцията.

Нека първо да поговорим за мястото на ДПС в тази „сглобка“, защото тезата е, че в ГЕРБ са държали на всяка цена то да присъства. Христо Иванов оправдаваше това участие с идеята да се прокарат конституционни промени, свързани с главата съдебна власт. Как ще бъдат постигнати те без ДПС? Трябваше му Делян Пеевски за тях, а после му каза „Не искам да ми се лепиш“.

От друга страна имаш една партия, която е в политическа изолация от над 10 години – никой не иска да влиза в официална коалиция с нея. Пеевски също е политик в изолация. Как се излиза от тази изолация? - Когато най-големият ти конкурент те легитимира като партньор. Е, какво очаквахме да направи Делян Пеевски? Затова бяха и неговите действия в подкрепа на конституционната реформа – да излезе от изолатора и да се превърне в партньор. 

Мина конституционната реформа, но продължението на съдебната реформа трябва да мине през още гласувания с мнозинство от 2/3 – за Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет, Инспекторат към ВСС и Комисия за противодействие на корупцията. Тоест, пак ти трябва Делян Пеевски.

Не е задължително, в парламента има още групи...

Така да зададем въпроса: има ли в парламента мнозинство от 2/3 извън ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС? Има – с БСП и „Има такъв народ“. Но ще е много трудно да накараш две опозиционни партии едновременно да гласуват за твое назначение.

Може – ако назначението не е „твое“, а „мое“. БСП има хора и в сегашните съдебни съвети, те избраха и Сотир Цацаров и Иван Гешев...

Така е, но те (ГЕРБ и ПП-ДБ) предпочетоха варианта с ДПС и бяха готови да продължат и „сглобката“. От ПП-ДБ не бяха изключили ДПС от представения на 20 февруари меморандум, нали?

Никой не бяха изключили. Но в коалиционното споразумение на ГЕРБ от 5 март ДПС почти бе написано със златни букви.

И отпадна във финалния текст. Така че пак опираме до това, че вариант с всеки друг е възможен, но много труден.

Споменахте „изолацията“ на ДПС, но чухме лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който прави и говори всичко синхронно с Пеевски, да казва, че и 150 народни представители да имат двете партии, няма да направи коалиция само с Движението. Защо?

Първо, на ГЕРБ и ДПС няма да им стигнат депутатите за мнозинство. Но хипотетично, ГЕРБ и ДПС имат 130 депутати, стигат им да управляват, но пак ще им трябва трети. Най-добрият вариант за тях е ПП-ДБ. Защо? - Защото Борисов и Пеевски знаят добре колко неприятна опозиция е тази общност. Тя е шумна, има добро позициониране в комуникационните канали и разполага с много бърз и мощен потенциал за протестна мобилизация.

Борисов вече изживя това през 2020 г. и най-голямата му цел през изминалото оттогава това време беше да излезе от политическата изолация. Постигна я. Да влезеш отново в същата ситуация... Надали му се иска. Трябва му легитимационен механизъм чрез ПП-ДБ.

Пеевски явно не смята така. След Борисов посочи, че ако двете партии имат солидно мнозинство, тогава ще говорят трябва ли им трети.

Изхождам от изследванията на общественото мнение, според които двете партии не могат да имат мнозинство.

Доколко възможен е „план Б“ – с БСП, например. Лидерката Корнелия Нинова отдавна говори за надпартийно експертно правителство с участието на всички.

Не изключвам такъв план, но мисля, че ако го има, то би могло да бъде реализиран след още едни предсрочни избори, да речем, през септември. Тогава ще сме в условия на задълбочаване на политическата криза, когато всяка една коалиция ще бъде оправдана.

Как тълкувате този "пинг-понг" между Пеевски и Борисов – че ДПС може да си управлява с Кирил Петков, а ГЕРБ тогава щяла да е в опозиция?

Преди малко говорихме за един инструмент на ПП-ДБ за мобилизиране на електората, който е много ефективен – да представят ГЕРБ и ДПС като едно цяло, а че те са им опозиция. Ако аз съм политически лидер от отсрещната страна, за да елиминирам този инструмент, какво ще правя? Ще казвам, че се прегръщам с този, който иска да ме изолира от властта. И между другото, ще се възприема нормално, защото аз съм се прегръщал десет месеца с него.

В крайна сметка, някой може ли да обясни защо отиваме на избори, след като веднага след като се „разтури седянката“ Борисов заяви, че след тях пак иска да си говори с ПП-ДБ, а ПП-ДБ не изключи нови разговори с ГЕРБ?

Мисля, че от цакане, надцакване, прецакване, контра, реконтра, просто се изпусна ситуацията.

Как да си обясним смирената и конструктивна роля на президента при консултациите и избора на служебен премиер? Грижи се да не изпаднем в поредна криза или просто още не е готов да оглави партия – онзи форсмажор, за който говорите в началото на интервюто?

Не смятам, че е въпрос на готовност. Когато си направил пет служебни правителства, управлявал си държавата две години, имаш изградена мрежа и кадрови потенциал по места, нямаш проблем. Имаш до себе си и разпознаваеми лица – като Гълъб Донев, Крум Зарков, Атанас Пеканов, Весела Лечева и пр. В същия момент стои потенциалът за наказателен вот или негласуващи, който е в рамките на 800 000 – 900 000 души. Той може и да не се изсипе в една политическа сила, но единствената възможност да бъде реализиран в голямата си част е, президентът да оглави лично тази партия.

До края на мандата му има още много време обаче. Ще изчака, или е готов в удобния момент да напусне предсрочно поста?

До голяма степен това са неща, които не зависят от него. Напрежение се трупа, но пък тази коалиция, която евентуално ще се състави след вота, макар вероятно да няма да бъде по-подкрепяна от сегашната, чисто хипотетично може да изкара и четири години. В политиката таймингът е най-важното. Може да не ти е дошло времето, но може и да мине мигът.

Как според вас ще изглежда служебният кабинет – реден от кадър на ГЕРБ (Димитър Главчев), от който всички партии и президент се дистанцират?

Ще се състои от хора, които не са ярки политически лица. Няма да са такива, свързани и с президентската администрация – Румен Радев вече даде заявка, че няма да носи отговорност за този кабинет. Няма да има хора и от банката кадри от първия ред на ГЕРБ, защото и Борисов няма да иска да поеме отговорност. И все пак – трябва да има някаква форма на приемственост, т.е. Главчев ще се постарае да остави лица и от сегашния кабинет.

---

* Димитър Ганев, съосновател на изследователски център “Тренд”