Христо Христов спечели сребро в категория до 109 килограма на Европейското първенство по вдигане на тежести в София. Един от най-добрите ни щангисти посвети медала на новородения си син.
Българинът приключи с двубой от 380 кг след 175 в изхвърлянето и 205 в изтласкването. Той бе изпреварен единствено от Дадаш Дадашбайли. Щангистът от Азербайджан завърши състезанието с 388 кг (176 кг + 212 кг).
Бронзовото отличие стана притежание на германеца Матеус Хофман с 378 кг (172 кг + 206 кг).
В изхвърлянето Христов направи три успешни опита - на 170, 173 и 175 кг, но три такива направи и Дадаш Дадашбайли, като при третия си постигна 176 кг. Това осигури на азера първата позиция в движението, а българинът бе втори. Трети след първите опити бе Хофман със 172 кг.
В изтласкването Христов започна с нови два успешни опита. Последователно той преодоля 202 и 205. Опита и на 208 килограма, което щеше да го качи на първо място поне във временното класиране, но 21-годишният варненец получи шок и падна на подиума. За щастие успя да се изправи бързо и да се върне в тренировъчната зала.
С 212 килограма шампион в изтласкването отново стана Дадашбайли. Втори в движението с 207 кг завърши Онур Демирджъ от Турция. С килограм по-малко Матеус Хофман взе бронза.
За България медалът на Христов в двубоя е седми от първенството в "Арена София". Националите са лидери в класирането по нации с четири титли, два сребърни и един бронзов медал.
Шампионатът на Стария континент завършва във вторник с категориите при най-тежките - над 87 кг при жените и над 109 кг при мъжете.
Христо Христов: Емоцията от раждането на сина ми не ме остави да мигна цяла нощ
"Медалът идва по-малко от 24 часа, след като жена ми роди вчера вечерта. И емоцията не ме остави да спя цяла нощ, заяви Христо Христов след надпреварата. - Спал съм не повече от 3-4 часа, това се видя и днес. Бях толкова зле на загрявката. Безсънието се отразява. Моя си е грешката, че не легнах да спя, просто не можех от еуфорията."
Той обеща да се реваншира с титли занапред.
"За мен истинската победа е, че най-после се роди синът ми. Той беше много чакан. Обичам ги с майка му и нямам търпение да ги изпишат и да си ги взема у дома, добави все така емоционално Христов. - И двата медала са за сина ми. Всеки баща знае какво е синът му за него. Емоцията явно също вече е по-различна, когато се състезавам. Щом приемам второто място толкова леко. Обикновено след загуба блъскам и тръшкам, а сега искам просто да се прибера, да ги изпишат и да си ги взема при мен."
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни