"Ангели на пътя" свириха сбор на институциите

„Ангели на пътя“ е неправителствена организация, родена от неописуема мъка и чувство за безпомощност. Създадоха я родители и близки на десетки деца, убити по улиците и шосетата ни през последните години от пияни, дрогирани или самозабравили се в безотговорността си шофьори. Доживотното им страдание е доведено до агония от обстоятелството, че с години няма възмездие – по земните закони, за тези, които са отнели живота на рожбите им. Мъченическото обединение Фондация „Ангели на пътя“ си е поставило за цел да притиска до дупка всички власти и институции в държавата ни, за да получат справедливо възмездие, както и да се ограничи максимално възможността и други да споделят съдбата им.

В неделния следобед на 4-ти февруари 2024 година те афишираха съществуването си публично и обявиха намеренията си на нарочна конференция, на която бяха поканили представители на всички власти в България. Не бе изненада, че тружениците от медиите бяха многократно повече от тези на държавните институции. На поканата се отзоваха трима депутати – от БСП, ГЕРБ и ИТН, министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, заместник министърът на транспорта Димитър Недялков, заместник градския прокурор на София Христо Кръстев, новоизбраният кмет на София Васил Терзийски, както и предшественикът му Йорданка Фандъкова. От местната власт в страната единствен представител бе кметът на Етрополе Владимир Александров, който е приел присърце битката с войната по пътищата.

Тягостна бе обстановката в луксозната зала.

Посърнали родители в черни тениски един по един заставаха пред снимките на убитите си деца и започваха да разказват… За мечтите и достиженията в живота на непрежалимите си същества и кога, и как някой безумец ги е посякъл. Въпреки мъката си те категорично заявиха, че са се обединили в „Ангели на пътя“ , да не бъде отнет повече нито един невинен живот от джигити зад волана.

Двигателят на сдружението Петя Иванова призова политиците да преглътнат егото си, защото убийствата на децата по пътищата ни са се случили с тяхното бездействие, което си е съдействие…

Акцентите на дискусията за тези престъпления бяха превенция и справедливо възмездие за извършителите им чрез правосъдие.

За превенцията се чуха множество идеи, базирани на опита в други държави. Остава компетентните държавни институции да ги „облекат“ в необходимата нормативна база и да организират и следят за качественото й изпълнение.

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов декларира пред „Ангели на пътя“, че винаги ще може да разчитат на него в мисията си:

„За мен е голяма отговорност да съм тук!… Тези ангели ще бъдат едно от най-мощните оръжия в битката ни с войната по пътищата…“.

Говореше се с апломб за ефекта от мярката за конфискуване на МПС-тата на водачи, хванати да карат след употреба на наркотици и алкохол, за умножаване броя на камерите за видеонаблюдение и на „полегналите полицаи“ по улиците, за ограничаване на разрешената скорост в населените места, за увеличаване в пъти размера на глобите, та до законодателни промени за скок на размера на наказанията в НК…

Усещането за популизъм от приказките на представителите на властите – поне за мен, витаеше …

Един от депутатите  дори предизвика бурни ръкопляскания от опечалените родители  със заявката, че повече нямало да има условни присъди за шофьори, причинили смърт на пътя!?

Представители на неправителствени организации, финансирани по различни проекти, пък ентусиазирано говореха как щели да спретнат в училищата образователни беседи с децата за безопасност на движението…

В съзнанието ми нахлуха думите на Дон К – лирически герой от едноименна творба на Хосе Лопес Портильо (бел.ред. - мексикански писател, който е бил и министър председател на страната в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век). На въпрос защо всички уж революционни идеи за решаване на даден проблем обикновено дообъркват проблема и се стига до зачеркването им, Дон К е лаконичен: „Това са съществени неща – нашите неща! Оставяме ги на хората да говорят, а ние са замисляме върху тях, за да ги отречем!“.

В потока от идеи и добри намерения – заявeни на конференцията, някак не стана ясно, че всяка превенция е ялова, ако не изкорени чувството за безнаказаност.

След нелепата загуба на любимите им същества, най-голямата мъка за близките им е очакването с години да приключи разследването на престъпленията и евентуално извършителите им да получат справедливи наказания.

Тук е моментът да споменем и отсъствието на каквато и да е грижа от страна на държавата за психичното състояние на осиротелите родители. В капана от неистова мъка до безконечно очакване на възмездие, освен за адвокати те трябва да търсят средства и за  спасение на психиката си… На конференцията психологът Димитър Недялков говори за опитите си от 2009 година да внуши на управляващите нуждата от създаване на Национална служба за психологическа помощ и подкрепа. Защото психичното здраве не фигурира в номенклатурата на Здравната каса!? Траурната конференция той нарече псевдопсихотерапия: „Медиите не са доброто място да изличат мъката…“. И се обърна с покана към новия кмет на столицата Терзийски да се ангажира да създадат експериментален Център за психологическа помощ и подкрепа в София.

Наблегна и на незаинтересоваността към инструментариума на психологията да се установи дали един извършител на тежко престъпление на пътя е годен да управлява отново МПС.

Представителят на Софийска градска прокуратура Христо Кръстев обяви, че във ведомството му са направили анализ за протяжното решаване на делата за смърт на пътя в периода 2020-2023 година. Предстояло да представят предложенията си за по-бързо производство в открито писмо за обществен дебат.

Оправданието на забавянето с малкия брой автотехнически експерти не звучи убедително. Броят им бил 149 и за 2023 г. трябвало да дадат експертни заключения за 2 300 престъпления. Което ще рече средно по един анализ и нещо на експерт за месец…

Разумно звучи предложението за въвеждане в НПК (Наказателно -процесуалния кодекс) възможност разследващите на пътни инциденти със смъртни случаи да може да изземват образци от кръв и урина на извършителите без искане на разрешение от съд.

Две са основополагащите качества на правосъдието, за да създава усещане за справедливост и възмездие – бързина и предвидимост!

За съжаление и двете отсъстват в трагичните казуси с „Ангелите на пътя“!  Главната причина е липсата в България на самостоятелна, независима, централизирана държавна структура за съдебно медицинска и друга експертна дейност, която да обслужва полиция и правораздаване.Такива държавни структури  съществуват не само във всички европейски държави, но и във останалите с претенции за демократично управление. Множество такива института има на Балкански полуостров : Северна Македония, Румъния, Гърция. В Турция има 7 института за съдебномедицинска експертиза.   В някои държави тези структури са самостоятелни ведомства, а в други са подчинени на министерство на правосъдието. Някои институти се помещават и в болнични заведения, но не са административно обвързани със системата на здравеопазването. Обикновено са под названието „Институт за съдебна медицина“, а за дейността им у нас сме гледали единствено по филмите.

Този възлов проблем за качественото правосъдие е известен от години и все повече се задълбочава. За него алармирах още през 2011 г. в списание „Правен свят“ с „Куцо правосъдие без Институт за съдебна медицина“. Когато продължих темата „Експертизата – апокалипсис“ през 2017 г. в списание „Правен преглед“ и си позволих предположението, че както е тръгнало, след година-две ще се сбъдне и най-мрачната „шегичка“ на патоанатомите, според която на света ще останат само две държави, в които няма институт по съдебна медицина – България и Ислямска държава, изданието прекрати съществуванието си, поради липса на финансиране…

Необяснимо – на пръв поглед, изглежда упорството на управляващите ни толкова години да не създадат такава структура за нуждите на съдопроизводството. Тръгнем ли да търсим обяснение и започва да ухае на манипулиране на процеси, на корупция и… усещане за безнаказаност!

Процесът за смъртта на Милен Цветков приключи революционно

Адвокат Надежда Ковачева, която предизвика постигането на прецедент в процеса за убийството на Милен Цветков (б.а. виж по-горе „Процесът за смъртта на Милен Цветков приключи революционно“), се опита да обясни на „Ангели на пътя“, че в основата на проблемите им с разследването и съдебните процеси е липсата на Институт за съдебна медицина. Когато изказа мнение, че самоцелното увеличаване на размера на наказанията не решава проблемите им, някои от почернените родители бурно изразиха несъгласие и предизвикаха прекратяване на изказването й. Тъжно!

В този контекст ще се върна към съществените моменти от публикациите си за проблемите на правосъдието от липсата на институт за съдебна медицина. Пълният текст „Голямото предизвикателство към новия главен прокурор: РЕАНИМАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА МЕДИЦИНА“ може да прочетете в www.novatarealnost.bg. Последната му редакция е от 2019 година, но от тогава нищо не се е променило в положителна посока.

Покрай шумното медийно внимание към процеса за убийството на журналиста Милен Цветков започна някакво раздвижване из компетентните властови структури по въпросите за съдебноекспертната дейност. Но сигналите не са обнадеждаващи. По неофициална информация имало голяма съпротива да се създаде Институт за съдебна медицина като независима самостоятелна структура извън системата на здравеопазването. Имало идеи да се създадат отделни звена към различини катедри на болниците, които да бъдат категоризирани по значимост и подвластни на Министерство на здравеопазването. Според специалисти това може още повече да задълбочи проблемите на правораздаването – бързина и предвидимост. Най-логичното място на институцията за нуждите на правосъдието е под патримониума на Министерство на правосъдието.

Из дебрите на Експертизата – апокалипсис  

Проблемът е страховит: от четвърт век съдебната медицина в България е в клинична смърт и по нищо не личи, че някой се трогва от този факт. Тя е феномен, който незаслужено все още не е вписан в Книгата на рекордите „Гинес“. А би трябвало, защото логично обяснение за нейното (все още) съществуване няма. Това е най-бързият и единствено верен отговор на въпроса „Как така, при липсата на каквото и да било внимание от страна на държавата, тази професия хем е в клинична смърт, хем продължава да шава?“

Последният вопъл за помощ от октомври 2018 г.

“Патолози на бунт…“, „Съдебни лекари от цялата страна излизат на протест в Пловдив…“, „МВР нарушава законите спрямо съдебните медици…“, „Протестът на съдебните медици предстои…“

Това бяха анонсите за организираната на 27 октомври 2018 г. в Пловдив Национална конференция „Актуални проблеми на съдебномедицинската дейност, засягащи бъдещето на съдебната медицина в България“.

Акцентите бяха три: 8-те милиона, които МВР дължи за отдавна извършени експертизи, липсата на кадри и отчайващата ситуация с материално-техническата база.

На пръв поглед тривиално – „едни“ хора протестират, правителството дава на МВР нужните пари, дълговете са уредени и всичко продължава да върви по мед и масло. Или по водка и хайвер. Точно този път, познатият номер не бива да минава, защото проблемът е страховит:

„Ако съдебната медицина в България загине, това ще се отрази пряко на наказателните, гражданските и другите дела“, бе деликатното предупреждение – тогава, преди 10 месеца по БТВ на  доц. Александър Апостолов, началник на Съдебна медицина и деонтология при Александровска болница.

Кръвните телца на системата буквално са на изчезване. Към момента, съдебните лекари в цялата страна са не повече от 60-70, като 90 на сто от тях през следващите три-четири години ще навършат пенсионна възраст.

Главният прокурор Сотир Цацаров уважи конференцията в Пловдив и застана зад лекарите с разбирането, че изходът е в кардиналното преструктуриране на професията.  

„Тук съм на първо място в знак на уважение към техния труд. И на второ място в знак на съпричастност към проблемите, които съществуват… В момента има работна група, която работи за създаването на национален център за вещи лица, който да организира въобще работата по съдебно-медицинските експертизи. Докато държавата не разбере, че това е основният фактор за забавяне на съдебния процес, който в крайна сметка рефлектира изключително тежко върху правата на нейните граждани, ние ще се въртим в затворен кръг. Натрупване, натрупване на дългове, някой протестира, плащаме и… отново натрупване на дългове“, заяви главният прокурор.

Резултатът – по инициатива на главния прокурор Сотир Цацаров от Министерство на здравеопазването бяха отпуснати еднократно по 10 000 (десет хиляди) лева на отделенията в страната. Подобен циничен кърпеж за замазване на проблема не заслужава дори да се коментира.

Така оптимизмът на съдебните медици продължава да витае в сферата на… скептичното очакване. Причината – поне за хората, които помнят по-дълго от три минути (според съвременният фолклор не труда, а паметта е превърнала маймуната в човек) – е очевидна: последните две инициативи за спасяването на съдебната експертна дейност са от осем и пет години. Първата стартира през 2011 г. и трябваше да премине под патронажа на тогавашния правосъден министър Маргарита Попова. С избирането ѝ за вицепрезидент (януари 2012 г.) обаче всичко приключи. Втората искрица надежда припламна, когато Петър Москов стана министър на здравеопазването. Това се случи през 2014 г., но днес надали и той самият помни какво е трябвало да се случи и защо не се е случило.

Един от големите проблеми е липсата на  нормативна уредба.

В момента съдебните експертизи се класифицират „по класове и видове“, съгласно Наредба на министерство на правосъдието. Дали обаче правата и задълженията на няколко хиляди експерти, без които съдебната власт не може да свърши за пет пари работа, могат и трябва да бъдат регулирани с най-обикновен подзаконов нормативен акт?

Вторият голям проблем е отговорността на експертите.

Или по-скоро – невъзможността някой от тях да бъде санкциониран, ако стъпи накриво. Те нямат браншова организация от рода на Нотариалната камара или Камарата на частните съдебни изпълнители; Министерството на правосъдието не ги лицензира и не води специализиран регистър; не подлежат на наказателно преследване, ако представят неверни или необективни експертизи, защото… никой не може да докаже, че една експертиза е менте; Висшият съдебен съвет (ВСС) също няма нищо общо с квалификацията на експертите и качеството на техния труд. Колкото до Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) към МВР, той е по-скоро месторабота, отколкото компетентен орган…

Защо това е важно? Елементарно е.

Всеки, който иска да събори обвинителна теза в съда или да реши в своя полза (и по втория начин, естествено) я търговски спор за милиони, я бракоразводно дело с тежки финансови и имотни последици, най-напред „посяга“ към… вещите лица. И това е съвсем естествено, защото качеството на съдебните експертизи – трасологични, балистични, дактилоскопични, биометрични, счетоводни, психиатрични, почеркови и т.н. – е в основата и на успеха, и на провала.

От друга страна, манипулациите и непрекъснатото оспорване на експертизите така може да затлачват процеса, че да го провлачат във времето до… изтичане на абсолютно всички давностни срокове. И да натоварят „враговете“ в съдебния спор с такива разходи – за частни консултации със съответните „почтени“ специалисти, че да ги докара до фалит.

Съдебната ни медицина колабира.

По принцип, в разгорещените дебати и яростните щения за реформа на съдебната система, никой не отронва и дума за хаоса с експертизите. С особен инат обаче и т. нар. политически елит, и висшите магистрати мълчат за състоянието на съдебната медицина. Не от вчера или от онзи ден, а от началото на прехода преди 30 години.

По време на последния кръстоносен (уж) поход за спасяването на Темида, стартирал с назначаването на Христо Иванов за правосъден министър в служебния кабинет „Близнашки“ (6 август 2014 г.) и приключил безславно с неговата оставка (18 декември 2015 г.), тази тема отново не беше зачекната.

Умишлено поставяме акцента върху съдебната медицина, въпреки че положението на колегите им от другите „ресори“ също не е розово? Очевидно е защо: счетоводни, трасологични, почеркови, дактилоскопни и всякакви други експертизи човек може да ги прави и в домашни условия.

Ако трябва да се изследва катастрофирал автомобил или автобус – прекрасни сервизи дал Господ. Ама я си представете патоанатом да си вземе работа за вкъщи? Или да отнесе „обекта“ на експертизата в частната болница на приятелите си Хикс и Игрек, защото там е топло и светло? Или пък да го опаковат и да го изпрати по куриер във Франция или Испания, да речем?

Звучи перверзно, но патоанатомите продължават да работят в условия, близки до средновековен зандан. И с инструменти, които сякаш са взели назаем от… т. нар. банда за отвличания „Наглите“.

„Българските съдебни медици използват лозарска ножица, ловджийски нож и дърводелски трион, за да извършват експертизи“, заяви на 29 септември 2011 г. националният консултант по съдебна медицина доц. Петко Лисаев, който е и шеф на катедрата в Плевен.

От медийните изяви на МВР през пролетта на 2010 г. стана ясно, че „Наглите“ са използвали същите сечива и прибори, но с малко по-различна цел: да режат пръсти и уши на жертвите си и така да „стимулират“ близките им да платят искания откуп.

Другата тъжна аналогия е свързана с „лабораториите за хирургическа намеса“.

Пак от МВР представиха кадри как изглеждат помещенията, в които са били задържани и малтретирани отвлечените. За състоянието на аутопсионните „зали“, където работят патоанатомите, данни и „картинки“ не се публикуват. И съвсем правилно, защото въпросните „зали“ по нищо не се различават от „квартирите“ на престъпниците – мизерна обстановка, липса на елементарни хигиенни условия, мрак, влага, мухъл…

Като пример ще посочим залата за аутопсии в една от най-реномираните ни болници – Военномедицинска академия (ВМА) в София. Намира се на два етажа под земята, няма нормална вентилация, работи се върху временни маси, с допотопни инструменти, липсва рентгенов апарат, та дори и най-обикновен кантар! Най-важното – няма дневна светлина и нормално осветление, което е абсолютно задължително (според международните стандарти, разбира се) за изготвяне на съдебномедицинска експертиза.

А при оглед на местопрестъплението, днешният български съдебен лекар е „въоръжен“ единствено с… латексови ръкавици! Не разполага дори със специален термометър, който с абсолютна точност установява часа на смъртта по измерената с него температура на черния дроб.

Съдебните медици спокойно могат да кандидатстват за приза „Най-екзотична професия в България“ и по още един показател.

В момента тяхната армия наброява едва 75-80 души, като повече от половината са или пред пенсия, или вече са пенсионери. Сиреч – на 100 000 българи се пада по 1 (един) съдебен лекар. Най-младите в бранша са прескочили 40-годишна възраст и масово предпочитат реализация в чужбина. Не само заради условията на труд и възможност за растеж в кариерата, но и заради парите

Простата аритметика показва, че ако тенденцията се запази, до 7-8 години ще се наложи да внасяме съдебни лекари от чужбина. И понеже това няма как да се случи, защото дори обитателите на Третия свят няма да дойдат тук, за да се върнат в средновековието, след две-три петилетки българската следа в тази професията ще изчезне. Като дим през комина…

Генезисът на проблема у нас е с милиционерски привкус.

Някога, още в Царство България, е бил създаден Институт по съдебна медицина. Съществувал е и след 9 септември 1944 г., докато в един прекрасен момент тарторите на тоталитарната държава решили, че експертната дейност за нуждите на предварителното следствие и съда трябва да бъдат „под крилото“ на Народната милиция. И на 11 март 1968 г. претворили идеята си в дела: с Разпореждане № 89 на Министерския съвет създали Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК).

За онзи паметен миг, в сайта на НИКК е качен мил спомен отпреди седем години:

„Основното структурно звено, върху което се изгражда институтът, е бившият Научно-технически отдел при Дирекция на Националната полиция (коректно би било да се каже „Народната милиция“ (защото тогава така се е казвала – бел. ред.). Прерастването на този отдел в институт е било продиктувано от обективните потребности на оперативната полицейска практика и изискванията на органите на предварителното следствие и съда за точна и всеобхватна оценка на всички доказателства, събрани по конкретните наказателни и граждански дела…“

Моментално възниква въпросът как ще извършиш въпросната „всеобхватна оценка“, когато в НИКК са пропуснали да назначат съдебни медици? И дори „прост“ фелдшер, колкото за цвят, не се мярка из щатното разписание?

Част от първородния грях е признат едва през 1971 г., когато МВР си създава свой собствен Институт по психология – за нуждите на обективното разследване и още по-обективния съдебен процес. Патоанатомите обаче отново се разминават с височайшата резолюция 

„Да! Министърът на вътрешните работи да осигури средства и подходящи условия за труд незабавно!“

С пукването на демокрацията през 1989 г., кадровата криза не подминава и НИКК. Една част от експертите в него са уволнени покрай т. нар. демонтаж на тоталитарния репресивен апарат (1990-1993 г.), други сами напускат. Всички обаче захващат частен бизнес и започват да правят експертизи на хонорар. И бизнесът потръгва.

Въпреки оплакванията, че възнагражденията са мизерни, списъците на вещите лица към съответните съдилища, прокуратури и следствени служби продължават да набъбват. И понеже конкуренцията е изключително остра, единственият основен критерий за „професионализъм“ става… шуробаджанащината. Защото, за да те наемат като вещо лице, вече ти трябват само две неща: някаква тапия за висше образование и приятели, работещи като съдии, прокурори и следователи.

Как резултатите от тази дейност да гарантират на съда професионалното знание за установяване на обективната истина? Много просто – никак. И още по-конкретно – чрез продуциране на „колегиални“ скандали по медиите или чрез най-обикновени доноси до когото трябва.

Едва ли ще обидим някого, ако изкажем следното… добре обосновано предположение: 

„Стана практика заключенията на даден патоанатом да бъдат тотално отхвърлени от друг, после „двете страни в спора“ да се оплюят дружно по медиите, а накрая да се съдят за обида и клевета!“ 

Стигна се дотам, че през март 2008 г. националният консултант и шеф на катедрата по съдебна медицина на Медицинска академия (днес Медицински университет) доц. Станислав Христов да бъде задържан и разследван за незаконна търговия със сухожилия от трупове.

Затъването и затриването на съдебната експертиза продължава – бързо, но за сметка на това сигурно – чак до 2011 година.

Тогава, по инициатива на правосъдния министър Маргарита Попова, стартират преговори и разговори, които трябва да приключат с изработването на проектозакон за вещите лица.

В първата среща, организирана през май с.г. в Министерството на правосъдието, се включват министъра на здравеопазването, един от заместник-министрите на вътрешните работи, националния омбудсман, представители на Постоянната комисия по здравеопазване в Народното събрание, както редица експерти в областта на съдебната психиатрия и съдебната медицина. В официалното съобщение за форума четем:

„Участниците в срещата се обединиха около идеята, че независим орган трябва да контролира качеството на експертизите и компетентността на работата по тях. Към този орган трябва да има и фонд, от който да се плащат разходите и възнагражденията за извършваните експертизи.

Участниците в срещата се обединиха около становището, че без качествена експертиза не може да има качествено правосъдие. Повече от десетилетие проблемите около вещите лица бяха неглижирани, защото разрешаването им не носи бързи политически дивиденти, но сега вече има ясен план за действие както за спешно разрешаването на неотложните проблеми, така и за стабилна уредба и регламент по отношение на съдебните експертизи…“

Маргарита Попова обяви, че в кратък срок предстои изменение в Наредбата за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологическите експертизи, включително и относно заплащането на разходите на лечебните заведения. В проекта е предвидено, че извършените и неизплатени разходи за съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологически експертизи до влизане в сила на тази наредба, ще се заплащат на лечебните заведения при условията и реда на тази наредба. Приложена е и тарифа, която ще се актуализира всяка година.

Положението шест години по-късно? Без изменение – като нивото на река Дунав посред лято.

С „подмяната“ на екипа на Маргарита Попова в Министерство на правосъдието през декември 2011 г. приемникът на поста й Диана Ковачева секна всякакво желание за реформа в съдебноекспертната дейност, като  подхвърли иновативната идея за внос от чужбина на кадри за родната ни правораздавателна дейност.

И така е до днес!

Резултатите? Повече от плачевни.

Повечето от съдебните лекари продължават да са пенсионери. Вярно е, че заплатите им вече са увеличени. Материалната им обезпеченост е още по-амортизирана, а професионалният им статусът все още си е същия – като в началото на 90-те години на миналия век. Тоест – никакъв.

Бъдещето? Повече от мъгляво.

Най-общо казано, институтът по съдебна медицина е нещо, което сме свикнали да виждаме (уви, само на екрана) в хитовите криминалета. Как полицаи, прокурор, съдия, съдебен лекар, психолог, микробиолог и всякакви други специалисти и криминалисти, нужни за конкретното разследване, действат на часа като един отбор, като добре смазана машина.

Това всъщност е „съдържанието“ на един такъв институт по съдебна медицина. Начинът на неговото организиране в отделните държави е различен – някъде е към министерство на правосъдието, другаде към министерството на вътрешните работи, в трети страни всеки окръг или щат си имат собствена криминология и съдебна медицина.

Навсякъде обаче тези структури са независими административни „бойни единици“ със собствен бюджет. А субординацията с „шапката“ е еднопосочна: принципалите са длъжни да им осигурят качествена материална база, охрана и транспорт, без да имат право да се бъркат в работата им.

Смисълът за обособяването на подобни структури е очевиден: в една система да бъдат включени всички интердисциплинарни звена, които имат значение за правораздавателната система – всички връзки между правото и медицината, между правото и биологията, между правото и физиката, между правото и техническите науки и т.н.

Изходът?

Според нашите съдебни медици идеалното място за изграждане на институт по съдебна медицина у нас е сградата на Болницата на МВР в София. Те смятат, че това медицинско заведение отдавна е изиграло ролята си да се внушава в обществото, че държавата – в лицето на МВР шефовете – полага някакви специални грижи за здравето на редовите ченгета.

След съкращаване на въоръжените ни сили с 90%, Военномедицинска академия спокойно може да обслужва (с предимство, разбира се) и армията, и полицията, и служителите на Министерство на отбраната, и цивилните труженици в МВР, и… слугите на Темида. Същевременно, досегашните специалисти в болницата- след кратко обучение – да станат добри съдебни медици. А пък за тези, които се възприемат като част от елита и за които трябва да се полагат специални грижи, вече има достатъчно частни болници с най-съвременна апаратура и техника и перфектно обучени специалисти. Срещу заплащане, разбира се!

Едва ли има смисъл да обясняваме защо на съдебните медици им е нужна самостоятелна и напълно оборудвана сграда, но все пак да припомним: съдебномедицинските експертизи и съпътстващите ги биологични, химични и прочее изследвания изискват тези дейности да се извършват в болнични и лабораторни условия. Докато за останалите дейности са достатъчни кабинети, оборудвани със съответната техника.

В момента експертите у нас нямат никакъв статус.

Те придобиват качество на вещи лица, само ако бъдат назначени от компетентните органи за такива. Ето защо те настояват правата и задълженията им да бъдат фиксирани в конкретен нормативен акт. Настояват да получат и функционален имунитет, защото и те – досущ като народните представители и магистратите – трябва да работят спокойно. Без да се страхуват, че няма да бъдат подложени на съдебно преследване от някоя от страните по делата, в които са участвали. За добросъвестните експерти ни е мисълта. За „другите“ процедурата е известна…

В цивилизования свят, именно чрез структурата на независимите институти по съдебна медицина, е гарантиран този функционален имунитет. Как се получава?

Първо – персоналният избор от страна на дознателя, прокурора или съдията на конкретен специалист за вещо лице е невъзможен. Исканията за експертни заключения по даден случай се адресират до института и неговото ръководство – на случаен или на неслучаен принцип (съществуват различни практики) – определя нужните специалисти, които да се заемат със задачата. Щатният състав на института не е раздут, но към него има асоциирани различни видове специалисти.

Най-важното е, че не може да бъдеш експерт в каквато и да е област, ако не си получил лиценз от института и не си обявен чрез „Държавен вестник“ за негов сътрудник. Всички експертни дейности и изследвания се извършват единствено в сградата на института или в негови акредитирани лаборатории в други градове.

Ръководството на института непрекъснато организира курсове за квалификация на сътрудниците си, както и периодични изпити и контрол на професионалното равнище, и има право да отнеме правоспособността на всеки, който не се развива или е допуснал грешки в работата си.

По този начин, когато извършва своята дейност, експертът – независимо дали е щатен или нещатен – го прави от името и като служител на тази независима институция.

Заплащането се извършва от самостоятелния бюджет на института и по негов регламент и критерии, които отчитат сложността на извършената дейност и квалификацията на специалиста.

Така механизмите за корупция и непрофесионално отношение са сведени до минимум. Воденето на съдебните процеси се ускорява и поевтинява. А от там – расте и доверието в съдебната система!

В този контекст, истинска история. Съдебен лекар дава пред съда заключение, че здравословното състояние на задържан за тежко престъпление позволява той да остане в ареста. На следващия ден обаче въпросният задържан среща съдебния лекар на улицата, потупва го по рамото и го „поздравява“ с думите „Не беше прав, докторе!“

Всъщност, според „статистиката“, България вече е единствената държава в Европа (а не само в Европейския съюз), която не разполага със самостоятелна специализирана структура за съдебни експертизи, която е равноотдалечена от съда и органите на досъдебното производство.

Този модел бе внедрен в Русия. В съседна Македония, за която членството в ЕС е все още мечта, има Институт по съдебна медицина, ръководен от техен уважаван професор, а всичките негови асистенти са минали на обучение в Колумбийския университет в САЩ. Такива институти има в Гърция, в Сърбия, в Хърватска…В Румъния работят три такива института, а в Турция – пет. Съвсем скоро ще дишаме прахоляка и на Косово,  където изграждането на тамошната „криминология“ е пред приключване.

Както е тръгнало, след година-две ще се сбъдне и най-мрачната „шегичка“ на патоанатомите, според която на света ще останат само две държави, в които няма институт по съдебна медицина – България и ИДИЛ (б.авт. Ислямска държава)!

 Към моргата клинични пътеки няма!

Това е основният проблем за състоянието и условията на работа на съдебните ни медици. По закон те се водят на работа в звена към големите болници, които пък са търговски дружества и търсят печалба, която основно идва по клиничните пътеки от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). И затова няма инвестиции за съдебната медицина, експерти си работят с допотопните железарски инструменти и личните компютри.

Най-тъжното е, че в тази професия по света отиват най-добрите лекари, а у нас местата започват да се запълват със специалисти от кол и въже. Много напомня на дереджето с набирането на учители за средното ни образование.

За техниката, организацията и квалификацията на съдебните лекари, за което се осведомяваме от множеството чуждестранни криминални сериали, въобще не ми се говори. Дано ги гледат управляващите – най-вече от Министерството на правосъдието, МВР, Министерството на здравеопазването, ВСС и най вече – от Министерството на финансите. Да не дава бог да прогледнат за проблема, когато някой от тях пострада и се окаже, че не е възможно категорично да се докаже дали е жертва или извършител на престъплението.

Ще ги стигнем ли португалците?

Пътят за разрешаване на проблема на съдебната ни медицина може да се проследи в опита на други европейските държави.

Португалия например е прекрасен обект за сравнение с родината ни по ред причини. Почти близнаци сме по територия: България – 111 000 кв. км, а Португалия -110 000 кв. километра. Допреди пет-шест петилетки, по население също бяхме… почти рамо до рамо: ние – 7-8 милиона, те – 8-9 милиона.  

Предлагаме ви погледа на д-р Росен Хаджиев (от 2011 г.), който близо година е специализирал съдебна медицина в Лисабон и Портимао.

В Португалия съдебната медицина е в ресора на Министерството на правосъдието. Има Национален институт по съдебна медицина, който е разделен на три секции – Север, Център и Юг, със седалища, съответно – в Порто, Коимбра и Лисабон.

В тези секции е застъпена съдебната патология, клиничната съдебна медицина и съдебната психиатрия. Към всяка секция има субординирани по около десетина съдебномедицински  отделения в градовете, локализирани в съответните болници.

Финансирането на тези звена се осигурява от бюджета на Министерството на правосъдието. Всички допълнителни изследвания – като ДНК, хистология, токсикологичен анализ и прочее – се извършват в съответните центрове в трите града. Ежедневно материалите се изпращат със специален куриер. Всяко отделение има шеф, който е със специалност „Съдебна медицина“.

В зависимост от натовареността им, към тези отделения могат да работят различен брой експерти. Те може да не са специалисти по съдебна медицина, но задължително трябва да са преминали специализиран курс на обучение, за да могат да практикуват експертна дейност. Иначе специализацията е както при нас – четири години, и се осъществява в съответните висши учебни заведения. Който желае, след това може да продължи и да прави докторантура.

През последните години значително се е повишил интересът на студентите към тази дисциплина. Докато бях в института в Лисабон, в неговата изключително богата библиотека непрестанно идваха студенти, защото… преподавателите им ги мотивирали да реферират различни теми в областта на съдебната медицина.

Дейността се ръководи от Съвет по съдебна медицина. В съвета участват тримата професори от трите града и четвърти, който е президент и е от Коимбра.

Всеки кандидат за експерт по съдебна медицина събира необходим набор от документи, които се представят на този съвет до средата на месец май.  В края на септември резултатите се обявяват в техния държавен вестник. Одобрените кандидати сключват тригодишни договори с този съвет, защото никой не може да практикува експертна дейност без такъв контракт.

Имат много строг контрол върху експертната дейност. Самите експертизи се изготвят по програма, определена от Министерство на правосъдието. Всеки един документ, необходим за изготвяне на експертизата, се изисква само и единствено чрез органа, назначил експертизата.

---

Текстът е публикуван в www.novatarealnost.bg, откъдето го препечатваме със съгласието на автора.