Конституционният съд допусна за разглеждане по същество двете конституционни дела, образувани по искания - на президента Румен Радев и на 48 народни представители, за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, става известно от съобщение, публикувано на сайта на съда.

Определенията са приети единодушно. Конституционният съд ще разгледа и реши делата съвместно заради сходство в предмета им.

На 8 януари президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за редица, приети от Народното събрание, промени в Конституцията. Президентът счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Малко след това 48 народни представители от "Възраждане" и "Има такъв народ" също сезираха Конституционния съд за промените в основния закон. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов коментира тогава, че в жалбата има 40 страници аргументация по абсолютно всяка една от точките, по която Конституцията беше променена от това Народно събрание.

Промените в Конституцията бяха приети на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. "За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".

Радев поиска обявяването за противоконституционни на разпоредбите, които касаят мандата на Народното събрание, двойното гражданство за депутати, премиер и министри, реда за назначаване на служебните правителства, възможността регулатори да бъдат избирани с мнозинство от 2/3 от народните представители, назначаването и освобождаването на председателите на ВАС, ВКС, главния прокурор и на последно място - мнозинството и сроковете, с които промените бяха приети.

Една от атакуваните разпоредби е тази, целяща непрекъсваемост на работата на Народното събрание (НС). Според "Дондуков" 2 така приетите текстове поставят под въпрос установения 4-годишен мандат на парламента, т.е. новоизбраният ще встъпва в длъжност преди да е изтекъл мандатът на стария. 

Парламентът реши избори за ново НС се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС. Според стария текст изборите се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното НС.

От президентвото изтъкват тълкувателно решение на КС от 2001 г., според което 4-годишният срок (на мандата) започва да тече от датата на изборите за НС. Посочват и непроменената разпоредба, според която президентът свиква първото заседание на новия парламент най-късно един месец след избирането. Тоест, може да реши да го свика и непосредствено след деня на вота, но това никога не се прави, заради сроковете в изборното законодателство - за отчитане и обявяване на резултата, за даване на време на избран депутат да се откаже от мястото си и др. 

С измененията бяха премахнати ограниченията за това депутатите да имат само българско гражданство - едни от най-оспорваните текстове. 

Измененията предвидиха и със закон ръководстата на регулаторните и контролни органи да може да се избират с мнозинство от 2/3 (160 депутатски гласа). Още при експертните дебати конституционалисти предупредиха, че този текст влиза в колизия с друг такъв в основния закон, който посочва, че НС гласува решенията си с обикновено мнозинство (121 гласа), освен ако Конституцията не предвижда друго. Атакува го днес и президентът с мотива, че създава правна несигурност, защото се "предполага законите да са ясни, точни и непротиворечиви".

Първо - не е ясно дали като се избират с 2/3 се освобождават също с 2/3 и второ: "всички органи, избирани изцяло или частично от парламента, са с мандат, независимо дали индивидуален или колективен, създава и по-лесни условия за предсрочното освобождаване на членовете им, което от своя страна до голяма степен обезсмисля мандата" - посочва Радев. Допълва се, че на практика всяко ново мнозинство в парламента може да отваря съответните закони и да променя правилата за избора в съответните органи.